Сизиф

Сизиф
„Сизиф“, (1548 – 49 г.) от Тициан, музей Прадо, Мадрид, Испания
Характеристики
Описание	цар на Коринт в древногръцката митология
Родители	Еол Енарета
Деца	Орнитион Алм
Сизиф в Общомедия

Сизиф (на старогръцки: Σίσυφος; Sisyphos, Sísiuphos; на латински: Sisyphus) в древногръцката митология е около 1400 пр.н.е. строител и цар на Коринт, който след смъртта си е осъден да търкаля по стръмен склон огромен камък, който едва добутан догоре, отново падал.

Син е на Еол^[1] и Енарета. Основал град Ефир (древното име на Коринт). По-късно се оженил за плеядата Меропа и заедно имали следните синове: Главк, Орнитион, Терсандър и Алм.^[2] Дядо е на Белерофонт чрез Главк. Брат е на Салмоней, Атамант и Кретей.

Според поема на Евмел, получил властта в Ефир от Медея^[3].

Според някои по-късни извори е баща на Одисей от Антиклея, преди тя да се омъжи за втория си съпруг Лаерт.

Сизиф бил най-хитрият сред хората. Забелязал, че Зевс похищава тайно нимфата Егина и го издал на баща ѝ – речния бог Азоп. Според друг мит Зевс изпратил при Сизиф бога на смъртта Танатос, но той успял да го окове във вериги. Тогава хората спрели да умират и затова богът на войната Арес бил пратен да освободи Танатос и да отведе виновника в подземното царство. Но преди да последва Арес, Сизиф поръчал на съпругата си да не го погребва и да не принася жертви над трупа му. Така и станало и Сизиф се оплакал за това на Персефона и помолил Хадес да го пусне обратно на земята, за да накаже светотатницата. Веднъж озовал се на земята обаче, Сизиф не бързал да накаже жена си и живял още дълги години и умрял от старост. За делата си бил наказан от боговете да търкаля огромен камък в подземното царство по висок хълм и щом достигне до върха на хълма, камъкът да се претълкулва надолу.

Митът за наказанието на Сизиф принадлежи на орфическата гръцка митология, основана на тракийските вярвания, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Сизиф, търкалящ камъка нагоре, често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на Хадес и Персефона, в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети Сизиф винаги е изобразявани в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Данаидите, Тантал.

Оттам идва изразът сизифов труд, което означава безполезен труд, безсмислено усилие.^[4]

• 
  Персефона надзирава Сизиф в Подземното царство, Атическа чернофигурна амфора, ок. 530 пр.н.е., Staatliche Antikensammlungen (Inv. 1494), Мюнхен
• 
  Сизиф, Франц фон Щук, 1920

В по-ново време писателят Албер Камю посвещава своето философско произведение „Митът за Сизиф“ на този герой от древногръцката митология.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Сизиф.

• Sisyphos Архив на оригинала от 2012-01-01 в Wayback Machine., Greek Myth Index
• Sisyphos, Greek Mythology Link