Ковач

Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Ковачът е занаятчия, занимаващ се с обработка на метали. Изработката на метални изделия е важно достижение в човешката цивилизация и служи за периодизиране на историята, като се различават медно-каменна, бронзова и желязна епоха. Професията на ковача добива особена значимост, когато започва употребата на желязо. Изключителната роля, която изиграва професията „ковач“, намира отражение в пантеона и митовете на повечето народи.

С настъпването на индустриализацията и възможностите на промишлеността да задоволява тези потребности, ковачите се занимават предимно с ръчно художествено коване и изработване и ремонт на селскостопански сечива и инструменти.

Освен да коват металите и да ги обработват с нагряване и охлаждане,^[1] с което да се осъществява процесът закаляване, могат да отливат метали във форми, като изработват по този начин заготовки, да щамповат, изтеглят и др. Главен материал за работа на ковача са металите: желязо, чугун, стомана, а също така бронз, мед, благородни метали.

Коването е основното техническо действие на ковача.

Ръчното свободно коване включва следните действия: сплескване, изтегляне, пробиване на отвори, закаляване, насичане на орнаменти върху метала, набиване на релефни форми, ковашко заваряване.

• чукове.
  • вария с маса от 2 до 16 kg
  • ковашки чукове – с маса от 0,5 до 2 kg
• пещ
• наковалня. Биват безроги, еднороги, двуроги.
• клещи
• мех

Ковачите изработват огромно количество необходими за съществуването на човека предмети:

• инструменти и сечива
• оръжия и ризници
• строителни елементи
• украшения
• транспортни средства

• Мирча Елиаде, Ковачи и алхимици, София: Хемус, 2000