Наковалня

Наковалнята е основен ковашки инструмент за гореща и студена обработка на метали и обработка на метали чрез пластична обработка. Наковалнята е един от главните инструменти за ковашка обработка на металите. Наковалнята е масивно приспособление, закрепено неподвижно към пода обикновено чрез масивна дървена основа.

При наковалните с различна конструкция главните елементи са:

• Рог
• Наличник (широка плоска част) с отвори
• Основа с „лапи“

Наковалнята представлява масивна метална опора, върху която се кове. По конструкция са:

• Безроги
• Еднороги
• Двуроги
• Еднороги конзолни
• Допълнителна наковалня за фино коване (руски: Шперак), която се закрепва към отвори на основната наковалня.
• клепало - малка преносима наковалня за клепане на коси

Наковалните от всички видове се препоръчва да се изработват от стомана СТ45, след което горните им части се термообработват до твърдост НВ 340—477.

В миналото наковалните са изработани чрез коване. Днес кованите наковални са рядкост. В миналото са изработвани от отделни парчета, които са заваряни и е добавяне горна стоманена плоча. Изработват се основно чрез отливане.^[1]

Йохан Волфганг фон Гьоте в своето стихотворение „Кофтска песен“^[2]

Ще се дигаш или падаш, 
ще владееш и печелиш, 
ще робуваш и ще губиш, 
ще ликуваш или страдаш 
длъжен си да бъдеш тук 
наковалня или чук! 
(Du musst steigen oder sinken,
Du musst herrschen und gewinnen,
Oder dienen und verlieren,
Leiden oder triumphieren,
Amboss oder Hammer sein.)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „наковальня“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​