Струга

Струга Струга
— град —
Въздушна гледка към Струга, Охридското езеро и Черни Дрин
Струга 41.1775, 20.678889 Струга
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Струга
Географска област	Дримкол
Площ	2,5 km²
Надм. височина	675 m
Население	16 559 души (2002)
Кмет	Рамиз Мерко
Пощенски код	6330
МПС код	OH
Официален сайт	www.struga.gov.mk
Струга в Общомедия

Струга (на македонска литературна норма: Струга) е град в Северна Македония с население 16 559 жители (2002). Център на община Струга.

Струга се намира в югозападната част на Северна Македония в Стружкото поле на изтека на река Черни Дрин от Охридското езеро.

Градът е отдалечен на 180 километра югозападно от столицата Скопие, на 15 километра северозападно от град Охрид и на 13 километра от граничния пункт с Албания Кяфасан.

На територията на Струга е имало селище още през неолита. По време на Римската империя градът е на Виа Егнация, свързваща източната и западната част на държавата.

Под името Струга, градът е споменат за пръв път през XI век. В Калимановата грамота от XVI век се споменава, че приходите от рибарството трябва да се изпращат на Зографския манастир.

В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Струга:

През ХVІІ век в Струга се провежда голям ежегоден панаир, на който според Евлия Челеби се събират 40-50 000 души.^[2]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Струга е посочен като град с 800 домакинства с 650 жители мюсюлмани, 1420 българи и 210 цигани.^[4]

От март 1885 година градът е център на Стружка нахия на Охридска кааза в Османската империя.^[5] В 1893 година Атанас Шопов посещава Струга и пише, че в града има 4600 души население, от които 1800 турци и арнаути и 2800 българи, всички от които с изключение на две семейства са под върховенството на Българската екзархия. Българите държат градската църква.^[6]

В 1894 година Густав Вайганд пише в „Аромъне“: „Градътъ е само български, но и албанския елементъ е силно застѫпенъ поради обстоятелството, че въ околностьта се намиратъ много чисто арнаутски села“.^[7] Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Струга има 4570 жители, както следва: 3000 българи християни, 1000 турци, 350 арнаути мохамедани и 220 цигани.^[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Струга е смесено селище българи, помаци и албанци в Охридската каза на Битолския санджак с 836 къщи.^[9] От българските къщи само 6 са патриаршистки.^[10]

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Екзархията. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Струга се състои от 3528 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти гъркомани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища и 1 основно гръцко.^[11]

През XIX и първите десетилетия на XX в. Струга става известен с производството на грънчарски изделия, а така също и с разкошното си градинарство. През този период е развита и търговията (особено със средна Албания). Като типичен езерен град, немалка част от населението му се занимава с риболовство, и особено с ловене на ягули.^[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 39 души от Струга се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[13]

Според преброяването от 2002 година Струга има 16 559 жители.^[14]

В Струга най-разпространени религии са православието и ислямът. В града има две църкви – „Свети Георги“, която е старата българска църква, намираща се на западния, някогашен християнски дял на града. По-новите църкви в града са „Свети Никола Дримени“, осветена на 10 октомври 1983 година, „Света Петка“, изградена и осветена на 15 септември 1996 година и „Свети великомъченик Димитрий“, изградена и осветена на 23 остомври 2005 година, всички от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. на 19 май 2002 година владиката Тимотей в съслужение с Наум Струмишки осветява темелния камък на църквата „Свети жени мироносици“.^[15]

 Основна статия: Стружки вечери на поезията

Струга е дом на Стружките вечери на поезията – поетични четения на съвременни македонски и чуждестранни поети, един от най-големите поетични фестивали в света, който се провежда всяка година от 1962 година насам.

 Основна статия: Стружани

Струга е родно място на големия български род Миладинови, от който произхождат братята фолклористи Константин и Димитър Миладинов, просветната деятелка Царевна Миладинова и юристът Владислав Алексиев. Българи стружани са и видните дейци на ВМОРО Александър Чакъров и братята Христо и Милан Матов.

На Струга е наречена улица в квартал „Банишора“ в София (Карта).

• Списък на градовете в Северна Македония

• Община Струга – официален сайт на албански, английски и на македонската езикова норма
• Струга (английски)
• Стружки вечери на поезията – официален сайт на английски и на македонска езикова норма
• Описание на Струга от Васил Кънчов Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine. от „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ (1890)
• Кузман Шапкарев: Кратко историкогеографско описание на градовете Охрид и Струга
• К. Рачев. Западна Македония. С., 1925.

Портал „Македония“