Цистит

Инфекция на пикочните пътища
Множество левкоцити, които се наблюдават в урината на човек с инфекция на пикочните пътища чрез микроскопия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10	N39.0
МКБ-9	599.0
База данни DiseasesDB	13657
База данни MedlinePlus	000521
База данни eMedicine	emerg/625 emerg/626
Мед. рубрики MeSH	D014552
Цистит в Общомедия

Циститът (на латински: cystitis) е възпалително заболяване на лигавицата на пикочния ме­хур, което може да засегне и другите слоеве на мехурната стена.^[1] То е доста разпространено и е по-често срещано при жените. За възникване на цистита благоприятстват много фактори: охлаждане на организма, задържането на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катетеризация, бременност, климакс и други. Когато циститът е последица от друго заболяване (аденом на простатната жлеза, тумори и камъни в мехура), той се нарича вторичен.

Циститът се изявява с чести позиви за уриниране, болки при уриниране, наличие на бактерии и кръв в урината. Острият първичен цистит протича с рязко изразени признаци, но преминава за 5 – 7 дни, дори без лечение.

Циститът бива:

• инфекциозен – на бактериална, вирусна, гъбична основа;
• неинфекциозен – радиационен, лекарствен.

В зависимост от протичането се различават остри и хронични цистити

Циститът се среща във всички възрастови групи, като по-често засяга младите жени.

Острият цистит може да се развие нагоре по уретерите към бъбреците или надолу по уретрата.^[1] Той възниква вследствие на проникването на микроорганизми в пикочния мехур. ^[1]

• Катарален^[1]
• Хеморагичен^[1]
• Флегмонозен^[1]
• Гангренозен^[1]
  

• Чести пориви на уриниране (полакиурия).^[1]
• Болезнено уриниране (дизурия) както денем, така и нощем.^[1]
• Поява на гной в урината, която с течение на времето става мътна (пиурия).^[1]
• В някои случаи може да се очаква и повишена телесна температура.^[1]

Лечението на острия цистит се провежда с постелен режим, течнокашава диета, обилно пиене на затоплени течности, топли водни процедури. По показание се прилагат антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици и болкоуспокояващи средства. При положителна посявка от урината лечението е антибиотично, като други лечебни мероприятия са пиенето на билкови чайове, особено полски хвощ, както и почивка от поне 10 дена.^[1] Ако заболяването не изчезне до 15 – 20 дена е наложително да се направи детайлно урологично изследване. ^[1]

• Американска червена боровинка^[2]
• Магданоз^[3]
• Хвойна^[4]

Хроничният цистит се образува като резултат на неправилно излекуван остър цистит или в резултат на друго предшестващо заболяване, което е довело да него (аденом на простатната жлеза, туберкулоза и т.н).^[1] Усложненията на хроничния цистит са: фиброзиране и намаляване обема на мехура, пробив на стената на мехура и други. Този цистит може да протече с месеци, обикновено до отстраняване на основното заболяване, което го е причинило.

Симптомите на хроничния цистит са подобни на тези на острия, но за разлика от втория, тук е абсолютно наложително да се направи екскреторна урография, а също така и цистоскопия, като чрез тези изследвания се изяснява причината за хроничния цистит.^[1]

Лечението на хроничния цистит зависи от причината за неговото възникване.^[1] Именно затова лечението се състои главно в отстраняване на причинилите го заболявания.

Профилактиката на цистита се състои в поддържане на висока лична хигиена, предпазване от простуда, отстраняване на запека, извършване на катетеризация само при строго показание, отстраняване на заболявания и болестни състояния, които причиняват вторичен цистит (простатен аденом, тумори и камъни в мехура и други).

• Цистит – лечение и симптоми Статия от д-р Илия Биволарски, патолог към Медицински университет - Пловдив