Кобе

Кобе 神戸市
— град —
Кобе 34.690167, 135.195444
Страна	Япония
Префектура	Хього
Площ	552.23 km²
Население	1 521 707 души[1] (1 март 2021 г.)
Кмет	Тацуо Яда
Основаване	1889
Телефонен код	+81 78
Официален сайт	www.city.kobe.lg.jp
Кобе в Общомедия

Кобе (на японски: 神戸市, по английската система на Хепбърн: Kōbe-shi, Кобе-ши) е 6-ият по население град в Япония, административен център на префектура Хього.

Разположен в южната част на остров Хоншу на брега на Вътрешно японско море, градът е част от метрополиса Кейханшин, включващ още Осака и Киото. Населението на града е 1 544 767 жители (2011 г.), а общата площ – 552,23 км². В града живеят 45 000 чужденци от над 100 държави.

В Кобе са централните офиси за Япония или Азия на известни международни компании, като Нестле и Проктър енд Гембъл, а също така и на известни японски фирми, като Кавазаки, Асикс и Кобе Стийл.

Историята на Кобе е неизменно свързана с развитието му като пристанищен и търговски град. Според древните японски хроники Нихон Коки, още през VIII век на това място е съществувал пристан, известен под името Овада-но-томари (на японски: 大和田泊). Според съставеното от Миоши Киоцура през 914 г. държавно проучване Икенфуджи, Овада-но-томари бил един от петте порта, изградени от будисткия монах Даисоджо Гьоки по линията Сецу – Харима.^[2] В края на периода Хейан (1173 г.) Овада-но-томари е доизграден и разширен от Тайра-но-Киомори, основателя на клана Хейке и пристанището се превръща в център на търговията с китайската династия Сун. През 1180 година, под влиянието на Киомори, императорския двор се измества от Киото във Фукухара – район, намиращ се непосредствено до Овада-но-томари в подножието на планината Рокко. Макар че още същата година императорския двор се връща обратно в Киото, за период от 5 месеца Фукухара служи като столица на Япония.^[3]

След смъртта на Киомори и поражението на клана Хейке във войната Генпей изграждането на пристанището е временно преустановено. В началото на периода Камакура (1198 г.), след петиция на будиския монах Чоген от храма Тодайджи, шогуната отпуска средства за реконструкция.^[2] По същото време името на пристанището е променено на Хього-но-цу (на японски: 兵庫津). Доброто му географско разположение върху основни транспортни пътища, както и близостта му до известните храмове Тодайджи и Кофукуджи спомагат за бързото му развитие и скоро то се превръща във важен център на вътрешната търговия в Япония. С настъпването на периода Муромачи, под патронажа на шогун Ашикага Йошимицу се възобновяват търговските и дипломатически контакти с Китай (династията Мин), както и с корейската династия Чосон.^[4] По такъв начин Хього-но-цу отново си връща статуса на международно пристанище.

По време на войната Онин (1467 – 1477) района на сегашно Кобе, става сцена на множество битки, в резултат на което пристанището е опожарено и запада за следващите 100 години.^[5] В началото на периода Азучи-Момояма областта става част от васалния имот на Икеда Цунеоки. През 1581 г. той изгражда в близост до пристанището замъка Хього, около който постепенно започват да се оформят чертите на нов град.^[6]

С въведеното от шогуната Токугава ново административно деление през 1613 г., западната част на сегашния град заедно с пристанището Хього-но-цу минава към феодалното владение Амагасаки (Амагасаки-хан), източната част – към феодалното владение Акаши (Акаши-хан), а централната – под директното управлението на шогуната. Въведената политика на външна изолация на страната определя развитието на региона като вътрешно-търговски център за следващите две столетия. Хього-но-цу става част от морския търговски маршрут Нишимавари-коро, свързващ Вътрешно японско море с Хокурику. Пристанището се е използвало и като междинна станция по сухоземния път Саигоку-каидо, свързващ Едо (днешно Токио) с Шимоносеки. През 1769 г. Хього-но-цу преминава в района под управлението на централната власт, а населението му по това време наброява около 20 хиляди души.^[7]

В резултата на договорите Ансей (1858 г.), под натиска на западните сили, шогуната Токугава изоставя изолационистката външна политика и решава да открие страната за международна търговия. Хього-но-цу е избрано за едно от петте места, откъдето да се осъществяват контактите с чуждите търговци. Впоследствие централната власт решава да изгради ново пристанище в малкото рибарско селище Кобе, намиращо се непосредствено Хього-но-цу. За да се бъде считано за нарушение на клаузите на договорите, новото пристанище е наименувано Хього и е открито на 1 януари 1868 година.^[8] По същото време започва изграждането на специален жилищен квартал за чужденци (Кьорючи) между реките Икутагава и Уджигава. За кратко време се откриват много резиденции в западен стил (Иджинкан) в района на Китано, а в съседство на Кьорючи се заселват много китайци, които полагат основите на сегашния китайски квартал в Кобе (Нанкинмачи).^[9]

С настъпването на революцията Мейджи се премахва феодалната ханова система и се преминава към разделянето на територията на префектури, като Кобе и околоността стават част от префектурата Хього. През 1879 г. пристанището е преименувано на Кобе, а през април 1889, след обединяването на няколко селища е официално създаден град Кобе с население около 135 000 души и територия от 22 хил. км².^[10] Освен търговска дейност, в Кобе започва да се развива и тежката промишленост – най-вече корабостроителна и стоманодобивна. Участието на Япония в няколко войни по това време води и до увеличаване на поръчките за военноморския флот, което допълнително спомага за бързото развитие и индустриализиране на града. Така до началото на Втората световна война населението на града достига един милион души, а територията му се увеличава на 110 хил. км².^[10]

По време на Втората световна война Кобе е подложен на масирани бомбардировки от американската авиация. Особено тежки са те на 17 март 1945 година, когато градът е атакуван със запалителни бомби. Общият брой за загиналите от бомбардировките възлиза на 7491 души, а около 142 хил. домове са разрушени.^[11] След края на войната е възприет план за възстановяване на Кобе, като в територията на града са включени част от съседните райони. Градът бързо се възстановява като международно пристанище и промишлен център и през 1958 територията му достига 529,58 хил. км², а населението отново преминава един милион души.^[10]

Въпреки икономическия бум, който преживява Япония по това време, Кобе изостава в развитието в сравнение с останалите големи градове най-вече заради ограничената територия, както и поради имиджа му на град на тежката промишленост. По тези причини, през втората половина на XX век градската управа предприема мерки в тези насоки. Териториалния проблем е решен с изграждането на два изкуствени острова, а градът започва да се представя като център на културата и модата.^[12] Икономическият фокус се премества върху развитието на високотехнологични отрасли, международните връзки и търговия, като в началото на 90-те Кобе се превръща в едно от най-големите по натовареност пристанища в света и номер едно в Япония.

На 17 януари 1995 Кобе е разтърсен от голямото земетресение Ханшин-Аваджи със степен 6,9 по скалата на Рихтер. В резултат на земетресението загиват 6434 души, а над 300 хиляди души остават без покрив.^[13] Тежко е засегната и пристанищната част на града. Въпреки реконструкционните работи, пристанището не успява да възстанови напълно предишния обем си дейност към 2009 г. е едва четвъртият по натовареност порт в Япония.^[14] В памет на загиналите в земетресението всяка година в началото на декември се организира светлинното шествие Луминарие.

Кобе се намира в югозападната част на остров Хоншу. Градът е разположен в тясната ивица между планината Рокко на север и Вътрешно японско море на юг. Протокът Акаши разделя Кобе от остров Аваджи на югозапад, а на изток се намира Осакският залив.

Климатът в Кобе е умерен, като планината Рокко спира ветровете от север, а нос Вада – ветровете от запад. През зимата времето е сухо и рядко вали дъжд или сняг, а температурите почти не падат под нулата. Дъждовният период започва от края на май и продължава до началото на юли, а лятото е горещо с висока влажност. В началото на септември започва сезонът на тайфуните, макар че в Кобе силата им не е голяма поради отдалечеността на града от Тихия океан.

Средна температура и валежи за Кобе за периода 1971 – 2000

	Януари	Февруари	Март	Април	Май	Юни	Юли	Август	Септември	Октомври	Ноември	Декември	Средно за годината
Средна температура(℃)	5.7	5.8	8.9	14.7	19.2	23	26.8	28	24.6	19	13.5	8.4	16.5
Общо количество валежи (mm)	38.9	54.2	90.8	121.4	142.1	189.6	145.8	100	171.4	106	64.7	39.8	1264.7

(според официалния сайт на Японската метеорологична агенция^[15])

Град Кобе е административен център на префектура Хього и на изток граничи с градовете Ашия, Нишиномия и Такаразука, на север – с Мики и Санда, а на запад – с Акаши и Инами.

Кобе е дезигниран с указ на правителството град и е разделен на девет градски района (ку):

• 1. Ниши-ку
• 2. Кита-ку
• 3. Таруми-ку
• 4. Сума-ку
• 5. Нагата-ку
• 6. Хього-ку
• 7. Чуо-ку
• 8. Нада-ку
• 9. Нишинада-ку

Към 1 януари 2011 населението на Кобе по изчисления на градската управа е 1 544 767, а броят на домакинствата е 684 925.^[16] Градът е силно урбанизиран с 2974 души/км² (при средно за страната – 847 души/км²). Към 2009 година в града са регистрирани 44 455 чужденци, като сред тях най-голям е броя на корейците – 20 952, следвани от китайци – 14 105 и виетнамци – 1430.^[17]

Кобе е част от индустриалния регион Ханшин. Основни отрасли за града са корабостроенето, тежкото машиностроение и стоманодобивната промишленост. Важна за града е и ролята на търговията, като пристанище Кобе се нарежда на четвърто място в Япония по брой на обработени контейнери. Кобе е световноизвестен и със своето телешко месо, приготвяно от специална порода добитък.

По данни от 2007 година, номиналният БВП на град Кобе е 6,15 трилиона йени, като реалният БВП за същата година (по цени от 2000 г.) се равнява на 6,68 трилиона йени.^[18] Средният доход на глава от населението за Кобе за 2007 г. възлиза на 3.05 милиона йени при среден доход за страната – 2.93 милиона йени. Безработица в Кобе към март 2010 е била 4,9%.^[19]

Японски фирми, базирани в Кобе:

• Кавазаки тежка индустрия (мотори, авиационни машини, влаково машиностроене)
• Кавазаки Кисен (морски транспорт)
• Кавазаки Зосен (корабостроителство)
• Кобе Стийл (стоманодобив)
• Сумитомо Гому Когьо (гумени и каучукови изделия)
• Мицубоши Беруто (гумени изделия)
• Асикс (футболни и спортни артикули)

Чуждестранни фирми, базирани в Кобе:

• Проктър енд Гембъл
• Нестле
• Берингер Ингелхаим
• Ели Лили
• Той Ар Ас

Спортни клубове, базирани в Кобе:

• Висел Кобе – футбол
• Орикс Бъфалос – бейзбол
• Кобелко Стийлърс – ръгби

Родени

• Амели Нотомб (р. 1967), белгийска писателка^[20]

• Барселона (Испания) от 1993 г.
• Бризбейн (Австралия) от 1985 г.
• Йоханесбург, ЮАР
• Марсилия (Франция)
• Рига (Латвия)
• Рио де Жанейро (Бразилия)
• Ротердам (Нидерландия)
• Сиатъл (Вашингтон, САЩ)
• Тяндзин (Китай)
• Филаделфия (Пенсилвания, САЩ)

Официална страница

Нормативен контрол BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U LCCN MBarea NARA NDL NKC IdRef VIAF WorldCat