Пол Остър
Облик
Пол Остър | |
Пол Остър в Ню Йорк, 2008 г. | |
Роден | 3 февруари 1947 г. |
---|---|
Починал | 30 април 2024 г. |
Националност | САЩ |
Активен период | 1974 – |
Жанр | роман |
Направление | постмодернизъм |
Известни творби | „Нюйоркска трилогия“ |
Съпруга | Лидия Дейвис (1974 – 1977; разведени; 1 дете), Сири Хуствет (от 1981; 1 дете) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Пол Остър в Общомедия |
Пол Остър (на английски: Paul Auster) е съвременен американски писател.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 3 февруари 1947 г. в Нюарк, Ню Джърси, САЩ. Автор на многобройни романи, сценарии, новели, поезия. Изявява се и като преводач и филмов режисьор.
Отличава се с това, че творчеството му е посветено на Ню Йорк, където живее със съпругата си, писателката Сири Хуствет.
През 2007 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Лиежкия университет.
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1989 Prix France Culture de Littérature Étrangère за „Нюйоркска трилогия“
- 1990 Morton Dauwen Zabel Award на Американската академия за изкуства и литература
- 1991 Финалист за PEN/Faulkner Award for Fiction за „Музика на случайността“
- 1993 Prix Médicis Étranger за „Левиатан“
- 1996 Наградите „Бодил“ – Най-добър американски филм: „Дим“
- 1996 Independent Spirit Award – Най-добър дебютен сценарий: „Дим“
- 1996 John William Corrington Award for Literary Excellence
- 2001 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Timbuktu
- 2003 Избран за член на Американската академия за изкуства и науки[1]
- 2004 Номинация за наградата IMPAC (кратък списък) за „Книга на илюзиите“
- 2004 Grand prix Metropolis bleu в Монреал, Канада
- 2005 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за „Нощта на оракула“
- 2006 Награда на принца на Астурия за литература
- 2006 Избран за член на Американската академия за изкуства и литература
- 2007 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за „Бруклински безумства“
- 2007 Командор на Ордена за изкуство и литература на Франция[2]
- 2008 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Travels in the Scriptorium
- 2009 Premio Leteo (Леон, Испания)
- 2010 Médaille Grand Vermeil de la ville de Paris[3]
- 2010 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за „Човек на тъмно“
- 2011 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Invisible
- 2012 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Sunset Park
- 2012 NYC Literary Honors for fiction[4]
- 2017 Номинация за наградата Букър (кратък списък) за 4321[5]
Частична библиография
[редактиране | редактиране на кода]Романи
[редактиране | редактиране на кода]- The New York Trilogy (1987)
„Нюйоркска трилогия“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Хемус“, 1993, 358 с.; второ изд. София: Колибри, 2005, ISBN 954-529-374-8[6] - In the Country of Last Things (1987)
- Moon Palace (1989)
„Лунен дворец“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2005, 317 с. ISBN 954-529-182-6 - The Music of Chance (1990)
„Музика на случайността“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2010, 224 с. ISBN 978-954-529-757-1 - Leviathan (1992)
„Левиатан“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2016, 360 с. - Mr. Vertigo (1994)
- The Book of Illusions (2002)[7][8]
„Книга на илюзиите“. прев. Ангел Игов. София, ИК „Златорогъ“, 2005. ISBN 954-437-122-2[9] - Oracle Night (2003)[10][11][12]
„Нощта на оракула“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2006, 252 с. ISBN 954-529-391-8[13] - The Brooklyn Follies (2005)[14][15][16][17][18]
„Бруклински безумства“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2008, 296 с. ISBN 978-954-529-618-5 - Travels in the Scriptorium (2006)
- Man in the Dark (2008)[19][20][21]
„Човек на тъмно“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2011, 152 с. ISBN 978-954-529-849-3[22] - Invisible (2009)[23][24]
- Sunset Park (2010)[25]
- 4 3 2 1 (2017) / Faber, 866 pp; ISBN 978-0-571-32462-0
- Baumgartner (2023) / Faber 208 pp; ISBN 9780802161444
Филми
[редактиране | редактиране на кода]- The Music of Chance (1993), автор;
- Дим (1995), сценарист;
- Blue in the Face (1995), автор, режисьор;
- Lulu on the Bridge (1998), автор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Book of Members, 1780–2010: Chapter A // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на April 16, 2011.
- ↑ Paul Auster décoré par la France à New York sur le site de France 3. // Архивиран от оригинала на 2007-11-20. Посетен на 2019-10-19.
- ↑ Paul Auster décoré par Bertrand Delanoë, L'Express June 11, 2010
- ↑ NYC Literary Honors - 2012 Honorees // nyc.gov. Архивиран от оригинала на 2014-05-14. Посетен на April 23, 2015.
- ↑ McCrum, Robert. Man Booker prize 2017: from Abraham Lincoln to Brexit Britain // The Observer. October 15, 2017. Посетен на 26 October 2017.
- ↑ Димитър Камбуров, „Моралът на тривиума“, рец. в сп. „Литературен клуб“, 10 юли 2006 г.
- ↑ Nicci Gerrard, Dead men do tell tales, рец. във в. „Обзървър“, 29 септември 2002 г. ((en))
- ↑ Michelle Goldberg, "The Book of Illusions" by Paul Auster, рец. в сп. „Салон“, 5 септември 2002 г. ((en))
- ↑ Кристина Йорданова, „За великолепието на стила (и едно опасение)“, рец. във в. „Култура“, бр. 29, 29 юли 2005 г.
- ↑ Peter Conrad, Blasts from the past, рец. във в. „Обзървър“, 8 февруари 2004 г. ((en))
- ↑ Sean O'Hagan, Abstract expressionist, рец. във в. „Обзървър“, 8 февруари 2004 г. ((en))
- ↑ Blake Morrison, Things that go bump in the light, рец. във в. „Гардиън“, 7 февруари 2004 г. ((en))
- ↑ Ангел Игов, „Остър хроничен синдром“, рец. във в. „Култура“, бр. 32 (2426), 22 септември 2006 г.
- ↑ Michael Dibdin, Accident and life, рец. във в. „Гардиън“, 19 ноември 2005 г. ((en))
- ↑ Toby Lichtig, A city of dreamers, рец. във в. „Обзървър“, 20 ноември 2005 г. ((en))
- ↑ Ophelia Field, Going nowhere by accident, рец. във в. „Телеграф“, 20 ноември 2005 г. ((en))
- ↑ Yvonne Zipp, Paradise regained in Brooklyn, рец. във в. „Крисчън Сайънс Монитър“, 3 януари 2006 г. ((en))
- ↑ David Hellman, A twist of fate, рец. във в. „Сан Франсиско Кроникъл“, 1 януари 2006 г. ((en))
- ↑ Maya Jaggi, Devoured by darkness, рец. във в. „Гардиън“, 30 август 2008 г. ((en))
- ↑ Jenny Diski, America through the looking glass (Paul Auster follows Pirandello and Philip K Dick with decidedly mixed results), рец. във в. „Обзървър“, 7 септември 2008 г. ((en))
- ↑ Natasha Tripney, Welcome to the house of grief, рец. във в. „Обзървър“, 7 юни 2009 г. ((en))
- ↑ „Човек на тъмно“ – произведено в Америка!“, анонс на сайта ЛиРа, 3 ноември 2011 г.
- ↑ Edward Docx, Invisible by Paul Auster, рец. във в. „Обзървър“, 29 ноември 2009 г. ((en))
- ↑ Joanna Briscoe, Invisible by Paul Auster, рец. във в. „Гардиън“, 14 ноември 2010 г. ((en))
- ↑ Mark Lawson, Sunset Park by Paul Auster – review, рец. във в. „Гардиън“, 6 ноември 2010 г. ((en))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Пол Остър в Моята библиотека
- Пол Остър в Internet Movie Database
- Пол Остър, „Коледната приказка на Оги Рен“ (разказ), превод Антони Георгиев, Литературен клуб, електронна публикация на 17 декември 2011 г.
- Откъси от романите на Пол Остър в Литературен клуб
- „Пол Остър: Ню Йорк – това е светът!“, интервю на Франсоа Буснел, LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)
- „Пол Остър: „Зимна хроника“ е дневник на едно тяло“ (Пол Остър в интервю за списание „Мадам Фигаро“) Архив на оригинала от 2013-08-06 в Wayback Machine., Гласове, 24.03.2013
|
Категории:
- Писатели постмодернисти
- Американски автори на разкази
- Американски романисти
- Американски автори на криминални романи
- Американски сценаристи
- Американски есеисти
- Американски преводачи
- Преводачи от френски език
- Американски мемоаристи
- Американски поети
- Колумбийски университет
- Доктор хонорис кауза на Лиежкия университет
- Евреи в САЩ
- Родени в Нюарк