Пол Остър

Пол Остър
	Пол Остър
	Пол Остър в Ню Йорк, 2008 г.
Роден	3 февруари 1947 г. Нюарк, Ню Джърси, САЩ
Починал	30 април 2024 г. (77 г.)
Националност	САЩ
Активен период	1974 –
Жанр	роман
Направление	постмодернизъм
Известни творби	„Нюйоркска трилогия“
Съпруга	Лидия Дейвис (1974 – 1977; разведени; 1 дете),; Сири Хуствет (от 1981; 1 дете)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Пол Остър в Общомедия

Пол Остър (на английски: Paul Auster) е съвременен американски писател.

Биография и творчество

Роден е на 3 февруари 1947 г. в Нюарк, Ню Джърси, САЩ. Автор на многобройни романи, сценарии, новели, поезия. Изявява се и като преводач и филмов режисьор.

Отличава се с това, че творчеството му е посветено на Ню Йорк, където живее със съпругата си, писателката Сири Хуствет.

През 2007 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Лиежкия университет.

Отличия и награди

1989 Prix France Culture de Littérature Étrangère за „Нюйоркска трилогия“
1990 Morton Dauwen Zabel Award на Американската академия за изкуства и литература
1991 Финалист за PEN/Faulkner Award for Fiction за „Музика на случайността“
1993 Prix Médicis Étranger за „Левиатан“
1996 Наградите „Бодил“ – Най-добър американски филм: „Дим“
1996 Independent Spirit Award – Най-добър дебютен сценарий: „Дим“
1996 John William Corrington Award for Literary Excellence
2001 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Timbuktu
2003 Избран за член на Американската академия за изкуства и науки^[1]
2004 Номинация за наградата IMPAC (кратък списък) за „Книга на илюзиите“
2004 Grand prix Metropolis bleu в Монреал, Канада
2005 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за „Нощта на оракула“
2006 Награда на принца на Астурия за литература
2006 Избран за член на Американската академия за изкуства и литература
2007 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за „Бруклински безумства“
2007 Командор на Ордена за изкуство и литература на Франция^[2]
2008 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Travels in the Scriptorium
2009 Premio Leteo (Леон, Испания)
2010 Médaille Grand Vermeil de la ville de Paris^[3]
2010 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за „Човек на тъмно“
2011 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Invisible
2012 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Sunset Park
2012 NYC Literary Honors for fiction^[4]
2017 Номинация за наградата Букър (кратък списък) за 4321^[5]

Частична библиография

Романи

С Джон Ашбъри на Бруклинския литературен фестивал през 2010 г.

The New York Trilogy (1987)
„Нюйоркска трилогия“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Хемус“, 1993, 358 с.; второ изд. София: Колибри, 2005, ISBN 954-529-374-8^[6]
In the Country of Last Things (1987)
Moon Palace (1989)
„Лунен дворец“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2005, 317 с. ISBN 954-529-182-6
The Music of Chance (1990)
„Музика на случайността“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2010, 224 с. ISBN 978-954-529-757-1
Leviathan (1992)
„Левиатан“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2016, 360 с.
Mr. Vertigo (1994)
The Book of Illusions (2002)^[7]^[8]
„Книга на илюзиите“. прев. Ангел Игов. София, ИК „Златорогъ“, 2005. ISBN 954-437-122-2^[9]
Oracle Night (2003)^[10]^[11]^[12]
„Нощта на оракула“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2006, 252 с. ISBN 954-529-391-8^[13]
The Brooklyn Follies (2005)^[14]^[15]^[16]^[17]^[18]
„Бруклински безумства“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2008, 296 с. ISBN 978-954-529-618-5
Travels in the Scriptorium (2006)
Man in the Dark (2008)^[19]^[20]^[21]
„Човек на тъмно“. прев. Иглика Василева. София, Изд. „Колибри“, 2011, 152 с. ISBN 978-954-529-849-3^[22]
Invisible (2009)^[23]^[24]
Sunset Park (2010)^[25]
4 3 2 1 (2017) / Faber, 866 pp; ISBN 978-0-571-32462-0
Baumgartner (2023) / Faber 208 pp; ISBN 9780802161444

Филми

The Music of Chance (1993), автор;
Дим (1995), сценарист;
Blue in the Face (1995), автор, режисьор;
Lulu on the Bridge (1998), автор

Бележки

↑ Book of Members, 1780–2010: Chapter A // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на April 16, 2011.
↑ Paul Auster décoré par la France à New York sur le site de France 3. // Архивиран от оригинала на 2007-11-20. Посетен на 2019-10-19.
↑ Paul Auster décoré par Bertrand Delanoë, L'Express June 11, 2010
↑ NYC Literary Honors - 2012 Honorees // nyc.gov. Архивиран от оригинала на 2014-05-14. Посетен на April 23, 2015.
↑ McCrum, Robert. Man Booker prize 2017: from Abraham Lincoln to Brexit Britain // The Observer. October 15, 2017. Посетен на 26 October 2017.
↑ Димитър Камбуров, „Моралът на тривиума“, рец. в сп. „Литературен клуб“, 10 юли 2006 г.
↑ Nicci Gerrard, Dead men do tell tales, рец. във в. „Обзървър“, 29 септември 2002 г. ((en))
↑ Michelle Goldberg, "The Book of Illusions" by Paul Auster, рец. в сп. „Салон“, 5 септември 2002 г. ((en))
↑ Кристина Йорданова, „За великолепието на стила (и едно опасение)“, рец. във в. „Култура“, бр. 29, 29 юли 2005 г.
↑ Peter Conrad, Blasts from the past, рец. във в. „Обзървър“, 8 февруари 2004 г. ((en))
↑ Sean O'Hagan, Abstract expressionist, рец. във в. „Обзървър“, 8 февруари 2004 г. ((en))
↑ Blake Morrison, Things that go bump in the light, рец. във в. „Гардиън“, 7 февруари 2004 г. ((en))
↑ Ангел Игов, „Остър хроничен синдром“, рец. във в. „Култура“, бр. 32 (2426), 22 септември 2006 г.
↑ Michael Dibdin, Accident and life, рец. във в. „Гардиън“, 19 ноември 2005 г. ((en))
↑ Toby Lichtig, A city of dreamers, рец. във в. „Обзървър“, 20 ноември 2005 г. ((en))
↑ Ophelia Field, Going nowhere by accident, рец. във в. „Телеграф“, 20 ноември 2005 г. ((en))
↑ Yvonne Zipp, Paradise regained in Brooklyn, рец. във в. „Крисчън Сайънс Монитър“, 3 януари 2006 г. ((en))
↑ David Hellman, A twist of fate, рец. във в. „Сан Франсиско Кроникъл“, 1 януари 2006 г. ((en))
↑ Maya Jaggi, Devoured by darkness, рец. във в. „Гардиън“, 30 август 2008 г. ((en))
↑ Jenny Diski, America through the looking glass (Paul Auster follows Pirandello and Philip K Dick with decidedly mixed results), рец. във в. „Обзървър“, 7 септември 2008 г. ((en))
↑ Natasha Tripney, Welcome to the house of grief, рец. във в. „Обзървър“, 7 юни 2009 г. ((en))
↑ „Човек на тъмно“ – произведено в Америка!“, анонс на сайта ЛиРа, 3 ноември 2011 г.
↑ Edward Docx, Invisible by Paul Auster, рец. във в. „Обзървър“, 29 ноември 2009 г. ((en))
↑ Joanna Briscoe, Invisible by Paul Auster, рец. във в. „Гардиън“, 14 ноември 2010 г. ((en))
↑ Mark Lawson, Sunset Park by Paul Auster – review, рец. във в. „Гардиън“, 6 ноември 2010 г. ((en))

Външни препратки

Произведения на Пол Остър в Моята библиотека
Пол Остър в Internet Movie Database
Пол Остър, „Коледната приказка на Оги Рен“ (разказ), превод Антони Георгиев, Литературен клуб, електронна публикация на 17 декември 2011 г.
Откъси от романите на Пол Остър в Литературен клуб
„Пол Остър: Ню Йорк – това е светът!“, интервю на Франсоа Буснел, LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)
„Пол Остър: „Зимна хроника“ е дневник на едно тяло“ (Пол Остър в интервю за списание „Мадам Фигаро“) Архив на оригинала от 2013-08-06 в Wayback Machine., Гласове, 24.03.2013

[AAAS-1] Book of Members, 1780–2010: Chapter A // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на April 16, 2011.

[2] Paul Auster décoré par la France à New York sur le site de France 3. // Архивиран от оригинала на 2007-11-20. Посетен на 2019-10-19.

[3] Paul Auster décoré par Bertrand Delanoë, L'Express June 11, 2010

[4] NYC Literary Honors - 2012 Honorees // nyc.gov. Архивиран от оригинала на 2014-05-14. Посетен на April 23, 2015.

[5] McCrum, Robert. Man Booker prize 2017: from Abraham Lincoln to Brexit Britain // The Observer. October 15, 2017. Посетен на 26 October 2017.

[6] Димитър Камбуров, „Моралът на тривиума“, рец. в сп. „Литературен клуб“, 10 юли 2006 г.

[7] Nicci Gerrard, Dead men do tell tales, рец. във в. „Обзървър“, 29 септември 2002 г. ((en))

[8] Michelle Goldberg, "The Book of Illusions" by Paul Auster, рец. в сп. „Салон“, 5 септември 2002 г. ((en))

[9] Кристина Йорданова, „За великолепието на стила (и едно опасение)“, рец. във в. „Култура“, бр. 29, 29 юли 2005 г.

[10] Peter Conrad, Blasts from the past, рец. във в. „Обзървър“, 8 февруари 2004 г. ((en))

[11] Sean O'Hagan, Abstract expressionist, рец. във в. „Обзървър“, 8 февруари 2004 г. ((en))

[12] Blake Morrison, Things that go bump in the light, рец. във в. „Гардиън“, 7 февруари 2004 г. ((en))

[13] Ангел Игов, „Остър хроничен синдром“, рец. във в. „Култура“, бр. 32 (2426), 22 септември 2006 г.

[14] Michael Dibdin, Accident and life, рец. във в. „Гардиън“, 19 ноември 2005 г. ((en))

[15] Toby Lichtig, A city of dreamers, рец. във в. „Обзървър“, 20 ноември 2005 г. ((en))

[16] Ophelia Field, Going nowhere by accident, рец. във в. „Телеграф“, 20 ноември 2005 г. ((en))

[17] Yvonne Zipp, Paradise regained in Brooklyn, рец. във в. „Крисчън Сайънс Монитър“, 3 януари 2006 г. ((en))

[18] David Hellman, A twist of fate, рец. във в. „Сан Франсиско Кроникъл“, 1 януари 2006 г. ((en))

[19] Maya Jaggi, Devoured by darkness, рец. във в. „Гардиън“, 30 август 2008 г. ((en))

[20] Jenny Diski, America through the looking glass (Paul Auster follows Pirandello and Philip K Dick with decidedly mixed results), рец. във в. „Обзървър“, 7 септември 2008 г. ((en))

[21] Natasha Tripney, Welcome to the house of grief, рец. във в. „Обзървър“, 7 юни 2009 г. ((en))

[22] „Човек на тъмно“ – произведено в Америка!“, анонс на сайта ЛиРа, 3 ноември 2011 г.

[23] Edward Docx, Invisible by Paul Auster, рец. във в. „Обзървър“, 29 ноември 2009 г. ((en))

[24] Joanna Briscoe, Invisible by Paul Auster, рец. във в. „Гардиън“, 14 ноември 2010 г. ((en))

[25] Mark Lawson, Sunset Park by Paul Auster – review, рец. във в. „Гардиън“, 6 ноември 2010 г. ((en))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]