дюля

От праслав. *kъdunja „дюля“ (ст.-сръб. гдоуниє, кидониє (ХVІІ в.), ст.-рус. гдуня, ст.-чеш. kdúle, сърбохорв. гду̏ња, ду̏ња, чеш. gdoule „дюля“, пол. gdula, gdufa, укр. гдуля, дуля „сорт круша“). Старинна заемка от лат. cydōneum malum „дюля“, буквално „кидонски плод“ (mala, quae vocamus cotonea et Graeci cydonia, ex Creta insula advecta, Плиний), от старогр. κυδώνια μᾶλα „кидонски плод“, наречена така по името на града на о. Крит, където се отглеждали дюли. От латински произлизат и названията на дюлята в повечето съвременни европейски езици, включително ст.-фр. cooing (заета в ст.-англ. quoyn, англ. quince), прованс. codoing, итал. cotogna, ст.-в.-нем. chutina, нем. Quitte, алб. ftua (< *ctunea) „дюля“, исп. melocotón „праскова“.