Условни рефлекси
 | Предлага се тази статия да се обедини със страницата условен рефлекс. |
Условен рефлекс (още класическо обуславяне) е форма на асоциативно учене, която е демонстрирана за първи път от Иван Павлов.[1] Типичната процедура за създаване на класическо обуславяне включва представянето на неутрални стимули заедно със стимули от някаква значимост. Неутралните стимули могат да бъдат всяко събитие, което не води до открит поведенчески отговор от страна на организма, който се изследва. Павлов ги нарича условни стимули (УС). Обратно, представянето на значими стимули по необходимост събужда вътрешен, често рефлексивен, отговор. Павлов ги нарича съответно безусловни стимули (БС) и безусловен отговор (БО). Ако УС и БО се повтарят заедно, в края на краищата двата стимула се асоциират един с друг и организма започва да дава поведенчески отговор на условния стимул. Павлов нарича това условен отговор (УО).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Pavlov and, I. P. (1927/1960). Conditional Reflexes. New York: Dover Publications (the 1960 edition is an unaltered republication of the 1927 translation by Oxford University Press).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Dayan, P., Kakade, S., & Montague, P.R. (2000). Learning and selective attention. Nature Neuroscience 3, 1218 – 1223. Full text
- Jami, S.A., Wright, W.G. & Glanzman, D.L. (2007). Differential Classical Conditioning of the Gill-Withdrawal Reflex in Aplysia Recruits Both NMDA Receptor-Dependent Enhancement and NMDA Receptor-Dependent Depression of the Reflex. The Journal of Neuroscience, 27, 3064 – 3068.
- Kirsch, I., Lynn, S.J., Vigorito, M. & Miller, R.R. (2004). The role of cognition in classical and operant conditioning. Journal of Clinical Psychology, 60, 369 – 392. Full text Архив на оригинала от 2007-07-04 в Wayback Machine.
- Pavlov, I. P. (1927). Conditioned Reflexes: An Investigation of the Physiological Activity of the Cerebral Cortex (translated by Gleb Vassilievitch von Anrep). London: Oxford University Press.
- Rescorla, R. A., & Wagner, A. R. (1972). A theory of Pavlovian conditioning. Variations in effectiveness of reinforcement and non-reinforcement. In A. Black & W. F. Prokasky, Jr. (eds.), Classical Conditioning II New York: Appleton-Century-Crofts.
