[go: up one dir, main page]

Направо към съдържанието

Росарио

Росарио
— Град —
Знаме
      
Герб
-32.9575° с. ш. -60.6394° и. д.
Росарио
Страна Аржентина
ПровинцияСанта Фе
Площ179 km²
Надм. височина31 m
Население1 193 605 души[1] (2010 г.)
Основаване7 октомври 1793 г.
Пощенски кодS2000
Телефонен код0341
Официален сайтwww.rosario.gov.ar
Росарио в Общомедия

Роса̀рио (на испански: Rosario) е град в Аржентина.

Разположен е в Централна Аржентина, провинция Санта Фе на левия, западен бряг на река Парана. Намира се на 300 km северозападно от столицата Буенос Айрес.

Росарио е третият по големина град в Аржентина след столицата Буенос Айрес и Кордоба. Според преброяването от 2010 г. има 948 312 жители, а населението на община Росарио е 1 193 605 души. Заедно с 23 други общини образуват департамент Росарио с 1 199 364 жители, по данни на аржентинския Национален статистически институт INDEC. Департаментът е основна съставна част на Гран Росарио – третия по големина градски агломерат в страната с 1 236 089 души. Общото население на метрополията Росарио е 1 691 880 жители (2010 г.).[2]

Градът възниква на сегашното си място в началото на XVII век като колониално селище Паго де лос Аройос, без основополагащ акт, на пресечката на Кралския път от Кордоба с бреговата линия и служи като място за каруци по бреговете на река Парана.[3]

Името на селището произлиза от Розария – традиционната католическа броеница, а в превод от латински означава „венец от рози“.

Към края на XVII и началото на XVIII век е установено първото постоянно регистрирано население – пребиваването на капитан Луис Ромеро де Пинеда. През 1719 г. земите на ранчото Сан Мигел дел Каркаранал, собственост на сина на Антонио де Вера Мужика, са придобити от йезуитите. От 1751 г. е известно името на първия бургомистър - Сантяго де Черна гора (на испански: Santiago de Montenegro). По-късно е построена мелница и параклис, посветен на Богородица Розария.[4]

В началото на XIX век на брега на река Парана началникът на отбранителните съоръжения на река Парана, генерал Мануел Белграно, организира батареите „Свобода“ и „Независимост“. Батареята „Свобода“ се е намирала на върха на дерето, образуваща ъгъл между улиците „Санта Фе“ и „Кордоба“, който през следващия век е снижен, за да се разшири площад „Браун“. На 27 февруари 1812 г. градът присъства на важно събитие – в 6:30 ч. за първи път се издига знамето на Аржентина, създадено от Мануел Белграно, в което се заклеват неговите войници. Затова той се нарича Люлката на знамето. Паметник в центъра на града напомня за това събитие. Въпреки че използването на този флаг не е неразрешено от правителството по това време, то е официализирано четири години по-късно от Конгреса в Тукуман на 9 юли 1816 г.

До средата на XVIII век развитието на града е много бавно и едва през 1880 г., когато законите за емиграцията в Аржентина от Европа са опростени, в Розарио започва бърз растеж на населението и индустриално развитие. До 1887 г. в града живеят 50 914 души, а през 1926 г. - вече 407 000, от които 47% са родени в чужбина (италианци, германци, хървати, поляци и други). През май 1969 г. в града избухва бунт срещу диктаторския режим в страната.[5]

Росарио е голям железопътен и транспортен възел. Пристанище на река Парана с достъп за кораби до Атлантически океан.

Градът е основен център на студената обработка на месо, меленето на брашно, кожената обувна промишленост и стоманообработката.[6] Някога е бил един от центровете на Аржентина за производство на стрелково оръжие. Предприятието Domingo Mateu произвежда картечници, щурмови оръжия (FARA 83 и др.), пистолети автомати (FMK-3 и др.), пистолети, гранатомети (MARA). Има голям пазар за зърнени храни и животновъдни продукти.

Жилищните комплекси Делфини Гуарани и Торе Аквалина са най-високите сгради в Аржентина (извън Буенос Айрес).

Родени в Росарио
  1. www.mininterior.gov.ar
  2. Ministerio del Interior y Transporte - Subsecretaría de Relaciones Municipales – Censo 2010 - Municipio de Rosario.
  3. Origen de Rosario, посетен на 8.IX.2012 г.
  4. Estancia Jesuítica San Miguel del Carcaraña, посетен на 13.II.2020 г.
  5. Ульянова С. И. – Кордобасо,изд. „Вопросы истории“, М., 1979, выпуск 10, страницы 185, ISSN 0042-8779.
  6. В. В. Вольский и др. – Южная Америка, Аргентина, издательство „Мысль“, М., 1983, серия „Страны и народы“, тираж 180 000, 285 страницы, стр. 193.