Шумадия

Шумадия
	Шумадия
	Шумадия според сръбското разбиране за границите на областта

Шумадия (на сръбски: Шумадија или Šumadija) е историко-географска и етнографска област в Сърбия, разположена в централната част на страната.

География

Природа

Всред зелените гори могат да се видят пръснатите колиби и къщурки на шумадийци от едно време – изградени от камък, варосани и оградени от овощни градини със сливи, череши, вишни и гъсто посяти царевични ниви. ^[1]

Стопанство

В началото на 20 век, Шумадия осъществява половината от световния износ на сливи, а областта става популярна със сливовата си ракия, известна като сливовица.

История

Природните дадености обуславят сръбските поселения в областта, поради традиционния сръбски бит, свързан най-вече със скотовъдството, а ѝ първоначалните сръбски поселения на Балканския полуостров са все в мъчнодостъпни и планински райони. ^[2] Голяма част от топонимията в областта е от български произход.^[3]

Ето какво пише през тази 1841 година Бланки за сръбските въстания в „сърцето на Сърбия“:

„

..., в самото сърце на страната непроходимите гори на местността Шумадия предоставят на участниците в съпротивителното движение сигурно укритие, а връх Рудник е последното им убежище в случай на пълно поражение. Именно тази конфигурация на страната е улеснила сърбите да отвоюват своята независимост и ги е превърнала днес в така обезпокоителни васали на турците. Ако сърбите на бяха господари на огромните дъбови и букови гори, в които са укривали семействата си по време на войната и са изхранвали добитъка си, те щяха да се превърнат в земеделци като българите, и като тях щяха да търпят поражения, докато от височината на централното плато, защитено от пограничните планини, те неотстъпно наблюдават и заплашват цяла Румелия.

“

^[4]

Етнография

Вследствие от тази политика областта в над 80 % e заселена от ново сръбско население от по-южните земи – основно от Херцеговина.^[5]

Йован Цвиич за произхода и етногенезата на населението в областта Шумадия на Кралство Сърбия в границите ѝ след Берлинския конгрес до Балканската война.

  1. розово и светло червено – динарски тип и старо население

  2. светло зелено – преселници от Косово, Метохия и Призренско

  3. светло жълто – преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието

  4. синьо – томошко-браничевско население

  5. тъмно червено – шопско или торлашко население

  6. черни точки – сръбски преселници оттатък Сава и Дунав – от Войводина

  7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия

Източници

↑ Ковачева, Люба. България и нейните съседи. географска христоматия, 1921.
↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
↑ Спанчев, Емил. Корени. в-к „Македония“, 28 април 1999 г., брой 17.
↑ Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.
↑ Савов, Ганчо. Южнославянските страни. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, ISBN 954-524-402-X, 2004.

Вижте също

Външни препратки

((sr)) * Кои са шумадийци ? (на стр.3 /Заселници от изток/ – за българската топонимия в областта) от Миле Неделкович.

[1] Ковачева, Люба. България и нейните съседи. географска христоматия, 1921.

[2] Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

[3] Спанчев, Емил. Корени. в-к „Македония“, 28 април 1999 г., брой 17.

[4] Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.

[5] Савов, Ганчо. Южнославянските страни. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, ISBN 954-524-402-X, 2004.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]