Лудза
Лудза на латвийски: Ludza | |
Страна | Латвия |
---|---|
Площ | 10,47 km²[1] |
Население | 8718[2] души (2016) |
Първо споменаване | 1177 г. |
Пощенски код | 5701, 5702 |
Телефонен код | 657 |
Официален сайт | www.ludzaspils.lv |
Лудза в Общомедия |
Лудза (произношение) (на латвийски: Ludza; до 1920 г. – Люцин[3][4]) е град в източна Латвия, намиращ се в историческата област Латгале. Градът е административен център на район Лудза. Лудза се намира на 269 km от столичния град Рига.
История
[редактиране | редактиране на кода]Лудза е един от най-старите градове на територията на Латвия. За първи път градът е споменат в руските хроники приблизително през 1173 – 1177 г. По това време районът е заселен от латгалийци, които създават твърдина, около която започват да се заселват хора. През 1399 г. Ливонският орден издига замък, който да служи като отбранителен пост в източната част на Ливония. През 1777 г. Лудза получава статут на град от руската императрица Екатерина II.
Естонско малцинство
[редактиране | редактиране на кода]Естонското малцинство в Лудза, познати в Естония още като Селяните от Лудза (на естонски: Lutsi maarahvas), са група от етнически естонци живяла близо до Лудза.
Повечето от тези естонци се предполага, че са се преместили тук през 17 век, въпреки най-първите заселвания са от по-рано. По време на феодализма и честите смени на управляващите Лудза естонците запазват оригиналния си произход и етнографски характеристики. Всички представители на това малцинство били католици и поддържали връзка с латвийците и беларусите, живеещи с тях. На повечето от естонците рядко им се налагало да говорят на какъвто и да е друг език освен естонски, защото дори и църковните служби се водели на родния им език. Въпреки това мнозинството от тях владеело до известна степен латвийски, руски, а дори и полски.
Това статукво се запазва до 19 век, когато католическата им църква минава под опеката на латвийците, а руският става официален език в района. По това време в региона живеят едва 4000 души от естонското малцинство.
През 70-80-те години на 20 век в района е имало около 20 души останали от някогашното естонско малцинство в района.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Руини на Лудзинския замък
-
Яков Кулнев
-
Католически храм
-
Храм на Руската православна църква
-
Музикално училище
-
Лютеранска църква
-
Здание на бившата синагога
-
Еврейско гробище
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официална страница Архив на оригинала от 2007-12-19 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Reģionu, novadu, pilsētu un pagastu kopējā un sauszemes platība gada sākumā // Посетен на 31 юли 2024 г.
- ↑ „Latvijas iedzīvotāju skaits pašvaldībās pagastu dalījumā“
- ↑ Советский энциклопедический словарь / Научно-редакционный совет: А. М. Прохоров (пред.), М. С. Гиляров, Е. М. Жуков и др. — М.: «Советская энциклопедия», 1980. — С. 737, 745
- ↑ вж. Карта Витебской Губернии (1820).jpg