[go: up one dir, main page]

Направо към съдържанието

Лудза

Лудза
на латвийски: Ludza
      
Герб
56.5439° с. ш. 27.7211° и. д.
Лудза
Страна Латвия
Площ10,47 km²[1]
Население8718[2] души (2016)
Първо споменаване1177 г.
Пощенски код5701, 5702
Телефонен код657
Официален сайтwww.ludzaspils.lv
Лудза в Общомедия

Лудза (произношение) (на латвийски: Ludza; до 1920 г. – Люцин[3][4]) е град в източна Латвия, намиращ се в историческата област Латгале. Градът е административен център на район Лудза. Лудза се намира на 269 km от столичния град Рига.

Лудза е един от най-старите градове на територията на Латвия. За първи път градът е споменат в руските хроники приблизително през 1173 – 1177 г. По това време районът е заселен от латгалийци, които създават твърдина, около която започват да се заселват хора. През 1399 г. Ливонският орден издига замък, който да служи като отбранителен пост в източната част на Ливония. През 1777 г. Лудза получава статут на град от руската императрица Екатерина II.

Естонско малцинство

[редактиране | редактиране на кода]

Естонското малцинство в Лудза, познати в Естония още като Селяните от Лудза (на естонски: Lutsi maarahvas), са група от етнически естонци живяла близо до Лудза.

Повечето от тези естонци се предполага, че са се преместили тук през 17 век, въпреки най-първите заселвания са от по-рано. По време на феодализма и честите смени на управляващите Лудза естонците запазват оригиналния си произход и етнографски характеристики. Всички представители на това малцинство били католици и поддържали връзка с латвийците и беларусите, живеещи с тях. На повечето от естонците рядко им се налагало да говорят на какъвто и да е друг език освен естонски, защото дори и църковните служби се водели на родния им език. Въпреки това мнозинството от тях владеело до известна степен латвийски, руски, а дори и полски.

Това статукво се запазва до 19 век, когато католическата им църква минава под опеката на латвийците, а руският става официален език в района. По това време в региона живеят едва 4000 души от естонското малцинство.

През 70-80-те години на 20 век в района е имало около 20 души останали от някогашното естонско малцинство в района.

  1. Reģionu, novadu, pilsētu un pagastu kopējā un sauszemes platība gada sākumā // Посетен на 31 юли 2024 г.
  2. „Latvijas iedzīvotāju skaits pašvaldībās pagastu dalījumā“
  3. Советский энциклопедический словарь / Научно-редакционный совет: А. М. Прохоров (пред.), М. С. Гиляров, Е. М. Жуков и др. — М.: «Советская энциклопедия», 1980. — С. 737, 745
  4. вж. Карта Витебской Губернии (1820).jpg