Аргон

Аргон
Безцветен газ, излъчващ розова светлина при поставяне в силно електрическо поле
Спектрални линии
Хлор ← Аргон → Калий Ne ↑ Ar ↓ Kr H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Аргон, Ar, 18
Група, период, блок	18, 3, p
Химическа серия	благороден газ
Електронна конфигурация	[Ne] 3s2 3p6
e- на енергийно ниво	2, 8, 8
CAS номер	7440-37-1
Свойства на атома
Атомна маса	39,948 u
Ковалентен радиус	106 pm
Радиус на ван дер Ваалс	188 pm
Степен на окисление	0
Йонизационна енергия	I: 1520,6 kJ/mol II: 2665,8 kJ/mol III: 3931 kJ/mol IV: 5771 kJ/mol (още)
Физични свойства
Агрегатно състояние	газ
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	1,784 kg/m3
Температура на топене	83,81 K (−189,19 °C)
Температура на кипене	87,302 K (−185,698 °C)
Тройна точка	83,8058 K; 6,889×104 Pa
Критична точка	150,687 K; 4,863×106 Pa
Специф. топлина на топене	1,18 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	6,53 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) – 47 53 61 71 87
Скорост на звука	323 m/s при 27 °C
Топлопроводимост	17,72×10−3 W/(m·K)
Магнетизъм	диамагнитен[1]
История
Наименуван	от гръцкото ἀργός – „неактивен, муден“
Откритие	Лорд Релей и Уилям Рамзи (1894 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 36Ar 0,334 % стабилен 37Ar синт. 35 дни ε 37Cl 38Ar 0,063 % стабилен 39Ar радио 269 г. β- 39K 40Ar 99,604 % стабилен 41Ar синт. 109,34 мин. β- 41K 42Ar синт. 32,9 г. β- 42K
Аргон в Общомедия

Аргон (Argonum), Ar е химичен елемент от период 3, химична група 18. Има пореден номер Z = 18 и атомна маса 39,948. Прилага се за електрическите лампи, електролуминесцентни и газонапълнени лампи, за инертна система в металургията, електрониката. Съдържанието на аргон в атмосферата е 1%, което го прави най-често срещания благороден газ на Земята.

Аргонът има почти същата разтворимост във вода, както и кислородът, и е около 2,5 пъти по-разтворим от азота. Този изключително стабилен елемент е без цвят, миризма, вкус и не е отровен както във водния си разтвор, така и в газообразен вид. Аргонът е инертен при почти всяка температура и не образува точно определени стабилни съединения при стайна температура.

• като работен газ в плазмените технологии;
• в криохирургията за унищожаване на ракови клетки;
• за аргонови лазери;
• поради инертните си свойства се използва в музеите за запазване на важни документи и предмети от стареене;
• използва се в производството на вино за третиране на съдовете, в които то се съхранява. Отнема кислорода от тях и по този начин предотвратява превръщането на виното в оцет;
• като защитна среда при заваряване (дъгово, лазерно, контактно и др.) както на метали (например, на титан) – metal, Inert Gas (MIG), също и при заваряване с нетопим волфрамов електрод (Wolfram Inert Gas, WIG), така и на неметали;
• в металургичната и химичната промишленост;
• за рекламни светлини (аргонът дава синия цвят);
• аргон в смес с азот се използва за пълнене на електрически лампи;

За първи път Хенри Кавендиш предполага за съществуването му във въздуха през 1785 г., но е открит едва през 1894 от лорд Рейли и сър Уилиям Рамзи. Той е първият открит благороден газ.

Аргонът заема 0,934 обемни процента от въздуха.

• Периодична система на елементите
• Пенингова смес

• Киркова, Елена. „Химия на елементите и техните съединения“. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2013. с. 450.