ръжда
ръжда (български)
| ед.ч. | ръж·да | |
|---|---|---|
| членувано | ръж·да·та | |
| мн.ч. | ръж·ди | |
| членувано | ръж·ди·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Повърхностен слой върху метални сплави и съединения съдържащи желязо в различна концентрация или предмети и/или изделия от чисто желязо, които са изложени на продължителното влияние на кислород или кислородна среда.(КК)
Етимология
Старобълг. ръжда.
Праслав. *rъdjā е свързано с ие. наименование на червения цвят: лит. rudas „кафяв“, лат. ruber, старогръц. ἐρυθρός, гот. rauþs „червен“, староинд. rudhiras „червен, кървав“.
Старобълг. > унг. rozsda.
Фразеологични изрази
Превод
|
|