Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Предмет, служещ за сигурно запиране (заключване) на врати.
- Електрически прекъсвач с две устойчиви положения.
Етимология
старобълг. ключь ~ клюка, лит. kliūti „зацепвам“, старогр. κληΐς, κλᾱίς, κλάξ „ключ“, κλείω „затварям“, лат. clāvus „гвоздей“, clāvis „ключ“, claudō „затварям“, ирл. cló „гвоздей“, ст.в.нем. sluʒʒil „ключ“ (*sklu-)
Фразеологични изрази
Превод
Синоними
- тайна, загадка, възел, разрешение
- ключова дума, парола
- легенда, условни знаци, код, шифър
- прекъсвач, превключвател, комутатор
- път, способ, ключова позиция
Сродни думи
Производни думи
