отличен
отличен (български)
| ед. ч. | м. р. | от·ли·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от·ли·че·ния | ||
| пълен член | от·ли·че·ни·ят | ||
| ж. р. | от·ли·че·на | ||
| членувано | от·ли·че·на·та | ||
| ср. р. | от·ли·че·но | ||
| членувано | от·ли·че·но·то | ||
| мн. ч. | от·ли·че·ни | ||
| членувано | от·ли·че·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който с положителните си качества далече превъзхожда другите. Отличен човек.
- Който е удостоен с оценка "отличие". Има отличен успех по всички предмети.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- превъзходен, изряден, чудесен, най-добър, примерен, образцов, съвършен, великолепен, добър
- удостоен, проявил се, почетен
- безупречен, безукоризнен, безукорен, възхитителен
- завършен, в завършен вид, изкаран докрай, оформен, доизкусурен
- златен, ценен, прекрасен, много популярен, преуспяващ
- лукав, дяволит, кокетен, страшен
- моден, елегантен, шик, първокласен
- виден, бележит
- първокачествен, първостепенен
- хубав
- поразителен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|