лукав

лукав (български)

лукав ± — словоформи и пренасяне:
ед. ч.	м. р.		лу·кав
		непълен член	лу·ка·вия
		пълен член	лу·ка·ви·ят
	ж. р.		лу·ка·ва
	ж. р.	членувано	лу·ка·ва·та
	ср. р.		лу·ка·во
	ср. р.	членувано	лу·ка·во·то
мн. ч.			лу·ка·ви
мн. ч.		членувано	лу·ка·ви·те

Прилагателно име, тип 76

1. Който е коварен, подъл, хитър. 2. Който изразява коварна хитрост. Лукава усмивка. 3. Който е игрив, добродушно хитър. • Лукавият. Название на дявола.

Етимология

Заемка от руски лукавый. Старобълг. форма е лѫкавъ > правилно би било лъкав.

Фразеологични изрази

Синоними

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи

Превод

английски: [[]]
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: [[]]
гръцки: [[]]
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
индонезийски: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: [[]]
италиански: [[]]
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: [[]]

немски: [[]]
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: [[]]
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: [[]]
словашки: [[]]
словенски: [[]]
сръбски: [[]]
тайландски: [[]]
турски: [[]]
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: [[]]
холандски: [[]]
хърватски: [[]]
чешки: [[]]
шведски: [[]]
японски: [[]]