Икономическо управление в ИПС
ЕЦБ функционира в рамките на икономическия и паричен съюз (ИПС) на Европейския съюз.
Многостепенно управление
С въвеждането на еврото компетенциите в сферата на паричната политика и политиката на валутния курс бяха прехвърлени на ЕЦБ. Същевременно компетенциите за икономическата политика – като фискална политика и политики на пазара на труда – до голяма степен остават отговорност на националните органи, създаващи политиките.
Многостепенната структура за управление на ИПС отразява, наред с всичко останало, икономическия факт, че единната парична единица и единният пазар на ЕС направиха икономиката на Европа до голяма степен независима. Тези взаимозависимости водят до ефекти на пренос между членовете, особено във валутния съюз, т.е. свързаните с политиката решения или икономическите тенденции в една държава членка силно влияят върху други държави членки.
Координиране на националните политики
В рамките на ИПС националните икономически политики са обект на Рамката за европейска координация и надзор. Това гарантира, че тези политики са насочени към устойчивост и стабилност, като допринасят за гладкото функциониране на ИПС и по този начин също подкрепят единната парична политика в осигуряването на ценова стабилност.
В допълнение координираните реакции на националните политики могат да бъдат по-ефективни при предотвратяване или смекчаване на икономически сътресения, които засягат повечето или всички членове на валутния съюз.
Пакт за стабилност и растеж
Пактът за стабилност и растеж (ПСР) бе приет през 1997 г. с цел засилване на разпоредбите на Договорите относно фискалната устойчивост. Стабилните държавни финанси помагат да се постигнат други важни цели на политиките, като например силен и устойчив растеж и съответно създаването на работни места.
Европейски семестър
Наблюдението от страна на ЕС на икономическите политики на държавите членки се организира в годишен цикъл, известен като европейски семестър. Процесът е замислен с цел да се синхронизира по-добре наблюдението на ЕС на фискалните и икономическите политики, които остават правно разделени.
Тези политики подлежат на едновременна оценка, за да се осигури по-голяма съгласуваност между различните процеси на надзор и да се постигне цялостна оценка на икономиките на държавите членки и тяхното взаимодействие.
Процедура при макроикономически дисбаланси
Процедурата при макроикономически дисбаланси има за цел разпознаване и преодоляване на макроикономическите дисбаланси и намаляващата конкурентоспособност. Важно е да се предприемат мерки по отношение на макроикономическите дисбаланси, за да се подобри икономическата устойчивост на еврозоната и да се предотврати възникването на кризи.
Завършване на ИПС
Въпреки различните подобрения през последните години структурата на ИПС за икономическо управление все още има известни слабости.
Решенията в сферата на икономическата политика подлежат на мека форма на координация на европейско равнище, което може да създаде разминавания при прилагането на стабилна икономическа политика. На този фон се очакват допълнителни стъпки, за да се завърши архитектурата на ИПС.
ЕЦБ взе участие в изготвянето на подробни планове за задълбочаването на ИПС през 2012 г. и 2015 г., които доведоха до публикуването на пътна карта, озаглавена „Завършване на европейския Икономически и паричен съюз“, известна още като доклад на петимата председатели. В този доклад са заложени ключови принципи и стъпки, необходими за завършване на ИПС в четири раздела: реален икономически съюз, финансов съюз, фискален съюз и политически съюз. Разглеждат се както краткосрочни, така и дългосрочни стъпки, които обаче следва да се предприемат най-късно до 2025 г. В този смисъл докладът предлага конкретна пътна карта за задълбочаването на ИПС, която е амбициозна, но все пак прагматична.