Георги Първанов

Георги Първанов
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Георги Седефчов Първанов (р. 1957) е български политик и президент на Република България (2002 – 2012).

• По-важното е да видим какво може да се спаси в момента. Как можем да прокараме поне една тръба – „Южен поток“, с железобетонни гаранции, както заяви президентът Путин. Защото от това ние печелим заетост на работна ръка, инвестиции – печелим сигурност.^[1]
• "Винаги съм бил резервиран, дори против тази формула. Смятам, че сега е дошло времето не просто да се разменят квотите, а да се вкарат силни експерти, добри управленци. Хора, които могат да олицетворяват България много по-добре, отколкото просто да се намерят места на партийни активисти" - Демонстрира, че по-добре късно отколкото никога, пред Медиапул (mediapool.bg), 14 април 2008
• "Дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал... има неща, които ние си ги знаем не по-зле" - Разсъждава за световната конспирация срещу неговата натура, а покрай това и България, в. Дневник, 9 март 2008
• „…България върви към по-добро, на нашата нация се гледа като на успяваща, стабилна и сигурна в един традиционно труден регион.“ — В речта си по повод новата 2006 година, след продължаваща серия от неразкрити убийства в страната и множество мнения и публикации в България и Европа за проблема.
• „Не може да се смята, че заради това, че съм съпричастен към създаването на правителството, завинаги е решен въпросът за моята подкрепа. Но никой не бива да очаква и че заради рейтинг ще тръгна на самоцелни битки с кабинета. Още повече че на мен рейтингът никак няма да ми трябва оттук нататък.“ - След спечелването на втори президентски мандат.
• „Може би защото по лоша традиция българската политика се схваща само като правене на избори, а не като управление и като алтернатива на управлението.“ — Разсъждения пред в. Труд върху това защо се търси негова алтернатива на президентските избори през 2006, след като той си е затвърдил позициите с тристранната коалиция
• „Трябва да се изкорени практиката в България политиката да бъде един успешен бизнес — без риск и с висок процент на печалба.“ — В изявление пред Народното събрание около 4 месеца след като Ахмед Доган обявява за „обръчите от фирми“ и след това президентът му дава мандата да създаде правителство
• „Свободното слово е отговорно слово“ — Приветствие на президента Георги Първанов към българските журналисти по повод 110 години от организираното журналистическо движение в България, 10 май 2004
• „Българският етнически модел е модел на толерантност“
• „Все по-ясно става, че един от елементите на сценария за формирането на едноличен режим в България е обезсилването на местните органи на самоуправление… Това е план за тих преврат, на който остро и последователно трябва да се противопоставим… Кметовете са подложени на жесток тормоз, опитват се да ги превърнат в заложници на груповите интереси на част от управляващите…“ — В. Дума, 10 юли 1998

• „Папка «Гоце» има в архивите на Разузнавателната служба, тя съдържа неща, информация за мен и нищо друго, нито ред, нито знак от мен… Става дума за задача, която ми беше възложена от ръководството на института по искане на МВнР и лицето, което разясни характера на работата се представи за сътрудник на външно министерство… Дори да знаех, че подготовката и издаването на тази книга е с участието на българското разузнаване, аз пак бих го направил.“ — В лекцията си по актуални въпроси на националната сигурност, в която коментира и темата за архивите на бившата Държавна сигурност и т.нар. случай „Гоце“ ^[2].
• „Изчаках достатъчно г-н Костов да надуе балона. Не е в стила ми да персонифицирам политическия дебат, дори и когато нападките на моите опоненти придобиват личен характер. Но става дума за доста тежки манипулации. Затова нека господин Костов да каже в какво точно ме уличава, защото едва ли някой ще му повярва, че той не познава съдържанието на папката и че може да остане на нивото задаване на въпроси.“ ^[2]

• „Първоначално Първанов е привлечен с конкретна цел за работа по подготовката на СМ (бел. ред. — секретно мероприятие)… След провеждането на редовни срещи с лицето и допълнителното му изучаване същият е привлечен за по-нататъшна работа от името на органите на ДС. Проведена му е вербовъчна беседа, на която Първанов прие сътрудничеството с готовност и разбиране.“ ^[3]

• „Интересно е това, че президентът е давал писмени сведения за български граждани и тяхното поведение на публични форуми и тези писмени сведения са били изпращани на Шесто управление. Това се вижда в документите. А за съжаление тези писмени сведения, които той ги е давал, ги няма в тази папка. Другото интересно, което се вижда, е че до 1996 година тази папка не е била давана в архив и трябва да се попита при кого е била и какво се е случило с нея“ — Атанас Атанасов за досието „Гоце“ пред aгенция „Фокус“, 14 август 2007
• „Това няма нищо общо с демокрацията. Този социалистически съветски парад, който виждаме — 200 спортисти, 200 интелектуалци, 200 многомашиннички и т.н. И той ходи между тях, оре, сее. Това не е работа на президент. Един президент няма защо да отваря селски полицейски участък“ — Иван Костов за предизборната кампания на Първанов, Нова телевизия, „Здравей, България“, 23 август 2006
• „Образът на Георги Първанов е ясен — човекът от народа, който върви сред населението, чертае пешеходни пътеки в малките села, ръкува се с механизатори, връща бригадирското движение. Общо взето, политически кич от сферата на популизма.“ — Режисьорът Явор Гърдев за предизборният образ на Първанов в интервю за Express.bg, 22 август 2006
• „Всичките му безпринципни преобръщания и преобличания го характеризират много ясно — въжеиграч, политически безгръбначен субект, способен в името на личния си интерес да заобиколи или прескочи всякакви уставни или нравствени ограничения.“ — Определение за Първанов, приписвано на Илия Илиев от Кольо Парамов в открито писмо до Първанов ^[4], actualno.com, 8 март 2006
• „Първанов, който се обявяваше против НАТО-вските удари в Югославия, днес целува ръка на Буш и приема България да даде безплатно три бази на САЩ. Утре ще поеме ли отговорността обаче, когато от тези бази започнат военни действия на Щатите срещу трети държави?“ — Волен Сидеров, 23 октомври 2005
• „Сега главния прокурор на практика го назначава президентът“ — Яне Янев, bTV, 10 декември 2005
• „Много са… Второ, мисля, че с последните му действия при сформирането на тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, която той отгледа и произведе, съществено спада доброто отношение към него…. Прекалено вторачен в собственото си преизбиране, той предприе действия, които вредят и в негов личен план, и в посока на интересите на българските граждани. Той стана инициаторът на това да се излъжат избирателите, да не се изпълнят обещанията, които бяха поети от съответните политически сили.“ — Екатерина Михайлова в отговор на въпрос за слабите му страни, в. Сега, 18 януари 2006
• „…това е след дъжд качулка. Не чухме президентът да го казва това, когато изпращахме първата мисия, не го чухме да го казва по-късно, не го чухме, когато се даваше съгласието за втората мисия. Изобщо президентът сякаш предпочита да мълчи по тези въпроси и да говори по социалните проблеми на хората, които така и така не са решени. Президентът носи абсолютно категорично много тежка отговорност за съдбата за българските войници, които се изпращат на мисии в чужбина.“ — Асен Агов относно предупреждението на президента да не се допускат компромиси по отношение екипировката на военните, 06 февруари 2006, БНР, програма „Хоризонт“, „Преди всички“.
• „Въпреки че президентът много активно участва в дебата около промените в конституцията, той не прибегна до правото си на законодателна инициатива по измененията в основния закон.“ ^[5] — Медиапул (mediapool.bg), 8 февруари 2006
• „Биеш, цепиш врати с брадва и нищо — това е практиката в Кърджали. Там, където управлява ДПС. Партията, с чийто мандат Георги Първанов подреди управлението на страната.“ — Волен Сидеров, 15 февруари 2005
• „На Георги Първанов работата му не е да жъне ръкойки, а да тича до Брюксел и до други европейски държави, за да лобира за България.“ — Заместник-председателят на ЦИК проф. Михаил Константинов пред в. Политика, август 2006
• „Не ви ли прави впечатление как се опитва да обиколи всяко кътче на държавата, да погали всяка детска главичка и да гушне всяко срещнато бебе.“ — Неделчо Беронов, пред в. 168 часа, септември 2006
• „Президентът се държа съвършено естествено. Дойде, погледна, попита, пя заедно с тях (с учените на Антарктида), яде киселото мляко, което бяха направили, и направи добра демонстрация за присъствието на държавата там.“ — Боян Биолчев пред в. Сега, 2005
• „Първанов и Марин са олицетворение на феър плея в политиката.“ — Любо Ганев на предизборен митинг в Ловеч, 4 октомври 2006

• Официален сайт