Savage Amusement

Savage Amusement
Албум на „Скорпиънс“
Записан	1987 г. - 1988 г.
Издаден	16 април 1988 г.
Жанр	хардрок, хевиметъл
Времетраене	37:19
Музикален издател	„И Ем Ай“ (Европа) „Мъркюри“ (САЩ)
Пореден албум	дванадесети
Продуцент(и)	Дитер Диркс
Език	английски
Хронология на „Скорпиънс“
World Wide Live (1985) Savage Amusement (1988) Crazy World (1990)
Сингли от Savage Amusement
Rhythm of Love Издаден: 16 май 1988 г. Believe in Love Издаден: 15 август 1988 г. Passion Rules the Game Издаден: 20 февруари 1989 г.

Savage Amusement е десетият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден от „Мъркюри Рекърдс“ в Съединените американски щати и от „Харвест Рекърдс“/„И Ем Ай Рекърдс“ в Европа на 16 април 1988 г. Записът е белязан от вътрешни конфликти поради натиск от продуцента да се повтори успехът на Love at First Sting през 1984 г., както и желанието на „Полиграм“ - компанията майка на „Мъркюри Рекърдс“, да се включат елементи от глем метъла – поджанр, който става популярен на американския пазар. Основният спор обаче възниква между групата и Дитер Диркс, който иска да възпроизведе звука от албума Hysteria на „Деф Лепард“, пълен с дигитализация и студийни ефекти. Въпреки че групата не е съгласна с него, те продължават да работят с продуцента, знаейки предварително, че това ще бъде последното им сътрудничество.

Разногласията между музикантите и Дитер Диркс забавят целия процес и записването отнема около две години и половина. Някои от музикантите не са доволни от използваната технология, тъй като смятат, че албумът звучи „твърдо“. Подходът към глем метъла се отразява в стила на композицията, тъй като песните са „пълни с клишета и натрапена музика“. След като е издаден, Savage Amusement получава смесени отзиви от критиците; някои издания го определят като добро продължение на Love at First Sting, докато други го смятат за разочарование и свръхпродуциран, с някои добри моменти, но с незадоволителен резултат и предсказуема музика. Savage Amusement е краят на една ера за групата, в която „Скорпиънс“ създават музика сравнена с най-високите стандарти за рок музика в англо-американския свят и бележи края на работните им отношения с продуцента Дитер Диркс, „Харвест Рекърдс“ и мениджъра Дейвид Кребс.

Няколко дни след издаването албумът все пак постига успех в световните музикални класации, където влиза в първите десет в Германия, Норвегия, Швеция и Швейцария, докато във Финландия достига първо място и надминава успеха на Love at First Sting в Съединените американски щати, след като достига до №5 в „Билборд 200“. Той също така получава няколко златни и платинени сертификати, след като само месеци по-късно, е сертифициран като платинен на американския пазар за продадени повече от 1 милион копия. Още преди първото полугодие на годината Канадската асоциация на звукозаписната индустрия издава платинен сертификат на Savage Amusement за 100 хиляди продадени копия в Канада.

За популяризирането на Savage Amusement, са издадени синглите Believe in Love, Rhythm of Love и Passion Rules the Game и трите влизат в основните класации за сингли в Съединените американски щати и Великобритания, докато „Ем Ти Ви“ допълнително рекламира групата с чести излъчвания на видеоклиповете на тези песни. Savage Amusement Tour започва в деня след издаването на албума с десет концерта в Ленинград, СССР, а това прави „Скорпиънс“ втората западна рок група, която свири в тази все още комунистическа страна. През 2015 г., по повод 50-ата годишнина на „Скорпиънс“, албумът е ремастериран и издаден с шест допълнителни песни, включително демо версиите на Living for Tomorrow и Dancing with the Moonlight, както и с бонус DVD.

80-те години на 20-и век са изключително плодотворни за групата.^[1] Освен че албумите им, продуцирани с Дитер Диркс, влизат в международните класации и се продават добре на основните музикални пазари в Европа и Северна Америка, те многократно достигат златен и платинен статус в различни страни по света.^[1] Благодарение на внесените промени от продуцента си,^[2] музикантите създават поредица от успешни албуми, които включват някои от най-популярните рок хитове по това време, сред които Rock You Like a Hurricane, No One Like You, Blackout, Big City Nights и The Zoo.^[1] „Скорпиънс“ участват и то много често като хедлайнери на големи рок фестивали, като Фестивала в Съединените американски щати през 1983 г. в Сан Бернадино, Калифорния и този в Рио Де Жанейро през 1985 г. В тези години участват няколко пъти на „Монстърс ъф Рок“ и оглавяват изданието му през 1986 г. в Будапеща, Унгария, което е и първото посещение на групата в страна от Източния блок.^[1] Последното световно концертно турне, което групата организира, е Love at First Sting Tour, то е най-мащабното до този момент, като продължава повече от две години и половина, с повече от 180 концерта^[3] и принуждава музикантите да си вземат почивка и записите по следващия албум да бъдат отложени за 1987 г.^[4] През това време, звукозаписните компании „Харвест Рекърдс“/„И Ем Ай Рекърдс“ и „Мъркюри“ се възползват от успеха на както на албума Love at First Sting (1984), така и на турнето и на 17 юни 1985 г. издават албума записан на живо World Wide Live,^[5] който е също успешен и до август 1986 г. се продава в близо 5 000 000 копия по целия свят.^[6]

„Скорпиънс“ обмислят издаването на нова студийна песен и на 15 ноември 1985 г. изпращат аудиокасета с четиринадесет песни на Дитер Диркс, но освен на две от тях, продуцентът отхвърля демо записите на всички останали.^[7] Херман Раребел отбелязва, че са разочаровани, след като продуцентът не приема предложенията на групата и иска от тях нови записи. Според музикантите има огромен натиск да се направи продължение на хитовия Love at First Sting и затова Дитер Диркс иска да направи перфектния албум.^[8] По-късно, между август и септември 1986 г., групата изнася няколко концерта в Англия, Германия и Швеция.^[9] На определени концерти те свирят нова песен, наречена Rock My Car, която е част от демо записа, изпратен преди това на Дитер Диркс.^[10] През септември 1986 г. музикантите приключват турнето Love at First Sting Tour и се прибират в Германия,^[9] за да започнат процеса на записване на новия албум. Въпреки че отношенията между тях и продуцента минават през тежък разрив, те продължават да работят заедно бъдещия албум.^[8]

В същото време, рок индустрията вече не е същата, както когато групата издава Love at First Sting. Техният мениджър Дейвид Кребс им казва, че „парадигмата на бизнеса се е променила“ и сега глем метълът е феноменът на момента. Звукозаписните компании вече отчитат, че част от успеха на групи като „Бон Джоуви“ е показният имидж и „Ем Ти Ви“ играе важна роля в популяризирането на тази музика, благодарение на постоянното излъчване на видеоклипове. Поради тази причина Дейвид Кребс и „Полиграм“, компанията майка на „Мъркюри Рекърдс“, ги насърчава да възприемат глем стила на техния звук, за да съответстват на популярността и продажбите на по-нови групи, позовавайки се на „Гифън Рекърдс“ с „Аеросмит“, с които те правят същото през 1987 г.^[11] Херман Раребел, който по това време живее в Лос Анджелис, разбира, че рано или късно ще трябва да приемат аспекти от този поджанр, защото той преобладава в Калифорния, един от щатите, където „Скорпиънс“ имат най-голям успех. Групата обаче отбягва помпозните визуализации на артисти като „Пойзън“ и „Полиграм“ избира да промени само гардероба им, като им намира шивач и „друг човек ни сложи в ластик и пластмаса“ според Херман Раребел. Дерек Шулман, един от най-добрите изпълнители на компанията, отбелязва, че това е повече или по-малко налагане, но групата също иска да се пусне по течението, за да остане на американския пазар.^[11] По-късно той казва, че тази промяна има за цел да увеличи продажбите в Съединените американски щати, но хората все пак свързват групата с глем метъла, докато всъщност те изобщо не са част от това движение.^[12]

Звукът от албума Hysteria на „Деф Лепард“, издаден през 1987 г., резонира с индустрията поради напредналата си технология. Китаристът Матиас Ябс казва, че всички искат да го копират и определя събитията от тогава, като „битка между продуцентите и ние (групите) сме били по средата“. По подобен начин Рудолф Шенкер си спомня, че Дитер Диркс не е непознат с това и „иска да бъде вторият Робърт Ланге (продуцентът на Hysteria) с повече продукция, компютъризирани барабани и подобни неща“. Групата обаче не иска да следва този път, воден от продуцента, и определя ситуацията като „диктатура“, което показва, че вече те и Дитер Диркс не са същият работен екип както преди.^[14] Конфликтът по време на продукцията кара Рудолф Шенкер да работи в собственото си студио, наречено „Скорпио Сaунд Студиос“, създадено в новата му къща близо до Хановер. Всички музиканти, с изключение на Херман Раребел,^[12] живеят близо до китариста, а това им създава по-голямо удобство да работят там, отколкото в „Диркс Студиос“.^[14] Работата, извършена в студиото на Рудолф Шенкер, е отбелязана на задната обложка, като допълнителна информация относно процеса по записване на албума.^[15]

Първоначалният план на групата е да започне записи в края на 1985 г. и те да бъдат готови не по-късно от септември 1986 г.^[16] Разногласията между музикантите и Дитер Диркс обаче забавят целия процес и той започва между края на 1986 г.^[17] и началото на 1987 г. и завършва през март 1988 г.^[8] Заедно с продуцирането, за да бъде готов Savage Amusement „Скорпиънс“ прекарват в студиото повече от две години и половина.^[13] Записите се провеждат в „Диркс Студиос“ в Кьолн, Германия, осъществени главно в стая номер три, най-модерната и най-голямата в сградата. Първоначално създадено да бъде екранна зала, студиото разполага с огромен аудио смесителен пулт и най-модерната записваща машина, но презаписът на китарите и гласовете са направени в стаи едно и две.^[7] Оборудването позволява записът да бъде направен цифрово, – метод, който те вече използват за Love at First Sting и който не се харесва на Рудолф Шенкер тогава.^[18] Това позволява на продуцента да „копира и постави части от музика или да премести части назад или напред“, според басиста Франсис Буххолц.^[19]

Прекомерното използване на технологии не се харесва на музикантите и смятат, че не звучи естествено.^[19] Рудолф Шенкер заявява, че дигитализацията и видът на програмирането правят албума да звучи „твърдо“ и „не се усеща човешкото докосване“. Китаристът го нарича ниска точка в кариерата на групата заради начина, по който е записан, и макар да критикува Диркс за налагането на идеите си, той посочва, че не той е виновен, а те, защото не отстояват мнението си да получат по-добра продукция.^[16] След като записите приключват, смесването е извършено в студио „Батъри“ в Лондон, а обработването в „Мастърдиск“ в Ню Йорк.^[15] С предварително запланувано име Passion Ruler, Savage Amusement (заглавие, избрано от Херман Раребел), е последният албум, записан с Дитер Диркс, тъй като след издаването му групата не подновява договора си с продуцента.^[20]

Според критика Мартин Попоф, стилът на писане на песни отразява звуковата промяна, предизвикана от „Полиграм“, и за разлика от предишните им албуми в този песните са „пълни с клишета и натрапена музика“.^[13] Началната песен Don't Stop at the Top е ясен пример за това ново музикално качество, създадено в студио, където звукът на китарите е с дигитален ефект, макар и трудно доловим за обикновените уши.^[13] Въпреки това песента е мощен тежък рок,^[13] чиито текстове, написани от вокалиста Клаус Майне и барабаниста Херман Раребел, доставят положително послание за това, че, когато човек постигне всичко, не е нужно да спира и че винаги може да се стреми към нещо повече.^[21] Rhythm of Love е с мелодичен груув и припев, който „го прави достоен за статута му на полухит“.^[13] В нея участва канадската певица Ли Аарон, чието сътрудничество се дължи на Дитер Диркс, след като звукозаписната компания, с която тя работи, се обръща към продуцента да запише някои неща на живо по време на турнето ѝ в Германия през 1987 г. По това време „Скорпиънс“ записват песента и искат високи тонове за припева, тогава Дитер Диркс препоръчва Ли Аарон и за един ден тя записва тези вокални части.^[22]

Смятана от Херман Раребел за негова „любима композиция на всички времена“ и една от неговите „най-велики песни за барабани“ заради фънк стила си, музиката за Passion Rules the Game, е създадена с помощта на този инструмент.^[23] Мартин Попоф отбелязва, че това е една от типичните комерсиални песни на групата, макар и с излъчване на глем метъл, барабанистът я нарича „подценена“ и че „можеше да бъде по-успешна“.^[23] Media Overkill показва „твърдото отношение“ на продуцента по време на записа с няколко пласта студийни ефекти и китарен риф от „разговорната кутия“ на Матиас Ябс, а музиката е позиционирана между традиционен рок и мелодичен хардрок.^[10] Според Рудолф Шенкер, текстът на песента се отнаса за излишъка и непосредствеността на медиите.^[24] Walking On the Edge е „мощна балада“, в която „мелодията изпъква някъде и този път в стиха, а не в припева“, според Мартин Попоф.^[25]

We Let it Rock...You Let it Roll е „разтърсваща, злонамерена, тътнеща“ песен, в която „групата се опира на интересни ритмични партии на двойна китара“. Въпреки че Мартин Попоф в рецензията си подчертава „безсмислените текстове“, той я нарича „най-доброто парче в албума и едно с голям потенциал“ в термините на тежкия рок.^[25] Въведението на Every Minute Every Day започва с бас и барабани, докато китарният риф действа като „точка за среща“; според Клаус Майне, това е правилният начин.^[24] Басистът на „Аксепт“ Питър Балтес участва като гост изпълнител в песента.^[15] Love On the Run е „най-тежкият, най-бързият и най-трешър“ в албума.^[25] Написана от Рудолф Шенкер, Клаус Майне и Херман Раребел, тя се занимава със слава, пари и позицията на музикантите спрямо любовта.^[24] Believe in Love е друга „мощна балада“, която според Клаус Майне се отнася за вярата в любовта.^[24]

Обложката показва полулегнала жена с една ръка, закрила лицето си, а краката ѝ се превръщат в опашка на скорпион. Създадена е от художника Пат Горман от дизайнерското студио „Манхатън Дизайн“ в Ню Йорк.^[15] От „Полиграм“ предварително показват обложката за одобрение на американските дистрибутори и албумът е издаден според планираните дати.^[26] Клаус Майне казва, че не помнят откъде е дошла идеята.^[8] Първоначално групата се свързва с Анди Уорхол, за да направи обложка за тях и въпреки че той приема, „Скорпиънс“ се отказват да работят с него поради високата сума пари, която той поисква.^[8] Рудолф Шенкер припомня, че Анди Уорхол поисква 75 000 долара и правата върху произведението, така че „не се получи“.^[27]

Savage Amusement е издаден на 16 април 1988 г. от „Харвест Рекърдс“/„И Ем Ай Рекърдс“ в Европа и в Съединените американски щати от „Мъркюри Рекърдс“.^[28] Той влиза в повечето важни международни класации за албуми, в които заема позиция в първите 20 места в 11 държави от Европа и Северна Америка и надминава постигнатото с Love at First Sting в Съединените американски щати, когато на 6 април 1988 г. достига до №5 в „Билборд 200“ и остава в класацията общо 43 седмици,^[29] което го поставя като третия пореден албум на групата, който влиза в първите десет албума, но за разлика от предшествениците си Blackout (1982) и Love At First Sting (1984), Savage Amusement постига това само за три седмици.^[30] В допълнение, само месеци по-късно, на 18 юни 1988 г. той е сертифициран едновременно като златен и платинен на американския пазар от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка, след като се продава в повече от 1 милион копия,^[31] а това го прави четвъртият пореден „платинен албум“ на „Скорпиънс“.^[32] В друга класация в Съединените американски щати, също на списание „Билборд“, Savage Amusement достига №7 в „Билборд топ компактдискове“.^[33] Savage Amusement влиза и в три различни класации на списание „Кеш Бокс“. В основната „Кеш бокс топ 100 албуми“ дебютира под №53 на 17 май 1988 г.^[34] и месец по-късно достига най-високата си позиция в класацията – №8.^[35] По същия начин достига до позиции №53 в „Кеш бокс топ поп албуми“^[36] и №6 в „Кеш Бокс Топ 40 Компактдискове“ на 28 май 1988 г.^[37] В началото на 1989 г., изданието дебютира под №28 и в „Кеш Бокс Микро Чарт“.^[38] В Канада, Savage Amusement достига №25 в националната класация,^[39] и първо на 28 април 1988 г. Канадската асоциация на звукозаписната индустрия го сертифицира като златен, за продадени 50 хиляди копия и два месеца по-късно на 23 юни 1988 г. като платинен за продажби, надминаващи 100 хиляди броя.^[40]

Savage Amusement е №1 в официалната класация на Финладния и Международната федерация на фонографската индустрия му издава златен сертификат за надхвърлени 25 хиляди продадени бройки.^[41] По същия начин организацията оценява продажбите на албума на 34 906 в средата на 00-те години на XX век във Финландия.^[42] В Германия той достига №4,^[43] и през 1988 г. Федералната асоциация на музикалната индустрия го награждава със златен сертификат за продажби, възлизащи на повече от 250 хиляди копия.^[44] На 1 май той достига №5 в Швейцария^[45] и също е сертифициран със златен статус, представляващ 50 000 продадени копия в страната,^[46] докато в Обединеното кралство достига №18 в „Ю Кей Албумс Чарт“.^[47] Във Франция, Savage Amusement достига №16 в националната класация^[48] и същата година Националеният синдикат на фонографските издателства го сертифицира със златен сертификат за продадени повече от 100 000 копия.^[49] Албумът заема позиции и в други европейски държави: №5 в Норвегия,^[50] №17 в „Топ 100“ в Италия,^[51] №18 в „То 40“ в Австрия,^[52] №23 в „Топ 100 Албума“ в Испания^[53] и №24 в „Топ 100 Албума“ в Нидерландия.^[54]

На 14 май 1988 г. той дебютира под №27 в Европейската класация „Топ 100 албума“,^[55] разработена от списание „Мюзик енд Медия“ и на 11 юни достига №6, като най-висока позиция.^[56] В Япония, албумът се позиционира под №32 в националната класация, изготвена от компанията „Орикон“.^[57] Savage Amusement е най-продаваният рок албум от каталога на „И Ем Ай Рекърдс“ в Малайзия и до средата на 1989 г. за продадени 20 хиляди бройки получава златен статус там.^[58] Международната организация „Световни награди“ също издава златен сертификат на Savage Amusement, за надхвърлени 500 000 продадени копия по целия свят.^[59]

За допълнителното популяризиране на Savage Amusement, музикалните компании издават три сингъла.^[60] Първият от тях Rhythm of Love, е пуснат в продажба на 16 май 1988 г.^[61] и влиза в две класации на списание „Билборд“, след като първо достига №75 в „Билборд Хот 100“^[62] и след това №6 в „Мейнстрийм Рок Тракс“.^[63] В Европа, той достига №59 в Обединеното кралство в „Ю Кей Сингълс Чарт“,^[47] №4 в Полша, №8 във Франция и №18 в Швеция.^[64] Believe in Love е издаден на 15 август 1988 г.^[65] в Европа и Северна Америка^[66] и достига №12 в „Мейнстрийм Рок Тракс“ в Съединените американски щати^[63] и №89 във Франция.^[67] Последният официален сингъл Passion Rules the Game, е издаден почти година по-късно на 20 февруари 1989 г.,^[68] той също попада в „Ю Кей Сингълс Чарт“ в Обединеното кралство на позиция №74^[47] и на 5-а позиция във Франция.^[64]

И трите издадени сингъла са придружавани от музикални видеоклипове. Този на Rhythm of Love е записан в средата на 1988 г. в „Холивуд“, Лос Анджелис и режисиран от Марти Калнер.^[69] Видеото „смесва научна фантастика, красиви жени в компромисни позиции и „Скорпиънс“, изпълняващи песента в бляскаво облекло и крещящи прически“, чийто водещ и „основен сексуален интерес“ е моделът и актриса Джоан Северанс.^[12] Също така през август на същата година е обявено пускането на музикалното видео към Believe in Love, режисирано от Марти Калнер.^[70] Под ръководството на Джеф Цимерман през ноември те завършват записите на Passion Rules the Game, чийто запис е извършен с пет камери на концерт на живо в „Канзас Колизеум“ в Уичита, Канзас.^[71]

Промоционалното турне на Savage Amusement Tour започва на 17 април 1988 г. в Ленинград, Съветския съюз, един ден след официалното издаване на албума.^[72][25] Първоначално групата трябва да изнесе пет концерта в този град и пет в Москва, но местните власти отменят датите в столицата поради страх еуфорията на младите жители на града да не предизвика безредици. Властите вземат решение отменените концерти да бъдат добавени към вече предвидените в Ленинград.^[73] Така турнето започва с десет поредни концерта между 17 и 26 април 1988 г. в Спортно-концертния комплекс на Ленинград в Съветския съюз.^[72] Подкрепени от съветската група „Горки Парк“ като подгряващ изпълнител, десетте концерта са разпродадени и повече от 150 хиляди души посещават концертите.^[69] Впоследствие те са част от групите на фестивала „Монстърс ъф Рок“, проведен като турне в Съединените американски щати с главна група „Ван Хален“ и заедно с „Докен“, „Металика“ и „Кингдъм Кам“.^[74] Въпреки че продуцентската компания, отговаряща за събитието, възнамерява да събере между 1,7 и 2 милиона души,^[75] ниските продажби на билети за концерти на Източното крайбрежие намаляват очакваните цифри.^[76] Въпреки това „Скорпиънс“ участват на всичките 31 концерта в 23 града между 27 май и 30 юли.^[77]

От началото на август започва вторият етап на концертите им в Северна Америка, водени от Док Макгий и вече като „хедлайнери“.^[78] Въпреки че няма официално изявление защо се отказват от Дейвид Кребс, бившият им мениджър посочва, че има разногласия по отношение на „Монстърс ъф Рок“, чието участие той смята за „грешка“.^[79] С презентации в Съединените американски щати и Канада, етапът продължава от 9 август и завършва на 29 октомври, където са придружени от „Кингдъм Кам“ до 28 септември и до последната дата от „Уингър“.^[77] По това време „Скорпиънс“ искат да отворят вратите и за „Горки Парк“ на американските сцени, като по този начин да поставят историческо събитие, в което участват германска и съветска група.^[69] На 29 ноември в Щутгарт стартират първия си европейски етап с изпълнения в Западна Германия, Швейцария, Холандия и Франция, където американците от „Синдърела“ са подгряваща група.^[77] Последният им концерт през 1988 г. се провежда на 22 декември в „Пале Омниспорт дьо Пари-Берси“ в Париж, Франция.^[77]

На 3 януари 1989 г. в Лондон започват втората си европейска обиколка с презентации в дванадесет страни. По време на тези концерти те са подкрепени от „Синдърела“, „Виксън“ и „Хаус ъф Лордс“.^[77] Последният концерт от турнето се провежда на Московския музикален фестивал за мир в Москва, също в Съветския съюз, където те споделят сцената със „Синдърела“, „Скид Роу“, „Мотли Крю“, Ози Озбърн, „Бон Джоуви“ и„ Горки Парк“, пред повече от 260 000 души.^[80][73]

Рейтинг на албума
Savage Amusement
Детайлни резултати
Източник	Оценка
„Олмюзик“	[81]
„Класик Рок“	[82]
„Рок Хард“	[83]
„Ръководство за колекционери на хевиметъл“	[84]
„Енцикл. на поп. музика“	[85]

Savage Amusement получава положителни до отрицателни отзиви от музикалните критици. В публикация от 14 май 1988 г. в списание „Билборд“, Ивон Олсън определя албума като „наистина солиден запис“, който „трябва да ги отвори за по-широката публика“.^[86] Пол Грейн също от списание „Билборд“ отбелязва, че Savage Amusement е първият албум в Топ 5 в „Билборд 200“ на германците и припомня, че всеки от петте им предишни студийни албуми се изкачва по-високо в класацията от този преди него.^[87] В преглед на албума, от британското списание „Мюзик енд Медия“ пишат, че репертоарът на „Скорпиънс“ може да се сравнява с най-високите стандарти за рок музика в англо-американските изисквания. Публикацията определя звука на албума като мелодичен с отлично изработени аранжименти и определя като „ключови“ песните Media Overkill, Every Minute Every Day и Don't Stop At the Top.^[88] Американското списание „Кешбокс“ пише, че албумът „трябва бързо да постигне невероятни победи в класациите и продажбите на Съединените щати“ и счита, че „албумно-ориентираните рок радиостанции ще имат полеви дни с почти всички парчета, като Rhythm of Love, Walking on the Edge, Every Minute Every Day и Love On the Run“.^[89]

Канадският критик Мартин Попоф отбелязва, че „огромното количество работа и мисъл, вложени в него, помогнаха да се превърне в албум не без достойни моменти“.^[13] В допълнение, той споменава, че някои от песните му, придават последователност и че „групата и Дитер разработват един вид сериозен глем метъл, много подобен на „Маколи Шенкер Груп“ по това време“.^[25] Пол Секстън, в своето ревю за „Ю Дискавър Мюзик,“ отбелязва, че „някои фенове изразиха разочарование от новото издание, което дойде, когато „Деф Лепард“ вдигнаха рок анте с техния звук, който обхваща целия свят. Но все още имаше някои моменти на оживено разтърсване в записа, по-специално на We Let It Rock…You Let It Roll и Love on the Run.^[90] Бари Вебър от „Олмюзик“ изразява мнение, че албумът е по-скоро експеримент на групата, който включва поп мелодии, които се доближават до звученето на британците от „Деф Лепард“. Той смята, че „Скорпиънс“ представят „по-полиран“ звук, като крайният резултат е често „предвидим“ и музиката в албума не успява „да бъде толкова заразителна, колкото музиката в предишните им албуми“. Групата съчетава различни жанрове, преминавайки към по-достъпни за радиостанциите песни и вграждат синтезатори към повечето от песните в изданието, което се демонстрира в песни като Passion Rules the Game и Walking on the Edge. В заключение той пише: „Заклетите фенове със сигурност ще намерят своя дял от песни, които си заслужават, като Don't Stop at the Top и Believe in Love, но все пак може да открият, че Savage Amusement е несравним с предшествениците си“, визирайки Blackout (1982) и Love at First Sting (1984).^[81]

Едуардо Ривадавия от „Ултимейт Класик Рок“ нарича албума „разочароващ“, тъй като „Скорпиънс“ „загубиха отровата си.“ След това определя Savage Amusement като разочароващ и „бледа имитация на синтетичните технологии...“.^[91] Пак той в своя списък с албуми на групата, подредени от най-лошия до най-добрия за „Ултимейт Класик Рок“, поставя Savage Amusement на 15-о място. Той нарича изданието „глупостта на Дитер Диркс“, защото продуцентът кара групата да създаде албум в отговор на Hysteria на „Деф Лепард“ – пълен с технологии, които за кратко успяват „да задоволят някои по-метъл вкусове“. Според Едуардо Ривадавия, „Скорпиънс“ не се справят и бързо отблъскват дългогодишните си фенове.^[92] В подобна рецензия, Малкълм Доум от „Класик Рок“ го класира на десето място, защото „в много отношения Savage Amusement беше краят на една ера за „Скорпиънс“, тъй като беше последният им албум, продуциран от Дитер Диркс, а също и последният им албум за лейбъла „Харвест Рекърдс““. Той допълва още, че изданието не съдържа класически песни на групата, но Rhythm of Love и Believe in Love запазват позициите им и заключва, че „Но дори и Savage Amusement да не достигна най-добрия материал на групата, той все пак успя да покаже, че „Скорпиънс“ не са загубили напълно жилото си.“^[93]

Фрейзър Люри също от „Класик Рок“, в рецензията на албумите, ремастерирани за отбелязването на 50-ата годишнина на групата, също критикува приликата с творчеството на „Деф Лепард“. Той пише, че групата се „препъва“ по този път.^[82] В преглед, изготвен от германското списание „Рок Хард“, албумът е сравнен с Love at First Sting (1984), а песента Believe in Love с „мега хита Still Loving You“, добавайки „Въпреки че натискат газта в един или друг момент (We Let It Rock... You Let It Roll, Love On The Run), като цяло те разчитат на изпитаните съставки, които са там: Добър, мощен звук, също толкова песенен материал и първокласни музикални изпълнения.“^[83] В рецензия за компилацията съдържаща три диска Box of Scorpions, Адриен Бегранд от „Попметърс“ нарича Savage Amusement „свръхпродуциран“ и „малко повече от още един празен метъл албум в сцена, препълнена с тях“.^[94]

Във връзка с честването на 50-ата годишнината на групата на 6 ноември 2015 г. албумът е преиздаден като Savage Amusement 50th Anniversary. Това преиздание включва шест бонус песни: Can't Explain^{[Б 1]} кавър на „Ху”, демо версиите на Edge of Time,^{[Б 2]} Living for Tomorrow^{[Б 3]} и Dancing with the Moonlight,^{[Б 4]} както и други демо версии на песни, които първоначално не са включени в официалния списък с песни от албум, сред които са Taste of Love и Fast and Furious. Изданието включва и DVD, съдържащ пълния видеозапис на To Russia with Love and Other Savage Amusements, както и музикалните видеоклипове към Rhythm of Love, Passion Rules the Game, Believe in Love и Can’t Explain. Обичайно за тези юбилейни издания, колекцията приключва с документален филм за историята на албума, който включва интервюта с Клаус Майне, Херман Раребел, Рудолф Шенкер и Матиас Ябс.^[100]

1. Don't Stop At the Top (Рудолф Шенкер, Клаус Майне, Херман Раребел) – 4:03
2. Rhythm of Love (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 3:47
3. Passion Rules the Game (Херман Раребел, Клаус Майне) – 3:58
4. Media Overkill (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 3:32
5. Walking On the Edge (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 5:05
6. We Let It Rock...You Let It Roll (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 3:38
7. Every Minute Every Day (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 4:21
8. Love On the Run (Рудолф Шенкер, Клаус Майне, Раребел) – 3:35
9. Believe in Love (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 5:20

Бонус песни в изданието от 2015 г. за 50-ата годишнина на „Скорпиънс“

10. Taste of Love (Херман Раребел) - 4:35 (демо версия)
11. Edge of Time – 3:40 (демо версия)
12. Fast and Furious (Матиас Ябс) – 3:08 (демо версия)
13. Dancing in the Moonlight (Матиас Ябс) - 3:07 (демо версия)
14. Living for Tomorrow – 3:37 (демо версия)
15. I Can't Explain – (Пийт Таунсенд) 3:20 (демо версия)

• Pennanen, Timo. Sisältää hitin 2. laitos Levyt ja esittäjät Suomen musiikkilistoilla 1.1.1960–30.6.2021. Helsinki, Kustannusosakeyhtio Otava, 2021. ISBN 978-951-1-21053-5. с. 292. Посетен на 2023-04-11.
• Popoff, Martin. Wind of Change – The Scorpions Story. Wymer Publishing, 2016. ISBN 978-1-908724-40-3. Посетен на 2023-04-11. (на английски)
• Salaverri, Fernando. Sólo Éxitos 1959-2012. Spain, Fundación SGAE, 2015. ISBN 978-8480488662. Посетен на 2023-04-28.
• Larkin, Colin. The Encyclopedia of Popular Music. 5. 2006. ISBN 0-85712-595-8. DOI:10.1093/acref/9780195313734.001.0001. p. 8904. Посетен на 2023-05-04. (на английски)
• Popoff, Martin. The Collector's Guide to Heavy Metal: Volume 2: The Eighties. Collector's Guide Publishing, 2005. ISBN 978-1894959315. Посетен на 2023-05-30. (на английски)

п б р „Скорпиънс“ Клаус Майне · Рудолф Шенкер · Матиас Ябс · Павел Мончивода · Мики Дий Карл-Хайнц Фьолмер · Михаел Шенкер · Волфганг Дзиони · Лотар Хаймберг · Улрих Джон Рот · Юрген Розентал · Францис Буххолц · Руди Ленърс · Херман Раребел · Ралф Рикерман · Кен Тейлър · Джеймс Котак Студийни албуми Lonesome Crow · Fly to the Rainbow  · In Trance · Virgin Killer · Taken by Force · Lovedrive · Animal Magnetism · Blackout · Love at First Sting · Savage Amusement · Crazy World · Face the Heat · Pure Instinct · Eye II Eye · Moment of Glory · Unbreakable · Humanity Hour I · Sting in the Tail · Return to Forever · Rock Believer Концертни албуми Tokyo Tapes · World Wide Live · Live Bites · Acoustica · Live 2011 - Get Your Sting & Blackout · MTV Unplugged in Athens Кавър албуми Comeblack Сборни албуми Best of Scorpions · Scorpions Best 2 · Rock Galaxy · Hot & Heavy · Early Hits · Gold Ballads · Best of Scorpions Vol. 2 · Still Loving You · Best · Best of Rockers 'n' Ballads · Hurricane Rock · Hot & Slow: The Best of the Ballads · Wind of Change (Japan) · Still Loving You · Hot & Hard · Born to Touch Your Feelings · Selection · Deadly Sting · Still Loving You - The Best Of · Big City Nights · Master Series · Hot & Slow: Best Masters of the 70's · The Real Sting 5-Track E.P. · Best · Pictured Life · The Millennium Collection · Best оf the Ballads · Bad For Good · Classic Bites · Gold · Essential · Ballads · Box of Scorpions · The Platinum Collection · Gold · No. 1's · The Best оf Scorpions · Icon · 1 Icon 2 · 3 Original Album Classics · Wind of Change (The Collection) · Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads Официални сингли Speedy's Coming · In Trance · Lifes Like a River · Virgin Killer · Pictured Life · He´s A Woman – She´s A Man · Sails of Charon · All Night Long · Lovedrive · Is There Anybody There? · Another Piece of Meat · Make it Real · The Zoo · Only a Man · Hey You · Now! · No One Like You · Can´t Live Without You · When the Smoke Is Going Down · Rock You Like a Hurricane · Still Loving You · Big City Nights · No One Like You (Live) · Rhythm of Love · Believe in Love · Passion Rules the Game · I Can't Explain · Holiday · Is There Anybody There? · Tease Me Please Me · Don´t Believe Her · Wind of Change · Send Me an Angel · Hit Between the Eyes · Wind of Change (Russian & Spanish) · Still Loving You · Living for Tomorrow · Alien Nation · Woman · Under the Same Sun · No Pain No Gain · White Dove · You and I · Does Anyone Know · Where the River Flows · When You Came Into My Life · To Be Number One · Mysterious · 10 Light Years Away · Eye to Eye · Aleyah · Moment of Glory · Hurricane 2000 · Here in My Heart · When Love Kills Love · You Are the Champion · Miracle · Love Will Keep Us Alive · Rock You Like a Hurricane · We Built This House · Eye of the Storm · Follow Your Heart · Sign of Hope · Peacemaker · Rock Believer · Seventh Sun · The Language of the Heart · Out Go the Lights Промоционални сингли Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run) · Holiday / Always Somewhere · Loving You Sunday Morning · Lady Starlight · You Give Me All I Need · Bad Boys Running Wild · I'm Leaving You · Big City Nights / No One Like You · Still Loving You · When the Smoke Is Going Down / Always Somewhere · Blackout · Rock You Like a Hurricane / Still Loving You · Holiday · Lonely Nights · Edge of Time · In Trance · Wild Child · Over the Top · Love Is Blind · What You Give You Get Back · A Moment In A Million Years · Send Me an Angel · Holiday · Dust in the Wind / Drive · Still Loving You · Love 'em Or Leave 'em · She Said · Humanity · The Future Never Dies · The Game Of Life · The Good Die Young · The Best Is Yet To Come · Lorelei · Raised on Rock · Still Loving You · Children Of the Revolution · Still Loving You · Rock You Like a Hurricane · Passion Rules the Game · Going Out With A Bang · House Of Cards / Rock 'N' Roll Band · Hammersmith · Shining of Your Soul Видео албуми First Sting · World Wide Live · To Russia with Love and Other Savage Amusements · Moscow Music Peace Festival · Roger Waters The Wall Berlin · Crazy World Tour Live · Moment of Glory · Acoustica · A Savage Crazy World · One Night in Vienna · Live at Wacken Open Air · Amazonia – Live In The Jungle · Live in 3D - Get Your Sting & Blackout · MTV Unplugged in Athens · Forever and a Day - Live In Munich 2012 Филми Forever and a Day Турнета Lonesome Crow Tour · Fly to the Rainbow Tour · In Trance Tour · Virgin Killer Tour · Taken by Force Tour · Lovedrive Tour · Animal Magnetism Tour · Blackout Tour · Love at First Sting Tour · Savage Amusement Tour · Crazy World Tour · Face the Heat Tour · Pure Instinct Tour · Eye to Eye Tour · Moment of Glory Tour · Acoustica Tour · Tour 2002 · Tour 2003 · Unbreakable Tour · Humanity Tour · Get Your Sting and Blackout World Tour · 50th Anniversary World Tour · Crazy World Tour 2017 · Rock Believer World Tour · Love At First Sting Tour 2024 Списъци Дискография · Сертификати за продажби · Членове · Награди и номинации · Турнета Свързани Статии „Скорпиънс“ в България · Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия Групи „Дон Роуд“ · „Майкъл Шенкер Груп“ Книги „Най-успешната рок група в Германия“ · „Скорпиънс“ · „Скорпиънс“: Ветровете на промяната. - Дългият път към Скалния Олимп“ · „Разтърси живота си“ · „Скорпиънс“ - Рокендрол завинаги“ Хора Кони Планк · Дитер Диркс · Сторм Торгерсън · Готфрид Хелнвайн · Дон Докен · Кийт Олсън · Брус Феърбеърн · Кристиян Колоновитс · Дезмънд Чайлд · Микаел Норд · Мартин Хансен Категории Албуми · Видео албуми · Компилации · Песни · Членове · Турнета · Продуценти Портал:„Скорпиънс“ Общомедия Уикицитат

Нормативен контрол MBrg