ASCII

ASCII (акроним от английски: American Standard Code for Information Interchange – „Американски стандартен код за обмен на информация“,^[1] чете се „аски“) е символна кодова таблица на основата на латинската азбука. ASCII кодът служи за представяне на текст в компютрите и други комуникационни и управляващи устройства. Всички съвременни устройства, използващи писмени знаци, поддържат ASCII, както и множество допълнителни символи. До 2007 ASCII е най-използваната символна таблица в World Wide Web (WWW), но след това я измества UTF-8, която е надмножество на ASCII.^[2]^[3]^[4]

ASCII е разработен въз основа на някои телеграфни кодове. Работата по стандарта започва на 6 октомври 1960 г., когато е първото събрание на Американската асоциация за стандартизация, подкомитет X3.2. Първото издание на стандарта, публикувано през 1963 г.,^[5]^[6] преминава през сериозни промени през 1967 г.,^[7]^[8] а най-скорошната актуализация е през 1986 г.^[9] В сравнение с по-ранните телеграфни кодове, подреждането на знаците в ASCII е по-удобно за сортиране на списъци и за устройства, различни от телепринтерите.

ASCII дефинира кодове за 33 непечатими контролни символа (които служат за управление на устройства за обработка на текст) плюс следните 95 печатими символа (първият от които е знакът интервал):

 !"#$%&'()*+,-./
0123456789:;<=>?
@ABCDEFGHIJKLMNO
PQRSTUVWXYZ[\]^_
`abcdefghijklmno
pqrstuvwxyz{|}~

Въведение

ASCII определя еднозначно съответствие между двоични кодове и писмени знаци (глифи), правейки възможна обмяната на текстова информация между отделни цифрови устройства, както и нейното съхраняване в тези устройства. Важно е да се отбележи, че ASCII определя съответствие между кода и семантичната стойност на глифа, а не негова конкретна реализация. Компютърните шрифтове определят реализациите на глифите. Да вземем за пример главната латинска буква A – нейният двоичен код е 0100 0001, което е 65 в десетичен код. В един обикновен текстов файл в ASCII код тя ще бъде представена именно с този код – 65. Но за да се изобрази на екрана, е нужен шрифт, който от своя страна съпоставя на този код някакво изображение. Това изображение е различно при отделните шрифтове, но смисълът му е един и същ – главна латинска буква A.

ASCII е 7-битов код, което означава, че може да представи 128 символа. Той често се допълва до 8 бита чрез добавяне на една или повече допълнителни азбуки (освен латинската). По времето на своето създаване за изход на текст са се използвали предимно печатащи устройства. Затова в ASCII се съдържат и контролни кодове, уточняващи начина, по който да се отпечатат символите.

История

Американският стандартен код за обмен на информация се разработва под ръководството на Американската асоциация за стандартизация (наричана комитет X3), от подкомитета X3.2, а по-късно – от подкомитета X3.2.4. След като се преименува, днес Американската асоциация за стандартизация се нарича Американски институт за стандартизация

Преди ASCII

През 60-те години на XX век липсва общ стандарт и всеки производител на хардуер използва собствен код. По това време има над шестдесет различни начина за представяне на символи, но различните машини не могат да обменят информация поради различното представяне на буквите, цифрите и другите символи. Само IBM използва девет различни поредици от символи за различните си устройства.

1961 – Започване на работата

Боб Бъмър – програмист в IBM, наричан баща на ASCII – обръща внимание, че с използването на девет различни стандарта машините на IBM не могат да комуникират помежду си, а още по-малко с машините от останалия свят. През май 1961 г. той предлага на Американския институт за стандартизация да се въведе и използва общ стандарт между компютрите. За работа по проекта се създава подкомитет X3.2, съставен от представители на повечето производители на компютри.

1963 – Годината на раждане на ASCII

Всеки от производителите настоява да запази своя начин на представяне на символите. Повече от две години са нужни на комитета, за да постигнат съгласие за един общ код. Подкомитетът X3.2 разработва ASCII на базата на по-ранните системи за кодиране на телепринтерите. Подобно на други символни кодировки, ASCII определя съответствие на цифровите битови шаблони със символи (печатими и непечатими). Това позволява на кодиращите устройства да обменят, обработват и запазват информация в символен вид. За да включи 26-те латински букви, 10-те арабски цифри и специалните символи (от 11 до 25 при различните тогавашни кодировки), новият код трябвало да съдържа над 64 знака.

Обсъждало се е да бъде вкарана променяща функция, която да позволи над 64 знака да бъдат представени в 6-битов код. Това би направило кодировката по-икономична, но по-малко надеждна за предаване на данни, тъй като грешка в променящия код ще направи данните нечетими. Това предложение се отхвърля и се решава, че ASCII ще бъде 7-битов код.

Комитетът обсъжда и 8-битов код, тъй като това би позволило два 4-битови шаблона за ефективно представяне на двоично кодирано десетично число. Само че това би изисквало при всеки обмен на данни да се пращат осем бита, дори когато седем са достатъчни. За да се намалят разходите по изпращане на данни, комитетът избира 7-битов код.

Първата публикация на ASCII става през 1963 г. от комитета като били оставени 28 символа без предназначение за по-късна стандартизация. Дебатирало се е дали да бъдат вкарани още контролни символи вместо малките букви от английската азбука, но било взето решение малките букви да бъдат вкарани на 6 – 7 колона. Това породило разлика между битовите шаблони на малките и големите букви с един бит, което опростило намирането на сходство между две букви, без да се има предвид дали е малка или голяма буква, по-лесно, а също улеснило правенето на принтери и клавиатури.

1963 – 1964 – Първи опит за прилагане на ASCII

За първи път с търговска насоченост ASCII е използван на 7-битов телепринтерски код за мрежата TWX (TeletypeWriter eXchange) на „American Telephone and Telegraph Company“ (АТ§Т) през 1963. От 1963 до 1964 Ай Би Ем работят здраво по новата си операционна система/360 (OС/360), но когато операционната система била готова станало ясно, че няма да успеят да завършват принтерите и перфокартите навреме за официалното пускане на системата на пазара. Това, което се опитали да направят е да дадат възможност на операционната система да превключва между ASCII и EBCDIC (8-битова кодировка използвана от Ай Би Ем), но начинанието завършило с неуспех.

ASCII между 1964 – 1981

След проваления опит на Ай Би Ем да прокара общ стандарт в технологиите си се създава дупка от 18 години, в които не се чува нищо за ASCII. Работата на производители продължава по същия начин, както преди създаването на ASCII, а единствения компютър използвал този стандарт през тези 18 години е UNIVAC 1050.

1981 – Завръщането на ASCII

Първият компютър на Ай Би Ем бил произведен през тази година и отбелязва началото на използването на ASCII в компютрите. Това е най-важното събитие за стандарта, който предстои да се превърне в глобално използван. Оттогава нататък всеки един компютър е правен така, че да е възможно най-съвместим с ASCII. Възникват и разширени стандарти, които отново са ASCII базирани.

ASCII е все още използван, изключвайки „Windows“ машините, които използват уникод.

ASCII контролни символи

Първоначално ASCII таблицата е създадена за обмен на информация между терминали и периферни устройства. ASCII запазва първите 32 символа (кодове с номера 0 – 31) за контролни знаци: служещи да контролират устройства (като принтери), които ползват ASCII за да предоставят мета-информация за потоци от данни, обработвани и съхранявани на различни видове носители. Например, код 10 представлява функция за „нов ред“ (което кара принтера да подава хартия), а код 8 представлява „връщане назад“.

Едно от първите устройства ползващи ASCII e Теле-шрифт модел 33 ASR, което е било терминал за печат с перфо-лента с опция четене и писане. Перфо-лентата е била много популярно средство за дългосрочно съхранение на данни до 1980 г. – значително по-евтини и в някои отношения по-стабилни носители от магнитна лента. Теле-шрифт Model 33 ползва кодове 17 (Control-Q, DC1, известен също като XON), 19 (Control-S, DC3, известен също като XOFF) и 127 (Изтриване), които дефакто стават стандарти. В модела 33 за пръв път е използвана и звуковата индикация Control-G (BEL) – конструирана със звънец, който се задейства механично, като получи BEL символ.

Някои видове софтуер дават специални значения на ASCII символите, изпращани от терминала до софтуера. Операционните системи от Digital Equipment Corporation, например, тълкуват DEL като команда „изтрии последно въведения символ“. Тази интерпретация също се използва често при Unix системи. Повечето други системи, използват BS вместо DEL за тази функция, а DEL означава „изтрии символа на мястото на курсора“. Символът „escape“ (код 27) е първоначално замислян да изпраща контролни символи като литерали, вместо да извиква тяхното значение. Същото значение на „escape“ се среща и в URL кодирането, низове в езика C и други системи, в които определени символи имат запазено значение. С времето, това значение е било променено.

Поради появилите се с времето интерпретации на контролните символи неминуемо се появяват и проблеми при прехвърляне на файлове между системите. Най-добрия пример за това е проблемът с „новия ред“ на различни операционни системи.

В библиотеките на С и конвенциите на Unix, символът „null“ се използва да се прекрати символен низ. Такива низове са познати като „ASCIIZ“ като „Z“ представлява „0“ (zero).

В днешно време идеята за ASCII таблицата е доразвита и управлението на потоците от данни става с форматиращи файлове, езици за управление на устройства (като PostScript) и стандартни протоколи. Поради тази причина много от контролните символи вече или изобщо не се използват или се използват не по първоначалното им предназначение.

ASCII контролни символи – диаграма

Binary	Oct	Dec	Hex	Съкр.	ИП	КК	Английски	Български	Описание
0000 0000	000	0	00	NUL	␀	^@	NULL	Празен символ	Този символ не прави нищо. Някои терминали го изобразяват като интервал, но това е неправилно.
0000 0001	001	1	01	SOH	␁	^A	Start of Heading	Начало на заглавие	В днешно време се използва в маршрутизатори на CISCO.
0000 0010	002	2	02	STX	␂	^B	Start of Text	Начало на текст	В днешно време се използва в маршрутизатори на CISCO.
0000 0011	003	3	03	ETX	␃	^C	End of Text	Край на текст	При въвеждане в терминала обикновено се интерпретира като сигнал за презареждане.
0000 0100	004	4	04	EOT	␄	^D	End-of-transmission character	Край на предаване	Unix ситемите го интерпретират като край на входните данни. Текущата програма е прочела данните от терминала приключва четенето и обработва цялата информация до символа ^D.
0000 0101	005	5	05	ENQ	␅	^E	Enquiry	Повикване	Използва се в телетайпните системи (теграфи).
0000 0110	006	6	06	ACK	␆	^F	Acknowledgement	Потвърждение	Използва се в телетайпните системи (теграфи).
0000 0111	007	7	07	BEL	␇	^G	Bell	Звънец	Ако принтера или терминала получи таккъв символ той не отпечатва нищо, но произвежда звуков сигнал.
0000 1000	010	8	08	BS	␈	^H	Backspace	Връщане назада	Премества позицията на печатното устройство един символ назад.
0000 1001	011	9	09	HT	␉	^I	Horizontal Tab	Хоризонтална табулация	Премества позицията на печатното устройство към следваща позиция.
0000 1010	012	10	0A	LF	␊	^J	Line feed	Нов ред	Премества позицията за печат един ред надолу или разделя текстов файл в Unix системите.
0000 1011	013	11	0B	VT	␋	^K	Vertical Tab	Вертикална табулация	Премества печатното устройство в следващата позиция по вертикал.
0000 1100	014	12	0C	FF	␌	^L	Form feed	Следваща страница	Изтрива печата на текущата страница и започва печат на следващата. На терминалните устройства този символ обикновено е еквивалентен на изчистване на екрана.
0000 1101	015	13	0D	CR	␍	^M	Carriage return	Връщане в изходно положение	Премества печатащата глава на принтера в крайно ляво – изходно положение.
0000 1110	016	14	0E	SO	␎	^N	Shift Out	Режим на въвеждане	Превключва режима на въвеждане на текущия език.
0000 1111	017	15	0F	SI	␏	^O	Shift In	ACSII режим на въвеждане	Превключва на латински режим на писане.
0001 0000	020	16	10	DLE	␐	^P	Data Link Escape	Игнориране на управляващ символ	Означава, че следващия символ трябва да се приеме буквално, а не като управляващ.
0001 0001	021	17	11	DC1	␑	^Q	Device Control 1 (или XON)	Управление на устройство код 1	Разрешава на терминала да продължи да приема данни.
0001 0010	022	18	12	DC2	␒	^R	Device Control 2	Управление на устройство код 2
0001 0011	023	19	13	DC3	␓	^S	Device Control 3 (или XOFF)	Управление на устройство код 3	Временно да прекрати приемането на данни.
0001 0100	024	20	14	DC4	␔	^T	Device Control 4	Управление на устройство код 4
0001 0101	025	21	15	NAK	␕	^U	Negative Acknowledgement	Отрицателно потвърждение	Означава, че устройството е заето.
0001 0110	026	22	16	SYN	␖	^V	Synchronous Idle	Синронен режим	Синхронизиран обмен на данни.
0001 0111	027	23	17	ETB	␗	^W	End of Trans. Block	Край на блока на предаване
0001 1000	030	24	18	CAN	␘	^X	Cancel	Отмяна	Данните, които са дошли преди този символ са некоректни.
0001 1001	031	25	19	EM	␙	^Y	End of Medium	Край на носителя	Използва се например, ако е свършила перфолентата.
0001 1010	032	26	1A	SUB	␚	^Z	Substitute	Замяна	Поставя се на мястото на символи, които са били изгубени при приемането на данните. В MS-DOS се използва за край на текстов файл и край на входящата от конзолата информация. Някои текстови редактори под DOS го добавят автоматично в края на файла.
0001 1011	033	27	1B	ESC	␛	^[	Escape	Алтернативен регистър	Следващия символ има значение различно от значението му определено от ASCII.
0001 1100	034	28	1C	FS	␜	^\	File Separator	Файлов разделител
0001 1101	035	29	1D	GS	␝	^]	Group Separator	Разделител на групи
0001 1110	036	30	1E	RS	␞	^^	Record Separator	Разделите на записа
0001 1111	037	31	1F	US	␟	^_	Unit Separator	Разделител по полета
0111 1111	177	127	7F	DEL	␡	^?	Delete	Изтриване

Изобразимо Представяне, Unicode глифите представящи контролните символи когато е необходимо те да се отпечатат или изобразят вместо да се използват по предназначение. Понякога вместо това се използва представянето с каретка съответстващо на начина на въвеждане.
Клавишна Комбинация, стандартната клавишна комбинация използвана за въвеждане на контролните символи. Каретката (^) представя клавиша Control (Ctrl) който трябва да се задържи докато се натиска следващия клавиш от комбинацията.
Символите Backspace, Delete, Escape и Carriage Return могат да бъдат въведени и чрез натискане на съответните клавиши – ← Backspace (или Bksp, ←), Delete (Del), Escape (или Esc), Carriage Return (или Return, Ret, Enter, ↵)
Някои системи превеждат символът Delete в Backspace. В тези случаи Delete може да се въведе и чрез клавиша или клавишните комбинации за Backspace.

ASCII печатаеми символи

След първите 32 контролни знаци в ASCII таблицата са вкарани 95 печатаеми или входни знаци. Това са текстови символи представени чрез числа: 26 малки английски букви, 26 големи английски букви, 10 цифри, 32 препинателни знаци и 1 интервал. Тоест в ASCII таблицата са вкарани всички символи, които трябва да бъдат изобразявани, за да може един текст да бъде прочетен, затова и те се наричат печатаеми символи.
Кодът 20_hex, „space“ клавишът обозначава интервал между думите. Интервалът се счита за невидим символ и затова се причислява към печатаемите знаци, а не към контролните.

Binary	Oct	Dec	Hex	Glyph
010 0000	040	32	20	(space)
010 0001	041	33	21	!
010 0010	042	34	22	„
010 0011	043	35	23	#
010 0100	044	36	24	$
010 0101	045	37	25	%
010 0110	046	38	26	&
010 0111	047	39	27	'
010 1000	050	40	28	(
010 1001	051	41	29	)
010 1010	052	42	2A	*
010 1011	053	43	2B	+
010 1100	054	44	2C	,
010 1101	055	45	2D	-
010 1110	056	46	2E	.
010 1111	057	47	2F	/
011 0000	060	48	30	0
011 0001	061	49	31	1
011 0010	062	50	32	2
011 0011	063	51	33	3
011 0100	064	52	34	4
011 0101	065	53	35	5
011 0110	066	54	36	6
011 0111	067	55	37	7
011 1000	070	56	38	8
011 1001	071	57	39	9
011 1010	072	58	3A	:
011 1011	073	59	3B	;
011 1100	074	60	3C	<
011 1101	075	61	3D	=
011 1110	076	62	3E	>
011 1111	077	63	3F	?

Binary	Oct	Dec	Hex	Glyph
100 0000	100	64	40	@
100 0001	101	65	41	A
100 0010	102	66	42	B
100 0011	103	67	43	C
100 0100	104	68	44	D
100 0101	105	69	45	E
100 0110	106	70	46	F
100 0111	107	71	47	G
100 1000	110	72	48	H
100 1001	111	73	49	I
100 1010	112	74	4A	J
100 1011	113	75	4B	K
100 1100	114	76	4C	L
100 1101	115	77	4D	M
100 1110	116	78	4E	N
100 1111	117	79	4F	O
101 0000	120	80	50	P
101 0001	121	81	51	Q
101 0010	122	82	52	R
101 0011	123	83	53	S
101 0100	124	84	54	T
101 0101	125	85	55	U
101 0110	126	86	56	V
101 0111	127	87	57	W
101 1000	130	88	58	X
101 1001	131	89	59	Y
101 1010	132	90	5A	Z
101 1011	133	91	5B	[
101 1100	134	92	5C	\
101 1101	135	93	5D	]
101 1110	136	94	5E	^
101 1111	137	95	5F	_

Binary	Oct	Dec	Hex	Glyph
110 0000	140	96	60	`
110 0001	141	97	61	a
110 0010	142	98	62	b
110 0011	143	99	63	c
110 0100	144	100	64	d
110 0101	145	101	65	e
110 0110	146	102	66	f
110 0111	147	103	67	g
110 1000	150	104	68	h
110 1001	151	105	69	i
110 1010	152	106	6A	j
110 1011	153	107	6B	k
110 1100	154	108	6C	l
110 1101	155	109	6D	m
110 1110	156	110	6E	n
110 1111	157	111	6F	o
111 0000	160	112	70	p
111 0001	161	113	71	q
111 0010	162	114	72	r
111 0011	163	115	73	s
111 0100	164	116	74	t
111 0101	165	117	75	u
111 0110	166	118	76	v
111 0111	167	119	77	w
111 1000	170	120	78	x
111 1001	171	121	79	y
111 1010	172	122	7A	z
111 1011	173	123	7B	{
111 1100	174	124	7C	\|
111 1101	175	125	7D	}
111 1110	176	126	7E	~

Вариации

Тъй като компютърните технологии се разпространяват из целия свят, различни стандарти и корпорации разработват различни вариации на ASCII. Целта им е да допълнят липсващите не-английски символи в останалите езици базирани на латинската азбука. Този тип вариации се нарича ASCII разширения, въпреки че често този термин се използва за всички варианти, включително и тези които не запазват ASCII символите в 7 битовия обхват. Обратното също се наблюдава – ASCII разширенията биват погрешно наричани ASCII.

Много страни са разработили собствени варианти на ASCII, за да включат букви, които не се използват в английския език (напр. é, ñ, ß, Ł), символи за валута (напр. £, ¥), и др.

7-битови

От зората на разработката си, ASCII е планиран да бъде един от няколко варианта на символно кодиране за англоговорещите страни, включени в международния стандарт. Този стандарт е публикуван под името ISO/IEC 646 през 1972 г. В него общо използваните символи винаги стоят на една и съща позиция, докато останалите се променят за нуждите на определена дейност или етническа група.

През 4-те години между публикацията на ASCII-1963 и приемането на международен стандарт ISO през 1967, ASCII се утвърждава дотолкова, че на практика се приема за световния стандарт. Останалите страни я приемат за основна и я променят според своите нужди, което неминуемо довежда до обърквания и несъвместимости.

ISO/IEC 646, подобно на ASCII, е 7 битово символно кодиране. Той не е допускал включването на допълнителни кодове, така че в различните страни са се използвали различни символи за един и същ код. Специални кодове са били дефинирани, които да указват за чия нужда е предназначен даден текст. Често обаче тези указващи кодове не са били използвани, което в определени ситуации е довеждало до грешно интерпретирани кодове и съответно, грешно изписани символи.

В ASCII, различните видове скоби са били означени като символи разрешени за промяна. За нуждите на езици като немски, френски, шведски и други, в които се използват букви с ударение, символите със скоби са били заместени със символи за букви. Това засегнало особено програмистите, които използвайки различен от американския вариант на ISO/IEC 646, получавали трудно четим код:

ä aÄiÜ = 'Ön'; ü

вместо правилния:

{ a[i] = '\n'; }

C trigraph е бил създаден за да реши този проблем при езика C (ANSI C). Късното му представяне обаче го обричат на ограничена употреба. Много програмисти по това време вече са били свикнали компютърът им да използва US-ASCII и неудобството понякога да виждат скоби в средата на думите. Използването на US-ASCII от шведи, например ги е принуждавало да заместват ударените букви, със скобата съответстваща на същия код: Тоест трябвало е да напишат „N{ jag har sm|rg}sar.“, за да може отсрещната страна, която използва шведски стандарт да види правилното „Nä jag har smörgåsar.“

8-битови

Скоро, след като 8, 16 и 32 битовите компютри започват да изместват 18 и 36 битовите, започва и използването на 8 бита за съхранение на символ в паметта. Допълнителния бит позволява двойно да се увеличат ASCII кодовете, като оригиналния ASCII се запази в позиции от 0 до 127. За допълнителните символи са предвидени местата от 128 до 255.

Повечето ранни компютърни системи използват собствени версии на 8 битовата подредба, обикновено съдържащи символи за чертане на различни видове линии или за изобразяване на елементи в игрите. Някои дори подменят дори и контролните символи от 0 до 31. Kaypro CP/M компютрите използват „горните“ 128 символа за гръцката азбука. IBM-ските компютри дефинират code page 437, която подменя контролните символи с графични (напр. усмихнато лице) и добавя още 128 графични символи в разширените позиции. Digital Equipment Corporation разработва Multinational Character Set (DEC-MCS) – първото разширение на ASCII фокусирано върху многоезичната поддръжка, вместо върху символите за рисуване или чертане.

Компанията Макинтош с техния Mac OS Roman, както и разработчиците на Postscript, също дефинират подредби акцентиращи върху чуждоезичните букви и печатарските символи, вместо върху символите с графични елементи.

В крайна сметка стандарта ISO/IEC 8859 (водещ началото си от DEC-MCS) става шаблона, който останалите системи започват да копират (но отново включват по някоя и друга промяна). На този стандарт се базира и известното разширение на Майкрософт – Windows-1252, което добавя печатарските пунктуационни знаци, необходими при принтиране на текст. ISO-8859-1, Windows-1252, и оригиналния 7 битов ASCII са били най-разпространените символни кодировки до 2008 г., когато UTF-8 става най-използваната.

ISO/IEC 4873 включва 32 допълнителни контролни символа на позиции от 128 до 159, като необходимост за разширяването на 7 битовото ASCII в 8 битово.

Уникод

Unicode и ISO/IEC 10646 Universal Character Set (UCS) разполагат с много по-голям набор от символи, и техните различни форми са започнали да изместват ISO/IEC 8859 и ASCII в много и различни разработки. В Уникод и UCS липсва ограничението на ASCII от 128 символа. При тях, всеки от символите се идентифицира с уникално естествено число наречено code point, а броят им се ограничава единствено от използвания начин на представяне: чрез 8, 16 или 32 бита (съответно наречени UTF-8, UTF-16 и UTF-32).

За да се постигне обратна съвместимост, 256-те символа от ISO-8859-1 (Latin 1) и в частност 128-те символа от ASCII заемат едни и същи позиции в Unicode/UCS таблицата. По този начин ASCII може да се приеме като 7 битово представяне на много малка част от целия Unicode/UCS, а освен това, (когато е предшестван от 0 като 8-и бит) за ASCII може да се каже, че е валиден UTF-8.

Подредба на символите

ASCII таблицата е подредена в свой собствен ред, наричан „ASCIIbetical order“. Сравнението на данни се извършва по този начин, за разлика от традиционната азбучна подредба. Главните разнородности в ASCII подредбата са:

Всички главни букви са разположени преди малките. (Напр. „Z“ е преди „а“)
Цифрите и много пунктуационни знаци са разположени преди буквите.
Цифрите са сортирани като низове (Напр. „10“ предходжа „2“)

Такова сортиране може да бъде избегнато чрез т.нар. „запълване с нули“ (Напр. „02“ ще идва преди „10“)

Източници

↑ Pronunciation for ASCII // Merriam Webster. Архивиран от оригинала на 2019-09-19. Посетен на 14 април 2008.
↑ Dubost, Karl. UTF-8 Growth On The Web // W3C Blog. World Wide Web Consortium, 6 май 2008. Посетен на 15 август 2010.
↑ Davis, Mark. Moving to Unicode 5.1 // Official Google Blog. Google, 5 май 2008. Посетен на 15 август 2010.
↑ Davis, Mark. Unicode nearing 50% of the web // Official Google Blog. Google, Jan 28, 2010. Посетен на 15 август 2010.
↑ Brandel, Mary. 1963: The Debut of ASCII // CNN, 6 юли 1999. Посетен на 14 април 2008.
↑ American Standard Code for Information Interchange, ASA X3.4 – 1963 // American Standards Association, 17 юни 1963. Посетен на 23 май 2014.
↑ USA Standard Code for Information Interchange, USAS X3.4 – 1967. United States of America Standards Institute, 7 юли 1967.
↑ Jennings, Tom. An annotated history of some character codes // World Power Systems. Посетен на 22 януари 2015.
↑ American National Standard for Information Systems – Coded Character Sets – 7-Bit American National Standard Code for Information Interchange (7-Bit ASCII), ANSI X3.4 – 1986. American National Standards Institute, 26 март 1986.

Вижте също

ASCII изкуство

Външни препратки

[1] Pronunciation for ASCII // Merriam Webster. Архивиран от оригинала на 2019-09-19. Посетен на 14 април 2008.

[2] Dubost, Karl. UTF-8 Growth On The Web // W3C Blog. World Wide Web Consortium, 6 май 2008. Посетен на 15 август 2010.

[utf-8-2008-3] Davis, Mark. Moving to Unicode 5.1 // Official Google Blog. Google, 5 май 2008. Посетен на 15 август 2010.

[4] Davis, Mark. Unicode nearing 50% of the web // Official Google Blog. Google, Jan 28, 2010. Посетен на 15 август 2010.

[Brandel-5] Brandel, Mary. 1963: The Debut of ASCII // CNN, 6 юли 1999. Посетен на 14 април 2008.

[6] American Standard Code for Information Interchange, ASA X3.4 – 1963 // American Standards Association, 17 юни 1963. Посетен на 23 май 2014.

[7] USA Standard Code for Information Interchange, USAS X3.4 – 1967. United States of America Standards Institute, 7 юли 1967.

[8] Jennings, Tom. An annotated history of some character codes // World Power Systems. Посетен на 22 януари 2015.

[9] American National Standard for Information Systems – Coded Character Sets – 7-Bit American National Standard Code for Information Interchange (7-Bit ASCII), ANSI X3.4 – 1986. American National Standards Institute, 26 март 1986.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]