Трибали
Трибалите (Triballi/Triballoi, на гръцки: Τριβαλλοί) са една от тракийските племенни общности, населявали земите между Стара планина и реките Велика Морава, Дунав и Искър.
Трибалите са споменати за пръв път от Херодот (ок. 490 – 424 пр.н.е.) в „Истории“ (4, 49). Тук той нарича една равнина на тях (πεδίον Τριβαλλικόν). [1]
През 424 пр.н.е. трибалите отблъскват одриския цар Ситалк [2], през 376 пр.н.е. начело с цар Халес воюват срещу Абдера на Егейско море [3]. Успешно отблъскват инвазията и на Филип II Македонски през 339 г.пр.Хр.[4], а през 335 пр.н.е. начело с цар Сирм воюват срещу Александър III Македонски, като са описани три битки: първата при Хемус, в която Александър III Македонски убива 3000 защитници, след това при р. Роса, а третата битка е при остров Певки, където се оттеглил цар Сирм и част от населението на Мизия. Опитът на Александър III Македонски да превземе острова претърпява неуспех и затова той се прехвърля на север в земите на даките. В крайна сметка Александър III Македонски и Сирм се помиряват (според Ариан).
Александър Македонски се впечатлява от бойните умения на трибалите и ги кани да участват в похода му против Персия, в който те много му помагат с тяхната пехота.[5].
Нова заплаха за трибалите започва през 298 г. пр. Хр., когато келтите (галите) нахлуват от Панония по течението на р. Дунав и успяват да изтласкат трибалите на изток от р. Морава. Вторият поход на келтите през 280/279 г. пр. Хр. отново изтласква трибалите на изток към р. Цибър и р. Искър. Въпреки първоначалните успехи на келтите, този поход е неуспешен за тях, като впоследствие продължават на юг. Близо 150 години трибали и келти си съперничат за територията между р. Искър и р. Морава, като това съперничество има негативен демографски характер, особено след появяването на Римската република на Балканите.
От 135 г. пр. Хр. започва завладяването на трибалите от Рим. Въпреки войните и няколкото въстания трибалите са покорени през 84 г. пр. Хр.
За последно трибалите се споменават през 3 век сл. Хр.
Означението и отъждествяването в някои византийски източници на сърбите с трибалите е анахронизъм.[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Cambridge ancient history: The prehistory of the Balkans ..., Band 3, Teil 1, John Boardman, Cambridge University Press 1982, Seite 837
- ↑ Hans Volkmann: Sitalkes 1. Der Kleine Pauly (KlP). Band 5, Stuttgart 1975, Sp. 215.
- ↑ Диодор 15, 36; Еней Тактик 15, 8 – 10.
- ↑ Interpreting a classic: Demosthenes and his ancient commentators, Craig A. Gibson, University of California Press, 2002, S. 130.
- ↑ Ruth Sheppard: Alexander der Große und seine Feldzüge. Konrad Theiss Verlag, Stuttgart 2009, ISBN 3-8062-2246-0, S. 69.
- ↑ Byzantinisches Archiv, Band 19 Polypleuros nous, Cordula Scholz, Georgios Makris, Leipzig/München, 2000, S. 187