[go: up one dir, main page]

Направо към съдържанието

Суково

Суково
Суково/Sukovo
Суковският манастир
Суковският манастир
43.0494° с. ш. 22.6478° и. д.
Суково
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаПирот
Надм. височина428 m
Население728 души (2002)
Пощенски код18322
Телефонен код010
Суково в Общомедия

Суково (на сръбски: Суково или Sukovo) е село в Сърбия, община Пирот. В 2002 година селото има 728 жители. Край селото е разположен Суковският манастир.

Суково се споменава в документ от 1019 година като част от Средешката епархия на Охридската архиепископия.[1]

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 г. Сукова е отбелязано като село в каза Шехир кьой, султански хас, с 53 домакинства, 7 неженени и 2 вдовици.[2]

Според османотурски документи, към 1570 година селото е султански хас. 40 от домакинствата ползват предвидените за войнуци данъчни облекчения.[3] В данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година селото е посочено като Сукова. Един местен жител - Стойке Богулин, дължи налог от 30 овце.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Суково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

По време на Първата световна война, в началото на октомври 1915 година край Суково се водят сражения. Сава Стоянович, командир на отделение в Четвърти артилерийски полк, описва селото по следния начин:

Селото Суково представляваше същата картина както и с. Чорин дол - широко отворени и изпотрошени прозорци, изкъртени врати, полусрутени къщи... и страшна пустота навред! Всичко разхрърлено и ограбено, а жителите отвлечени. Останали бяха само един столетен, почти ослепял старец, две бабички прегърбени и ... дузина настръхнали, измършавели псета, които виеха зловещо.... Гледам тия останали „сърби“ - чисти шопи! С калпака му, с кожуха му ... И жените също така облечени. Па и говорът им - чисто български с малък сръбски акцент и слаб примес от сръбски думи ... навик от дългото съжителсто със сърбите...[6]
Родени в Суково
  • Сотир Станчев (Станчов, Статов, 1876 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война при село Дренок[7]
  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 179.
  2. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 159.
  3. Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 29, бел. 83. // Архивиран от оригинала на 2021-12-30. Посетен на 2021-12-30.
  4. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 157.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641 и 881.
  6. Стоянович, Сава. Спомени от Освободителните войни на българския народ през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 години. Част I. В Сърбия през 1915 година, София 1926, с. 111.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.