Странд

Странд
— улица —
51.5114, -0.119
Район	Уестминстър
Дължина	0,8 миля
Странд в Общомедия

„Странд“ е улица в Уестминстър, Лондон. Днес улицата тръгва от Площад Трафалгар и върви на изток успоредно на Темза, като свързва Флийт стрийт с Темпъл Бар и така се отбелязва границата на Лондонското Сити в тази част. На улицата са разположени Кралският Съд, няколко театъра, хотел Савой и др.^{[1][2][3][4][5]}

Води името си от староанглийската дума за „бряг“ (или „речен бряг“). До укрепяването на бреговете на Темза през ХІХ век улицата е минавала направо покрай реката.

Районът е бил предпочитан за живеене извън старите римски стени още от саксонските времена, а също така това е бил път, свързвал стария римски град Лондиниум с новия саксонски град Лунденвик. По-късно през Средновековието свързва живеещите в Лондонското Сити (градския и търговски център) с кралския дворец Уестминстър (националния политически център).

До ХVІ-ХVІІ век единственият съперник на тази улица като свръзка между тези два района е река Темза, като на бреговете ѝ са се намирали дворците на няколко епископи и дворцови служители:

.

Тези сгради са имали свой собствен излаз на реката. По времето на кралица Виктория през 1865 – 1870 г. редицата от сгради на улицата е разделена от реката с укрепването на бреговете ѝ и оформянето на крайбрежни улици.

През Викторианската епоха улицата става модно място. Много авангардни писатели и мислители се събират тум, между тях Томас Карлайл, Чарлз Дикенс, Уилям Мейкпийс Такъри, Джон Стюарт Мил, Хърбърт Спенсър и ученият Томас Хъксли. Вирджиния Улф също е писала за улица „Странд“ в някои от своите есета.

Улица „Странд“ е център на Викторианския театър и нощен живот. Преустройството на източната част на улицата през 1890-те години и в началото на 20 век обаче довежда до загубата на редица театри – Опера комик, „Глобусът“, Кралски театър Странд и близкият „Олимпик“]. Други закрити театри са „Гейъти“ (затворен през 1939, сградата е разрушена през 1957 г.), „Тери“ (превърнат в кино през 1910 и разрушен през 1923 г.), „Тиволи“ (затворен през 1914 г., по-късно разрушен) и „Сан Суси“.

Оцелелите и до днес театри са „Аделфи“, „Савой“ и „Водевил“.