Стийв Морз

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Стийв Морз Steve Morse
американски китарист
30 май 2017 г.
Роден	28 юли 1954 г. (70 г.) Хамилтън, САЩ
Музикална кариера
Стил	рок, прогресив рок
Инструменти	китара, вокал, банджо, музикална клавиатура
Активност	от 1970 г.
Участник в	„Дийп Пърпъл“, „Канзас“, Dixie Dregs, Living Loud, Angelfire, Flying Colors
Уебсайт	www.stevemorse.com Страница в IMDb
Стийв Морз в Общомедия

Стийв Дж. Морз (на английски: Steve J. Morse) е американски рокмузикант, роден на 28 юли 1954 г. Става известен като китарист на Дикси Дрегс, а от 1994 г. свири с Дийп Пърпъл.

Стилът на Морз обхваща редица музикални жанрове като рок, кънтри, фънк, джаз, класика и фюжън. В добавка към добрата си кариера, работи за кратко и с Канзас.

Бащата на Морз е свещеник, а майка му пианистка; също така и двамата са психолози. Семейството се мести в Тенеси, а след това Ипсиланти, Мичиган. Там Морз прекарва детството си. Въпреки че е бил запознат с пианото и кларинета, малкото момче проявява интерес към китарата.

Стив работи за кратко с брат си Дейв в група наречена „The Plague“, докато семейството не се премества в Огюста, Джорджия. В края на 60-те Морз свири в група наречена „Three“, заедно с по-големия си брат. След като се записал в Академията на Ричмънд, Стив се запознава с басиста Анди Уест и заедно сформират група, която наричат Dixie Grift, която включва Джони Кар (клавишни), Франк Бритингам (китара и вокали) и Дейв Морз (барабани). Въпреки всичко тази група не просъществувала дълго, тъй като след няколко кавъра на Лед Цепелин и Крийм членовете на групата не мислят да си изкарват прехраната с това.

Уест и Морз продължават да свирят като дует под името Дикси Дрегс, докато Морз не е изгонен от училище в десети клас (за отказа да си отреже косата). Това от своя страна му позволява да се запише в Университета на Маями.

През 70-те Университета е домакин на много музиканти, които ще окажат значително влияние върху музиката в бъдеще като например Брус Хорнсби, Пат Матини, Джако Пасториус и други. Анди Уест също се записва там и заедно с Морз, Барт Иърнал (барабани), Франк Джоузеф (клавишни) и Алън Суоан (цигулка) работят по проект озаглавен Rock Ensemble II. Тази група прави промоционален запис през 1975 г., който е издаден през 1997 г. под името The Great Spectacular.

След завършването на Университета на Маями, през 1975 г. Морз и Уест официално сформират групата Дикси Дрегс. Приятелят им от университета Род Моргенщайн идва на мястото на пострадалия Барт Иърнал и групата започва да свири все по-често, включително кавъри на Джон Маклафлин. Въпреки че нямат комерсиални амбиции, все по-тежкия график и многобройни представления привличат вниманието на Capricorn Records, включително и на мениджъра на Allman Brothers Band Туйгс Линдън. Така през 1976 г. групата подписва договор с компанията.

Първият им албум за Capricorn „Free Fall“ прави Морз важна фигура във фюжънът и той е признат като композитор и музикант. Мелодиите му са свежи, светли и в същото време сложни. Независимо от това албумът не постига големи продажби и през 1978 г. е издаден „What If“, който е считан за най-добрата работа на Dixie Dregs. В него Морз навлиза в нещо по-различно от това което се е считало за фюжънът по онова време. Южняшки рок, класически, фолк и кънтри елементи се преплитат, за да оформят един комплексен албум от пламенни и високо оценени песни. Въпреки че е придружен от турне, и този албум не носи достатъчно продажби. За сметка на това обаче групата е поканена да свири на джаз фестивалът в Монтрьо на 23 юли 1978 г. Записаното изпълнение е издадено на следващата година под името „Night of the Living Dregs“. През 1979 г. Capricorn банкрутира и групата остава без издател.

През същата година Arista Records подписват договор с групата за издаването на три албума. Така през май 1980 г. излиза "Dregs of the Earth', който е продуциран от Морз. Всикчки песни са написани от китариста и албума достига #27 в джаз класацията на Билборд.

От Arista обаче се притесняват за продажбите на групата и за това настояват да се прекръстят на The Dregs. „Unsung Heroes“ излиза през 1981 г. и представлява още осем песни, написани от Морз. Тогава проличава, че промяната на името не е от полза за пробажбите. Така The Dregs са принудени да добавят текстове към песните си за следващия си албум, подходящо озаглавен „Industry Standard“ (1982). Албумът е обявен за „Най-добър китарен албум на годината“ от читателите на списание Guitar Player. В добавка Морз е избран за „Най-добър китарист“ от същото списание, чест която ще му бъде оказвана пет последователни години. След като изпълняват задълженията си към Arista, The Dregs не издържат на напрежението от постоянните концерти и се разделят в началото на 1983 г.

В края на 80-те групата се събира повторно за турне, в което участват Морз, Моргенщайн, Лавиц и Суоан. Завръщането им е придружено от компилация „Best of“ озаглавена Divided We Stand (1989). Басистът Дейв Ларул свири с групата на седем концерта, кулминацията, от които е лайф албумът от 1992 г. „Bring 'em Back Alive“. Цигуларят Джери Гудман свири на мястото на Суоан, който има ангажименти свързани с лекарската му кариера. В този състав групата подписва с Capricorn за първия си студиен албум от години, озаглавен „Full Circle“ (1994).

Морз започва да събира Steve Morse Band като трио, заедно с Джери Пийк (бас) и Дог Морган (барабани). Скоро обаче Род Моргенщайн замества Морган и започват записите на The Introduction през септември. Групата прави турне в Германия в началото на 1984 г. След това турне подписват с Elektra Records и издават албума в средата на годината. Второ турне в Германия започва през декември, а през 1985 г. излиза „Stand Up“. В него участват гост-вокалисти и китаристи (Ерик Джонсън, Алекс Уйгъртут, Питър Фрамтън, Албърт Лий, Ван Темпъл) и цигуларя Марк О'Конър.

През 1986 Морз се присъединява към рок групата Канзас. С Морз групата издава два албума – „Power“ (1986) и „In the Spirit of Things“ (1988). Китариста напуска групата след турнето за втория албум. Той отново свири с тях на част от турнето им през 1991 г.

По време на турнето си през 1993 г., за албума The Battle Rages On, Ричи Блекмор напуска внезапно групата Дийп Пърпъл. Турнето е завършено с участието на китариста Джо Сатриани, като всички членове на групата, включително самия Сатриани са наясно, че той е временно попълнение, докато не свърши турнето. Тогава музикантите канят Стив Морз да се присъедини към групата и китаристът приема. Така от 1994 г., Към 2022 г. Морз е записал с Дийп Пърпъл осем студийни албума и седем лайф албума.

Освен участието в Пърпъл Морз заедно с Джими Бърнс, Боб Дейзли, Лий Кърслейк и Дон Еъри сформира Living Loud през 2003 г. Групата издава един студиен албум и концертно DVD през 2004/05 г. През пролетта на 2010 е съобщено, че Морз и Дезли са започнали работа върху нов студиен албум, който трябва да излезе през 2011 г.

През 2007 г., Морз започва съвместната си работа със Сара Спенсър като проекта е кръстен Angelfire. Албумът със същото име е издаден на 22 юни 2010 г. В него участие взимат Дейв Лару и Ван Ромейн от Steve Morse Band на бас и барабани съответно. Албумът има аксутично звучене, което се различава от предишните творби на Морз. Angelfire откриват няколко концерта на Steve Morse Band в Калифорния през януари и във Флорида през март 2010 г.

Стийв Морз е считан за един от най-завършените китаристи, свирил и творил в редица жанрове. Той е известен със стилистичната си разнообразност и виртуозност на китарата. Само той, Ерик Джонсън и китариста на Йес Стийв Хоу са приети за членове на Залата на славата на китаристите с пет поредни отличия за най-добър китарист на списание Guitar World. Стийв Морз често е споменаван от Джон Петручи като китариста оказал му най-голямо влияние.

• 1975 The Great Spectacular (Официално издаден през 1997)
• 1977 Free Fall
• 1978 What If
• 1979 Night Of The Living Dregs
• 1980 Dregs of the Earth
• 1981 Unsung Heroes
• 1982 Industry Standard
• 1989 Divided We Stand
• 1992 Bring 'Em Back Alive
• 1994 Full Circle
• 1997 King Biscuit Flower Hour Presents – The Dregs 1979
• 2000 California Screamin
• 2002 20th Century Masters: The Best Of The Dixie Dregs
• 2002 Sects, Dregs & Rock 'n' Roll

• 1984 The Introduction
• 1985 Stand Up
• 1989 High Tension Wires
• 1991 Southern Steel
• 1992 Coast To Coast
• 1995 Structural Damage
• 1996 StressFest
• 2000 Major Impacts
• 2002 Split Decision
• 2004 Major Impacts 2
• 2005 Prime Cuts – From Steve Morse's Magna Carta sessions
• 2009 Out Standing in Their Field

• 1996 Purpendicular
• 1997 Live at the Olympia '96
• 1998 Abandon
• 1999 In Concert with the London Symphony Orchestra
• 1999 Total Abandon: Live in Australia
• 2001 Live at the Rotterdam Ahoy
• 2001 The Soundboard Series
• 2003 Bananas
• 2005 Rapture of the Deep
• 2006 Live at Montreux 1996
• 2007 They All Came Down to Montreux

• 1986 Power
• 1988 In the Spirit of Things
• 1998 King Biscuit Flower Hour Presents Kansas(Записан на 14 февруари 1989)
• 2004 Sail On: The 30th Anniversary Collection
• 2010 There's No Place Like Home DVD

• 2010 Angelfire

• 2003 Living Loud (САЩ: 2004)
• 2005 Live In Sydney 2004 (2CD/DVD)

• 1977 Tropical Nights – Лайза Минели
• 1980 Schemer-Dreamer – Стив Уолш
• 1986 Storytime – Ти Лавиц
• 1987 Stone From Which The Arch Was Made – Марк О'Конър
• 1987 Surveillance – Triumph
• 1988 Southern By The Grace Of God: Lynyrd Skynyrd Tribute Tour-1987 – Lynyrd Skynyrd
• 1988 Love Your Man – The Rossington Collins Band
• 1990 Nashville Rendez-Vous – Марсел Дади
• 1991 Fingers Crossing – Марсел Дади
• 1992 Country Guitar Flavors – Марсел Дади
• 1992 Lone Ranger – Джеф Уотсън
• 1993 Coven, Pitrelli, O'Reilly – CPR
• 1994 Thonk – Майкъл Манринг
• 1995 Carmine Appice's Guitar Zeus
• 2001 Seventh Key – Seventh Key
• 2001 Nylon & Steel – Мануел Бареко
• 2001 Feeding the Wheel – Джордан Рудес
• 2002 Camino Latino/Latin Journey – 'Лиона Бойд
• 2004 Rhythm Of Time – Джордан Рудес
• 2003 Living Loud – Living Loud
• 2006 Living Loud-Live – Living Loud]]
• 2006 Gillan's Inn – Иън Гилан
• 2007 School of the Arts – School of the Arts (featuring T Lavitz) (Morse contributes acoustic guitar work on 2 tracks, „On Fire“ and „Portrait“)

• 1978 Hotels, Motels And Road Shows (Различни изпълнители)
• 1989 Guitar's Practicing Musicians (Различни изпълнители)
• 1991 Guitar's Practicing Musicians Vol. 2 (Различни изпълнители)
• 1991 Guitar Speak III (Различни изпълнители)
• 1992 Rock Guitar Greats (Различни изпълнители)
• 1992 Guitar On The Edge Vol. 2 (Различни изпълнители)
• 1995 Tales From Yesterday (Различни изпълнители трибют на Yes)
• 1996 Crossfire – A Tribute To Stevie Ray (Различни изпълнители трибют на Stevie Ray Vaughan)
• 1996 Working Man (Различни изпълнители трибют на Rush, Морз свири солото на La Villa Strangiato)
• 1996 The Carols Of Christmas (Различни изпълнители)
• 1997 The Carols Of Christmas II (Различни изпълнители)
• 1997 Merry Axemas – A Guitar Christmas (Различни изпълнители)
• 1997 Jazz Fusion Vol. 2 (Различни изпълнители)
• 1998 Guitar Battle (Различни изпълнители)
• 1999 Tribute to the Titans (Различни изпълнители)
• 1999 Rock Guitarists Forever Best (Различни изпълнители)
• 2001 Warmth In The Wilderness – A Tribute To Jason Becker (Различни изпълнители трибют на Джейсън Бекер)
• 2002 A Southern Rock Christmas (Различни изпълнители)
• 2004 Classical Heartbreakers (Различни изпълнители)
• 2005 Future of the Blues Vol. 2 (Различни изпълнители)
• 2006 Back Against The Wall (Различни изпълнители трибют на албуна на Pink Floyd The Wall)
• 2006 Visions of an Inner Mounting Apocalypse (Различни изпълнители трибют на Mahavishnu Orchestra)
• 2006 „The Royal Dan: A Tribute“ (инструментален трибют на джаз рок групата Steely Dan, с различни китаристи на 10 различни песни, Морз свири „Bodhisattva“)

Нормативен контрол BNF Europeana FAST GND Grammy ISNI Koninklijke LCCN MBa NKC SNAC VIAF WorldCat