Стефан Банах

Стефан Банах Stefan Banach
полски математик
Роден	30 март 1892 г. Краков, Австро-Унгария
Починал	31 август 1945 г. (53 г.) Лвов, СССР
Погребан	Лвов, Украйна
Учил в	Ягелонски университет Лвовски университет
Научна дейност
Област	Математика
Работил в	Лвовски университет (1922 – 1941)
Стефан Банах в Общомедия

Стефан Ба̀нах (на полски: Stefan Banach) е един от най-изтъкнатите полски математици, признат за основоположник на съвременния функционален анализ и основател на Лвовската математическа школа. Той е академик на Полската академия на науките и член-кореспондент на Академията на науките на УССР.

Банах е роден в Краков на 30 март 1892 г. Баща му Стефан Грецек – единственият роднина, който Стефан познавал, не сключва брак с майка му Катажина Банах, която изчезва няколко дни след раждането на детето. В кръщелното свидетелство Стефан е записан с фамилното име на майка си и когато пораства, прави опити да я намери, но безуспешно, тъй като и бащата пазел тайната на самоличността на майката. От баща си Стефан никога не срещна финансова подкрепа или родителска обич (в статията^[1] е изказано твърдение, противоречащо на това, но основаващо се на мнение на бащата).

Учи в краковската гимназия „Хенрих Сенкевич“, където негов съученик и приятел е Витолд Вилкош (Witold Wilkosz), по-късно професор по математика. Математиката се харесва и удава и на двамата, но при завършването си те решили, че тя е вече толкова добре разработена област, че няма да им предложи възможност за по-нататъшна реализация. Така Вилкош избира да продължи с източни филологии, а Банах – с инженерство.

През 1914 г. Банах завършва Лвовския технически университет, като междувременно дава частни уроци по математика, за да се издържа. През същата година избухва Първата световна война, но той е освободен от служба поради слабо зрение. По време на войната се прехранва, като строи пътища и преподава в училища в Краков, но намира време и да слуша лекции в Ягелонския университет. През пролетта на 1916 г. случайна среща между Банах и математика Хуго Щайнхаус се оказва съдбовна: Щайнхаус споделя с Банах математически проблем, който го занимавал от известно време и след няколко дни Банах му представя решението. Двамата пишат съвместна статия, която е публикувана в бюлетина на Краковската академия едва след края на войната, през 1918 г. Банах обаче вече е осъзнал перспективите си на изследовател и започва усилено да описва резултатите си. Щайнхаус изиграва и друга важна роля в живота на Банах, като го запознава с Луся Браус, с която Банах сключва брак в Закопане през 1920 г.

По инициатива на Щайнхаус през 1919 г. е основано Краковското математическо дружество, което една година по-късно прераства в Полско математическо дружество. Банах изнася доклади пред членовете му и получава покана да води упражнения в Лвовския технически университет. Въпреки че не е завършил университетско образование по математика, Банах успява да си издейства да се яви на процедура за доцент с дисертация върху операциите над абстрактни множества и техните приложения в интегралните уравнения, с научен ръководител Антони Ломницки. За тази дисертация, защитена през април 1922 г., понякога се казва, че бележи началото на функционалния анализ.

През 1924 г. Банах става професор и прекарва академичната 1924/25 г. в Париж. Той е сред основателите на 2 полски математически издания. През 1929 г. заедно с Щайнхаус започват да публикуват „Студия Математика“, а през 1931 г. двамата, съвместно с Кнастер, Куратовски, Мазуркевич и Серпински, започват серията „Математически монографии“. В периода 1927 – 1934 г. Банах и Куратовски, които са били колеги и в университета, пишат голям брой съвместни математически статии.

В годините преди началото на Втората световна война Стефан Банах активно си сътрудничи със съветски математици. Това му помага след окупацията на Полша от СССР да запази поста си в Лвовския университет и да стане декан на математическия факултет. През 1939 г. е избран за председател на Полското математическо общество и е удостоен с голямата награда на Полската академия на науките.

През 1941 г. обаче Лвов попада под нацистка окупация и Банах е арестуван и подложен на унижения: принуден е да гледа животни и да храни с кръвта си въшки в институт за изследване на тифуса. Животът му обаче е пощаден, за разлика от много други полски учени, включително и на дипломния му ръководител Ломницки, разстрелян в нощта на 3 юли 1941 г. Три години по-късно съветските войски слагат край на нацистката окупация на Лвов и Банах се завръща към преподаването, ставайки отново декан на факултета. Скоро след това обаче е диагностициран с рак на белите дробове и умира на 31 август 1945 г.

Стефан Банах е основоположник на съвременния функционален анализ. Трудовете му са станали класически и се включват във всеки учебник по тази дисциплина. Основните му приноси са към теорията на топологичните векторни пространства, теория на мярката, теория на множествата и интегралното смятане.

В дисертацията си от 1920 г. дефинира важен клас абстрактни пространства, наречени от Морис Фреше в негова чест „банахови пространства“. Резултатите му в тази насока представляват обобщения на работите върху интегрални уравнения на Вито Волтера, Ерик Ивар Фредхолм и Давид Хилберт.

Банах има приноси и в теорията на обикновените диференциални уравнения и теорията на функциите на комплексни променливи.

Няколко понятия са наречени на негово име:

• банахово пространство, банахова алгебра, банахова решетка;
• теорема на Банах-Щайнхаус, съвместно с Хуго Щайнхаус;
• теорема на Хан-Банах, съвместно с Ханс Хан;
• парадокс на Банах-Тарски, съвместно с Алфред Тарски.

В чест на Банах е наречена улица в Лвов, а Полското математическо общество е учредило награда на негово име.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Стефан Банах.

• ((en)) Биография на Стефан Банах, The MacTutor History of Mathematics Archive
• ((ru)) „Выдающиеся математики“, А. И. Бородин, А. С. Бугай, „Радянська школа“, Киев, 1987

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN MGP NDL NKC NLA Open Library PLWABN RSL ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat ZBMATH

Портал „Полша“          Портал „Математика“