Сиалкот

Сиалкот سیالکوٹ
— град —
Часовниковата кула в Сиалкот.
Сиалкот 32.5, 74.533333
Страна	Пакистан
Провинция	Пенджаб
Окръг	Сиалкот
Площ	55 km²
Надм. височина	256 m
Население	920 000 души (2016) 16 727 души/km²
Пощенски код	51310
Телефонен код	+92 52
Официален сайт	www.mcsialkot.lgpunjab.org.pk
Сиалкот в Общомедия

Сиалко́т (на урду: سيالكوٹ) е град в провинция Пенджаб, Пакистан. Разположен е в североизточната част на провинцията, близо до Кашмир. На 15 km от града преминава река Чанаб, а разстоянието до столицата Исламабад е около 180 km. Административен център е на окръг Сиалкот. Към 2016 г. населението на града е 920 000 души.^[1]

Има различни извори за древната история на Сиалкот, но тяхната достоверност варира. Разкопки в района на града разкриват много гръцки монети, древни зороастрийски храмове и няколко будистки ступи.^[2]

Според някои индийски митологични писания, Сиалкот е основан от Шаля, императора на Мадра. По времето на Махабхарата градът се нарича Сакала или Сагала. През късния ведически период (ок. 1500 – ок. 200 пр.н.е.) Сакала е столица на Мадра. По това време градът е обрасъл с гори и е населяван от пастирска общност, наречена Яхари.^[2]

Според гръцките исторически текстове, датиращи от 372 г. пр.н.е., градът е представлявал най-източният преден пост на експанзията на Александър Велики. Гръцките историци споменават, че градът е бил един от най-големите копринени центрове на Ахеменидската империя. Пенджаб се е славила като една от най-богатите провинции, заедно с Гандхара, на тогавашната Персийска империя. В периода 160 – 135 г. пр.н.е. градът е столица на Индо-гръцкото царство и резиденция на Менандър I.^[2]

Сиалкот е част от Делхийски султанат, когато афганистанецът Мухамад Гури покорява Пенджаб през 1185 г. Той не успява да превземе Лахор, но поставя гарнизон в Сиалкот. По-късно султан Кусро Малик се опитва да превземе града, но се проваля. След това Сиалкот става част от Моголската империя. Към края на Моголската династия, предградията и крайните квартали на Сиалкот са оставени на произвола. Градът е присвоен от властни семейства пущуни от Мултан, Сват и Афганистан. През 1748 г. четирите окръга на Сиалкот, Самбриял, Пасрур и Даска са предадени на афганистанския владетел Ахмед шах Дурани и територията е присъединена към Дуранийската империя. След 1751 г. Ахмед шах Дурани дава власт на сина си, Таймур, над Лахор и съседните му територии. След упадъка на Моголската империя, сикхите нападат и превземат Сиалкот за около 40 ни.^[3] След Втората англо-сикхска война, Сиалкот минава под контрола на англичаните през 1849 г.^[2]

След независимостта през 1947 г. малцинствата от индуси и сикхи емигрират в Индия, а мюсюлманите бежанци от Индия се заселват в окръга на Сиалкот и се женят за местното население. Сиалкот се превръща в един от големите промишлени центрове на Пакистан.^[2]

По време на Втората индо-пакистанска война от 1965 г., когато пакистански войски пристигат в Кашмир, индийската армия контраатакува през Сиалкот. Пакистанската армия успешно отбранява града, а населението му излиза на улиците за да подкрепи войската.^[4] През 1966 г. правителството на Пакиста] награждава гражданите на Сиалкот, Лахор и Саргодха „Полумесец на независимостта“ за тяхната смелост. Битката при Чавинда, водена близо до града през септември 1965 г., е определяна като най-голямото танково сражение след Битката при Курск.^[2][5]

Градът е разположен в зона на влажен субтропичен климат, с четири сезона.

Климатични данни за Сиалкот
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	26,1	30,0	35,0	42,2	47,3	48,9	44,4	41,1	39,0	37,2	33,3	27,2	48,9
Средни максимални температури (°C)	18,5	21,0	25,7	32,8	38,0	39,9	34,9	33,6	33,6	31,7	26,1	20,1	29,7
Средни температури (°C)	11,6	13,8	18,6	25,0	30,0	32,2	29,8	29,0	27,9	23,7	17,8	12,8	22,6
Средни минимални температури (°C)	5,0	7,1	11,8	17,3	22,0	25,1	25,1	24,8	22,3	16,0	9,6	5,6	16,0
Абсолютни минимални температури (°C)	−1,1	−1	3,0	9,0	13,4	18,0	19,5	18,7	13,3	8,5	3,0	−0,6	−1,1
Средни месечни валежи (mm)	41,1	43,8	53,7	30,1	28,0	65,6	288,4	259,1	94,1	14,5	9,1	30,4	957,9
Източник: NOAA[6]

Сиалкот е най-големият производител на ръчно шити футболни топки, като местните заводи произвеждат 40 – 60 милиона футболни топки на година, което се равнява на около 70% от световното производство. След протести през 1997 г. е въведена дефинитивна забрана на детския труд.^[7] Градът е, също така, голям производител на хирургически инструменти и оборудване.^[2] През 2015 г. Сиалкот изнася стоки на стойност 2 милиарда щатски долара, което се равнява на 9% от целия износ на Пакистан.^[8]

По време на британския колониализъм първата фабрика за гайди в района отваря врати в Сиалкот. Днес в града има 20 музикални групи, свирещи на гайда.^[9]

Сиалкотското летище е финансирано от местните фирми и е единственото частно в Пакистан.^[8] Градът е важен железопътен възел. Линията Вазирабад – Сиалкот – Джаму е построена през 1890 г.^[2]

• Мохамед Икбал – поет, юрист и политик, считан за духовен баща на пакистанската нация

• Болингбрук, Илинойс, САЩ