[go: up one dir, main page]

Направо към съдържанието

Сиалкот

Сиалкот
سیالکوٹ
— град —
Часовниковата кула в Сиалкот.
Часовниковата кула в Сиалкот.
32.5° с. ш. 74.5333° и. д.
Сиалкот
Страна Пакистан
ПровинцияПенджаб
ОкръгСиалкот
Площ55 km²
Надм. височина256 m
Население920 000 души (2016)
16 727 души/km²
Пощенски код51310
Телефонен код+92 52
Официален сайтwww.mcsialkot.lgpunjab.org.pk
Сиалкот в Общомедия

Сиалко́т (на урду: سيالكوٹ) е град в провинция Пенджаб, Пакистан. Разположен е в североизточната част на провинцията, близо до Кашмир. На 15 km от града преминава река Чанаб, а разстоянието до столицата Исламабад е около 180 km. Административен център е на окръг Сиалкот. Към 2016 г. населението на града е 920 000 души.[1]

Икбал Манзил, резиденцията на Мохамед Икбал.

Има различни извори за древната история на Сиалкот, но тяхната достоверност варира. Разкопки в района на града разкриват много гръцки монети, древни зороастрийски храмове и няколко будистки ступи.[2]

Според някои индийски митологични писания, Сиалкот е основан от Шаля, императора на Мадра. По времето на Махабхарата градът се нарича Сакала или Сагала. През късния ведически период (ок. 1500 – ок. 200 пр.н.е.) Сакала е столица на Мадра. По това време градът е обрасъл с гори и е населяван от пастирска общност, наречена Яхари.[2]

Според гръцките исторически текстове, датиращи от 372 г. пр.н.е., градът е представлявал най-източният преден пост на експанзията на Александър Велики. Гръцките историци споменават, че градът е бил един от най-големите копринени центрове на Ахеменидската империя. Пенджаб се е славила като една от най-богатите провинции, заедно с Гандхара, на тогавашната Персийска империя. В периода 160 – 135 г. пр.н.е. градът е столица на Индо-гръцкото царство и резиденция на Менандър I.[2]

Сиалкот е част от Делхийски султанат, когато афганистанецът Мухамад Гури покорява Пенджаб през 1185 г. Той не успява да превземе Лахор, но поставя гарнизон в Сиалкот. По-късно султан Кусро Малик се опитва да превземе града, но се проваля. След това Сиалкот става част от Моголската империя. Към края на Моголската династия, предградията и крайните квартали на Сиалкот са оставени на произвола. Градът е присвоен от властни семейства пущуни от Мултан, Сват и Афганистан. През 1748 г. четирите окръга на Сиалкот, Самбриял, Пасрур и Даска са предадени на афганистанския владетел Ахмед шах Дурани и територията е присъединена към Дуранийската империя. След 1751 г. Ахмед шах Дурани дава власт на сина си, Таймур, над Лахор и съседните му територии. След упадъка на Моголската империя, сикхите нападат и превземат Сиалкот за около 40 ни.[3] След Втората англо-сикхска война, Сиалкот минава под контрола на англичаните през 1849 г.[2]

Катедрала в Сиалкот.

След независимостта през 1947 г. малцинствата от индуси и сикхи емигрират в Индия, а мюсюлманите бежанци от Индия се заселват в окръга на Сиалкот и се женят за местното население. Сиалкот се превръща в един от големите промишлени центрове на Пакистан.[2]

По време на Втората индо-пакистанска война от 1965 г., когато пакистански войски пристигат в Кашмир, индийската армия контраатакува през Сиалкот. Пакистанската армия успешно отбранява града, а населението му излиза на улиците за да подкрепи войската.[4] През 1966 г. правителството на Пакиста] награждава гражданите на Сиалкот, Лахор и Саргодха „Полумесец на независимостта“ за тяхната смелост. Битката при Чавинда, водена близо до града през септември 1965 г., е определяна като най-голямото танково сражение след Битката при Курск.[2][5]

Градът е разположен в зона на влажен субтропичен климат, с четири сезона.

  Климатични данни за Сиалкот 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 26,1 30,0 35,0 42,2 47,3 48,9 44,4 41,1 39,0 37,2 33,3 27,2 48,9
Средни максимални температури (°C) 18,5 21,0 25,7 32,8 38,0 39,9 34,9 33,6 33,6 31,7 26,1 20,1 29,7
Средни температури (°C) 11,6 13,8 18,6 25,0 30,0 32,2 29,8 29,0 27,9 23,7 17,8 12,8 22,6
Средни минимални температури (°C) 5,0 7,1 11,8 17,3 22,0 25,1 25,1 24,8 22,3 16,0 9,6 5,6 16,0
Абсолютни минимални температури (°C) −1,1 −1 3,0 9,0 13,4 18,0 19,5 18,7 13,3 8,5 3,0 −0,6 −1,1
Средни месечни валежи (mm) 41,1 43,8 53,7 30,1 28,0 65,6 288,4 259,1 94,1 14,5 9,1 30,4 957,9
Източник: NOAA[6]
Жп гара в Сиалкот.

Сиалкот е най-големият производител на ръчно шити футболни топки, като местните заводи произвеждат 40 – 60 милиона футболни топки на година, което се равнява на около 70% от световното производство. След протести през 1997 г. е въведена дефинитивна забрана на детския труд.[7] Градът е, също така, голям производител на хирургически инструменти и оборудване.[2] През 2015 г. Сиалкот изнася стоки на стойност 2 милиарда щатски долара, което се равнява на 9% от целия износ на Пакистан.[8]

По време на британския колониализъм първата фабрика за гайди в района отваря врати в Сиалкот. Днес в града има 20 музикални групи, свирещи на гайда.[9]

Сиалкотското летище е финансирано от местните фирми и е единственото частно в Пакистан.[8] Градът е важен железопътен възел. Линията Вазирабад – Сиалкот – Джаму е построена през 1890 г.[2]

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ((en)) Demographia. World Urban Areas. 12th Annual Edition.
  2. а б в г д е ж з ((en)) Sialkot Архив на оригинала от 2016-10-21 в Wayback Machine.
  3. Zutshi, Chitralekha. Language of belonging: Islam, regional identity, and the making of Kashmir. Oxford University Press/Permanent Black., 2003. ISBN 978-0-19-521939-5. с. 359.
  4. K. Conboy. Elite Forces of India and Pakistan. 2002. ISBN 1-85532-209-9. с. 9.
  5. ((en)) The India-Pakistan Air War of 1965 by PVS Jagan Mohan and Samir Chopra
  6. ((en)) Sialkot Climate Normals 1971 – 1990. Посетен на 28 ноември 2016 г.
  7. ((en)) Hasnain Kazim. The Football Stitchers of Sialkot // 16 март 2010. Посетен на 28 ноември 2016.
  8. а б ((en)) How a small Pakistani city became a world-class manufacturing hub // The Economist. 29 октомври 2016. Посетен на 28 ноември 2016.
  9. ((en)) Punjab pays tartan homage to Caledonia // Guardian, 25 април 2004. Посетен на 28 ноември 2016.