Хасо фон Боймер
Хасо фон Боймер | |
германски офицер | |
Звание | лейтенант-полковник |
---|---|
Служи на | Нацистка Германия |
Род войски | Вермахт |
Битки/войни | Втора световна война |
Дата и място на раждане |
Грос Лихтерфелде, Германска империя |
Дата и място на смърт | |
Хасо фон Боймер в Общомедия |
Хасо фон Боймер (на немски: Hasso von Boehmer) е германски лейтенант-полковник, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Хасо фон Боймер е част от 9-и Пехотен полк от Потсдам, откъдето са и много други заговорници. Всички заедно, съставят повечето заговорници за опита за убийство на германския диктатор Адолф Хитлер и държавен преврат от всеки друг полк във Вермахта.
В деня на опита в Източна Прусия Хасо фон Боймер приема всички съобщения, които са пратени до него от Берлин. След като новината се разпространява, че Хитлер е оцелял, фон Боймер е арестуван същия ден и е отведен в затвора на „Лефтер Щрасе“ в Берлин.[1] Поради болест, той се озовава в клиниката в концентрационния лагер в Захсенхаузен.
На 5 март 1945 г. германската Народна съдебна палата (Volksgerichtshof) го осъжда на смърт за участие в заговора от 20 юли 1944 г. Екзекутиран е същия ден в затвора Пльоцензе в Берлин.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stefan Breuer: Carl Schmitt im Kontext: Intellektuellenpolitik in der Weimarer Republik. De Gruyter, Berlin, 2012, ISBN 978-3-05-005943-3, S. 234.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hasso von Boehmer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |