Фатра
| Фатра (Малка Фатра и Голяма Фатра) | |
 | |
  Местоположение на картата на Словакия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Словакия |
| Част от | Западни Карпати |
| Най-висок връх | Велики Криван |
| Надм. височина | 1709 m |
| Фатра (Малка Фатра и Голяма Фатра) в Общомедия | |
Фатра (на словашки: Velka Fatra, Mala Fatra са два обособени планински масива (Голяма Фатра и Малка Фатра), съставни части на Западните Карпати, разположени в северозападната част на Словакия, на запад от масива на Татрите.[1]
Малка Фатра
[редактиране | редактиране на кода]Планината Малка Фатра се простира от югозапад на североизток на протежение около 50 km. На югозапад чрез висока седловина се свързва със Стражовска планина, а на север, също с висока седловина – с планината Словашки Бескиди. На югоизток река Вах (ляв приток на Дунав) и левият ѝ приток Турец я отделят от масива Голяма Фатра. Дълбоката каньоновидна долина на река Вах я поделя на две обособени части – на североизток Криванска Фатра (връх Велики Криван 1709 m) и на югозапад Лучанска Фатра (връх Велика Лука 1476 m). Ядрото на планината е изградено от гранити, а периферните части от варовици и други седиментни материали. Преобладаващите височини са 1200 – 1500 m, като билните части са сравнително заравнени, а склоновете са силно разчленени от каньоновидни долини и причудливи скални образувания в резултат от изветрянето на скалите и повърхностната ерозия. Силно развити карстови форми, а по най-високите части – следи от плейстоценското заледяване. От Мала Фатра водят началото си реките Орава, Райчанка, Река и други притоци на Вах. Склоновете на планината са обрасли с букови и иглолистни гори, а билните части са заети от субалпийски храсти и пасища. Мала Фатра е известна със своите интересни туристически дестинации..[1]
Голяма Фатра
[редактиране | редактиране на кода]Планината Голяма Фатра се простира от югозапад на североизток на протежение около 45 km и ширина до 20 km. На юг чрез висока седловина се свързва с Кремницка планина , а на югоизток, също с висока седловина – с планината Ниски Татри. На север река Вах я отделя от Хочка планина, а на северозапад и запад също река Вах и левият ѝ приток Турец – от масива Малка Фатра. Максимална височина връх Остредок 1592 m. Централните ѝ части са изградени от мезозойски шисти, а южните и югозападните – от седиментни скали (варовици и доломити). Преобладаващите височини са 1200 – 1500 m, като билните части са сравнително заравнени, а склоновете са силно разчленени от каньоновидни долини и причудливи скални образувания в резултат от изветрянето на скалите и повърхностната ерозия, в резултат на което са силно развити карстовите форми. Реките течащи по източните, северните и западните склонове на Голяма Фатра принадлежат към водосборния басейн на река Вах, а южния склон – към водосборния басейн на река Хрон (ляв приток на Дунав). Склоновете на планината са обрасли с букови и иглолистни гори, а билните части са заети от субалпийски храсти и пасища..[1]