Фиат Уно

Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти.

Фиат Уно
Марка	„Фиат“
Произвеждан	1983 – 1995
Сглобяван в	Торино Претория Бетим Бурса Крагуевац Манта Казабланка Буенос Айрес Пиняс
Предходен модел	„Фиат 127“
Наследник	„Фиат Пунто“
Дизайнер	Джорджето Джуджаро
Клас	Малък (сегмент B)
Задвижване
Двигател	0.9 – 1.5 l бензин 1.3 – 1.7 l дизел
Мощност	28 – 86 kW 39 – 118 к.с.
Положение на двигател	Отпред
Задвижване	Предно
Скоростна кутия	4/5 степенна ръчна безстепенна автоматична Selecta CVT
Други характеристики
Купе	Хечбек 3/5 врати Ван 3-врати
Междуосие	2360 mm
Дължина	3689 mm
Ширина	1558 – 1562 mm
Височина	1405 – 1430 mm
Тегло	710 – 945 kg
Фиат Уно в Общомедия

„Фиат Уно“ (Fiat Uno) е модел малки автомобили на италианската компания „FIAT“, произвеждан в Италия през 1983 – 1995 година, а в някои други страни до 2014 година.

Моделът се определя като един от най-успешните за компанията FIAT.

Около 6,3 милиона броя са произведени в италианските заводи на FIAT от 1983 до 1995 г. и още 2,5 милиона броя в други държави. Общо 8,8 милиона произведени бройки го поставят на 3-то място в класацията за всички времена (за единичен дизайн) точно след Volkswagen Beetle (21,5 милиона бройки) и Ford Model T (15 милиона броя).

Fiat Uno е представен през януари 1983 г., като наследник на остарелия Fiat 127 и още през същата година печели приза за кола на годината. Ръководител на проекта е Джан Марио Росиньоло, а дизайнът е дело на Джорджето Джуджаро.

През 1983 първоначално е лансирана версията с три врати, а по-късно и моделът с пет врати.

През 80-те години Европа има нужда от малък, икономичен и надежден автомобил с ниски експлоатационни разходи – Uno напълно отговаря на тези условия. Колата става известна с почти революционните за това време нововъведения, като версията i.e., двигателите FIRE (Fully Integrated Robotized Engine) и др. Специално за модела е разработена чисто нова платформа.

Хечбекът, дълъг 3,7 м, се произвежда във варианти с 3 и 5 врати, а първите модели са 45 (903 куб.см, 45 к.с.), 55 (1116 куб.см, 55 к.с.) и 70 (1301 куб.см, 70 к.с.). Колата е с предно предаване, напречно разположен 4-цилиндров двигател (OHC) и добър вътрешен и външен дизайн, дело на Дж. Джуджаро. Отличава се с малкия разход на гориво – около 5 л/100 км и 6 – 7 л при градски цикъл, независимо от модела (с 3 или 5 врати) и трансмисията (4 – 5 скорости). Моделите ES (Energy Saving) имат някои изменения в детайлите за по-ниско въздушното съпротивление, а също и различна трансмисия, допълнително намаляващи разхода на гориво. Uno прави впечатление и с доброто окачване и лекота на управление, но първите модели са с недотам добри сглобки на купето, което често корозира. Този проблем е решен при моделите след 1991 г., при които голяма част от купето вече е поцинковано. Мястото на водача е доста удобно, а вътрешното пространство е голямо за автомобил от този клас. Багажникът не е особено голям – 250 л, но задните седалки се свалят и багажният обем достига 1 куб.м.

През май 1983 се появява дизеловият модел 45 D (1300 куб.см, 45 к.с.), а през октомври е представен моделът – Uno-matic 70, който през 1987 г. става база на Selecta (1116 куб.см, 58 к.с.).

През април 1985 г. е пуснат моделът Uno turbo i.e. (1299/1301 куб.см, 105 к.с.), който успешно се конкурира с Peugeot 205 GTI. През 1987 г. моделът е снабден с катализатор, а модификацията Antiskid е снабдена с ABS.

През лятото на 1985 г. е представен новият двигател FIRE (999 куб.см, 45 к.с.), тежащ по-малко и използващ по-малко части от старите двигатели на Uno. Максималната скорост, която достига този двигател, е 145 км/ч, има нисък разход на гориво (4,5 л/100 км, 6,2 л/100 км в градски цикъл) и обикновено изкарва повече от 200 хил. км без големи ремонти. Двигателят FIRE е признат за един от най-добрите до този момент в своя клас. По същото време мощността на двигателите 1116 куб.см на модела 55, е повишена до 58 к.с., а самият модел е преименуван на 60.

През 1987 г. се появява Uno 70 Turbodiesel (1367 куб.см), а моделът 60 D е снабден и с двигател 1697 куб.см (58 к.с.). Следващият нов модел на Uno е 75 i.e. cat (1498 куб.см, 75 к.с.), оборудван със система за електронно инжекционно впръскване на горивото Bosch L-Jetronic и катализатор.

В Бразилия Uno се произвежда с някой изменения в дизайна на купето, а някои от моделите имат независимо задно окачване CS и др. Там се произвежда също и модификацията Duna във варианти седан и комби.

Второто поколение Fiat Uno се появява през септември 1989 г. Колата е с доста променен външен вид (нова решетка, задна врата, капак на двигателя, броня, предни фарове и др.), намален коефициент на съпротивление – 0,30 и много подобрения. Двигателите са – 903 куб.см, 999 куб.см FIRE (снабден с инжекционна система и катализатор при някои модели), новият 1108 куб.см FIRE (56 к.с.) – също с инжекционна система и катализатор, 1372 куб.см (71 к.с.) на модела 70 i.e. и старият 1498 куб.см. Моделът Turbo също е с нов двигател – 1372 куб.см (112 к.с.), който през 1991 г. е снабден с катализатор.

Към досегашните дизелови двигатели през 1990 г. е добавен двигателят 1929 куб.см (60 к.с.) с EGR (Exhaust Gas Recirculation) – устройство за намаляване на вредните емисии газове.

През 1991 г. двигателят 1498 куб.см също е снабден с катализатор и дава начало на модела 1.5 i.e, а през 1993 г. се появява още една версия с двигател FIRE – 1108 куб.см (50 к.с.).

Fiat Uno има и много специални и лимитирани модели: Hobby, Rap, Rap Up, Turbo i.e. Formula, Turbo i.e Racing, Formula, Estivale, Cosy, Seaside, Targa, Brio, стандартно оборудвани с кожен салон, климатик централно заключване и др.

Fiat Uno се произвежда в Италия до 1995 г., когато е заменен от Fiat Punto. След прекратяване на производството и продажбите в Западна Европа, Fiat Uno продължава да се произвежда и продава в много други региони.

В Южна Африка Fiat Uno е сглобен по лиценз от Nissan, който го предлага на пазара като Uno до 2005 г. Производството във фабриката на Fiat в Полша продължава до 2002 г. Автомобилът се продава и в Бразилия, където версията седан се казва Duna или Prêmio, а комбито е наречено Duna Weekend или Innocenti Elba. Fiat Uno се произвежда в Бразилия, като Fiat Mille, който получава последния си фейслифт през моделната 2004 година. През 2005 г. бразилската гама добавя и Flex Fuel горивна система, която позволява на автомобила да използва етанол или бензин като гориво, както чисто, така и в смес от всякакви пропорции.

Появява се и версия за неасфалтираните пътища, наречена Mille Way, която включва по-устойчиво окачване, по-големи колела и странични защити. Fiat Uno също се сглобява под формата на CKD в Пакистан, а модернизираните в Бразилия Fiat Uno се експортират и в Южна Африка.

Подобно на мини модела „Фиат Панда“, разработван по същото време, автомобилът има ръбеста форма. Предните габарити са в удължена квадратна форма. Интересно са оформени и задните светлини и са вградени нови секции за аварийни и различни режими на работа.

ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Чуждият текст, който не е преведен до 2 седмици след поставянето на шаблона, ще бъде изтрит. Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия!

• През 1984 печели най-престижния автомобилен трофей в Европа „Автомобил на годината“

• http://www.fiat-uno.com/
• https://www.fiat-uno.org/ Архив на оригинала от 2024-05-23 в Wayback Machine.