Фиала
Фиалата (от гръцки phiálē) у траките и други средиземноморски народи е ниска чаша, използвана за възлияния на течности при жертвоприношения.
Най-често фиалите са се изработвали от сребро. По-рядко е използван бронз, злато или керамика. Могат да бъдат релефно украсени или рисувани, понякога имат и улеи. Типични орнаменти, които се срещат по фиалите, са геометричните и растителните мотиви (розетки, жълъди, шишарки, бръшлян). В центъра на фиалите има издутина, наречена умбо или омфалос („пъп“), символизиращ центъра на света.[1]
Три са основните типове фиали: „фиали-блюда“, дълбоки фиали и обикновени.
- Фиалите-блюда имат кръгло и разлато тяло, с прав ръб и изпъкнало умбо в средата на дъното.
- Дълбоките фиали имат сферично тяло с умбо в средата на дъното, стеснение по средата на височината и обърнат и силно изтеглен навън ръб на устието. При дълбоките фиали обикновено липсва украса, или тя е пестелива, тъй като естетическият ефект е изразен чрез силуета на съда.
- Обикновените фиали са ниски и без украса.[2]
Фиали в България
[редактиране | редактиране на кода]Някои от най-известните и богати съкровища, намирани на територията на България, съдържат фиали:
- Рогозенско съкровище – 108 сребрърни фиали, някои от тях позлатени [2]
- Панагюрско съкровище – една златна фиала с омфалос, тежаща 846 г, с диметър 25 см. орнаментирана с концентрично разположени розетки, жълъди и негърски маски.[3][4]
- Радювенско съкровище – десет сребърни фиали.[2]
- Луковитско съкровище – пет фиали.[5]
- Съкровище от Александрово – три фиали.
Находките от Рогозенското съкровище водят археолозите до схващането, че тракийските фиали са били изработвани от три части, последователно прикрепвани една към друга: умбо в центъра, тяло на фиалата с част от гърлото, и устие също с част от гърлото.[6]. Като далечен отглас от използването и предназначението на древногръцкия съд, може да се счита названието „пиата“, вместо чиния, в шуменските говори, съхранено до средата на 20 век.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Типове древногръцки керамични съдове
- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Ancient Greek metal phialai
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) ArtLex – лексикон на термини от изкуството Архив на оригинала от 2007-05-09 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Фиалите в Рогозенското съкровище, и снимки на част от тях, изследване на Богдан Цветков, Спас Машов, Пламен Иванов
- ↑ Информация за панагюрското съкровище и снимки Архив на оригинала от 2008-10-06 в Wayback Machine., Археологически музей, Пловдив
- ↑ Снимки на фиалата от Панагюрското съкровище – отвътре и отвън, архив на оригинала от 10 май 2007, https://web.archive.org/web/20070510054523/http://bulgaria.domino.bg/panagyurishte/12-04.htm#f, посетен на 8 май 2007
- ↑ Информация за Луковитското съкровище, снимки
- ↑ „Находката от Рогозен – традиционни и нови елементи в тракийската торевтика“, Васил П. Василев Архив на оригинала от 2007-05-10 в Wayback Machine., списание „Археология“, книга 3, 1987