Никодин

Никодин Никодин
— село —
Манастирската църква „Света Богородица“
Никодин 41.443333, 21.729722
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Прилеп
Географска област	Раец
Надм. височина	548 m
Население	7 души (2002)
Пощенски код	7500
МПС код	PP
Никодин в Общомедия

Никодин (на македонска литературна норма: Никодин) е село в община Прилеп, Северна Македония.

Селото е разположено в полите на Бабуна планина, североизточно от общинския център Прилеп.

В XIX век Никодин е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Никодим е посочено като село с 80 домакинства и 343 жители българи.^[1] Църквата „Света Троица“ е възрожденска.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Никодимъ има 900 жители, всички българи християни.^[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Никодин има 70 сръбски къщи.^[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 Никодим има 240 българи екзархисти.^[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 46 от 129 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.^[6]

На 4 април 1907 година сръбска чета напада екзархийското село, защитавано от селската милиция. Четите на ВМОРО на Петър Ацев и Георги Попов идват на помощ на никодинчани и след петчасово сражение разбиват сръбстата чета, но войводата Георги Попов загива.^[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Никодин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

Църквата „Свети Атанасий“ е издигната в 1935 година върху основите на по-стара църква.^[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, от които 6 северномакедонци и един друг.^[10]

Традиционният празник на селото е Илинден. В миналото на този ден са се провеждали състезания по хвърляне на камък, скачане и борби.^[11]

• Божко Цветков, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит от сърби в 1908 г.^[12]
• Гьорче, четник на ВМОРО^[13]
• Иван Николов (1883 – 1913), ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1913 година^[12]
• Темелко Арсов (? – 1907), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци^[14]
• Траянка Йовчевска (1959 – 2013), археоложка от Република Македония
• Харалампи Перев, български военен, юрист, михайловист и близък на Ванчо Михайлов
• Цветко Георгиев (? – 1908), четник от ВМОРО, убит в родното си село в сражение със сърби^[14]
• Илия Хр. Петров, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година^[15]
• Димитър Ив. Николов, главен учител в с. Никодин^[15]

• Алекса Н. Стоянов (? – 1903), четник от ВМОРО, убит при Никодин^[12]
• Блажо Тодоровски (1902 – 1943), народен герой на Югославия
• Божко Цветков, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит от сърби в 1908 г.^[12]
• Боян Милчинов (? – 1903), убит при Никодин в сражение с бандата на Булиман^[12]
• Георги Попов (? – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
• Григор Симеонов (? – 1907), български четник от ВМОРО, загинал при Никодин в сражение с турци^[12]
• Иге Витанов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал в сражение с турци при Никодин^[12]
• Кольо Оризарчето, български революционер, загинал заедно със Симеон Денков^[16]
• Нестор Струшки (? – 1903), български революционер^[14]
• Никола Вълчев (1871 – 1903), български революционер^[14]
• Симеон Денков (1886 – 1907), български революционер
• Темелко Арсов (? – 1907), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци^[14]

Портал „Македония“