Мари Луизе Кашниц
| Мари Луизе Кашниц Marie Luise Kaschnitz | |
| германска писателка | |
| Родена | Мари Луизе фон Холцинг-Берщет
|
|---|---|
| Починала | 10 октомври 1974 г.
|
| Погребана | Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Работила | писател, поет, белетрист |
| Литература | |
| Жанрове | поезия |
| Семейство | |
| Съпруг | Гвидо фон Кашниц-Вайнберг |
| Уебсайт | www.kaschnitz.de/sites/biofr.html |
| Мари Луизе Кашниц в Общомедия | |
Мари Луизе Кашниц (на немски: Marie Luise Kaschnitz), баронеса Мари Луизе фон Холцинг-Берщет при раждането ѝ, е германска поетеса, белетристка и есеистка.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в Карлсруе в дома на генерал от стар елзаски благороднически род. Израства в Потсдам и Берлин. Във Ваймар и Мюнхен изучава професията на книжар, която за кратко упражнява в Рим. Там се омъжва за виенския археолог проф. Гвидо фон Кашниц-Вайнберг и години наред го съпътства при неговите проучвания във Франция, Италия, Гърция, Турция и Северна Африка.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Своите, създавани в продължение на 2 десетилетия „Стихотворения“[1] (1947) и книгата „Мъртвешки танц и стихове за епохата“ (1947) поетесата публикува едва след рухването на националсоциализма, който ненавижда по морални подбуди. Следват стихосбирките „Музика на бъдещето“ (1950), „Вечният град“ (1952) и „Нови стихове“ (1957).
През 1960 г. Мари Луизе Кашниц става гост доцент по поетика във Франкфуртския университет. Събраните ѝ стихотворения от периода 1958-1961 г. излизат под заглавие „Твоето мълчание – моят глас“ (1962), посветени на починалия ѝ съпруг, а след тях е публикувана „Още една дума“ (1965). Сред последните поетически книги на Кашниц са „Без заклинания“ (1972) и „Песен за човешкия живот“ (1974).
В творчеството си поетесата свързва защитата на хуманизма, наследен от християнството и античността, с изобразяването на парливите проблеми на съвременния свят.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Liebe beginnt, Roman, 1933
- Elissa, Roman, 1936
- Menschen und Dinge 1945. Zwölf Essays, 1946
- Gedichte, 1947
- Totentanz und Gedichte zur Zeit, 1947
- Gustave Courbet. Roman eines Malerlebens, 1949
- Zukunftsmusik, Gedichte, 1950
- Hiroshima, 1951
- Das dicke Kind und andere Erzählungen, 1952
- Ewige Stadt. Rom-Gedichte, 1952
- Engelsbrücken. Römische Betrachtungen, 1955
- Das Haus der Kindheit, Autobiographie, 1956
- Neue Gedichte, 1957
- Lange Schatten, Erzählungen, 1960
- Dein Schweigen – meine Stimme. Gedichte 1958-1961, 1962
- Hörspiele, 1962
- Einer von zweien, 1962
- Wohin denn ich, Aufzeichnungen, 1963
- Überallnie, Gedichte, 1965
- Ein Wort weiter, Gedichte, 1965
- Ferngespräche, Erzählungen, 1966
- Beschreibung eines Dorfes, 1966
- Popp und Mingel, 1967
- Ein Gedicht, 1967
- Tage, Tage, Jahre, Aufzeichnungen, 1968
- Vogel Rock. Unheimliche Geschichten, 1969
- Die fremde Stimme, Hörspiele, 1969
- Steht noch dahin, Neue Prosa, 1970
- Gespräche im All, Hörspiele, 1971
- Kein Zauberspruch, Gedichte, 1972
- Das alte Thema, Gedichte, 1972
- Eisbären, Erzählungen, 1972
- Orte, Aufzeichnungen, 1973
- Gesang vom Menschenleben, Gedichte, 1974
- Посмъртни публикации
- Ein letztes Gedicht, 1975
- Gesammelte Werke in sieben Bänden, 1981
- Marie Luise Kaschnitz liest Marie Luise Kaschnitz, 1996
- Ziemlich viel Mut in der Welt, Gedichte und Geschichten, 2002
- Gedichte, 2006
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1955: „Награда Георг Бюхнер“
- 1957: „Награда Имерман“
- 1961: Villa-Massimo-Stipendium
- 1964: „Награда Георг Макензен“
- 1966: Goetheplakette der Stadt Frankfurt am Main
- 1967: Pour le mérite für Wissenschaft und Künste
- 1968: Почетен доктор на Франкфуртския университет
- 1970: „Награда Йохан Петер Хебел“ на провинция Баден-Вюртемберг
- 1971: Goethe-Plakette des Landes Hessen
- 1973: „Възпоменателен медал Розвита“ на град Бад Гандерсхайм
В чест на писателката Евангелистката академия в Туцинг учредява през 1984 г. литературната награда „Мари Луизе Кашниц“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]В Общомедия има медийни файлове относно Мари Луизе Кашниц
- Поезия от Мари Луизе Кашниц, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Мари Луизе Кашниц чете свои стихове
- ((de)) Мари Луизе Кашниц в Die LYRIKwelt
- ((de)) Биография и произведения на Мари Луизе Кашниц в Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Мари Луизе Кашниц в Personensuche
- ((en)) Мари Луизе Кашниц в
Internet Movie Database
|
