Минимски орден
Минимски орден | |
Информация | |
---|---|
Латинско име | Ordo Minimorum |
Съкратено име | O.M. |
Църква | Католическа църква |
Девиз | Charitas (Милосърдие) |
Основател | Свети Франциск от Паола |
Основаване | 1435 г. |
Утвърждаване | 1474 г. |
Статут | действащ |
Сайт | www.ordinedeiminimi.it |
Минимски орден в Общомедия |
Мини́мският орден, от Мини́ми, Миними́ти (на латински: Minimi, Ordo Minimorum, O.M. – буквално „най-малките“) е католически монашески орден, основан през XV век в Италия от Свети Франциск от Паола.
Организация
[редактиране | редактиране на кода]По данни от 2010 г. орденът включва 45 манастира. Най-много монаси има в Италия, Испания, Франция и Бразилия. Монасите са 176, от които 114 – свещеници.[1] На герба на ордена и изписана думата „Charitas“ (милосърдие). Минимите управляват редица просветни институции и католически университети. Резиденцията на генерала на ордена е разположена в принадлежащата на минимите римска църква Сант Андреа деле Фрате.
Женската клонка на ордена е най-силно представена в Испания, Франция и Италия и през 2005 г. включва 116 монахини в 13 манастира. Съществуват също и две женски конгрегации – „Сестри минимитки на Богородица застъпница“ (179 монахини) и „Сестри минимитки на Страстите Господни“ (113 монахини), които се ръководят от духовните правила на минимите, но са самостоятелни конгрегации.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основателят на ордена – Свети Франциск от Паола е роден през 1416 г. в гр.Паола в Калабрия, който през този период е в състава на Неаполитанското кралство. Обучава се в родния си град при монаси-францисканци. Съгласно житието му на 13-годишна възраст прекарва около една година в манастир, след което заедно с родителите си извършва поклонническо посещение в Асизи. След завръщането си в Паола става отшелник и се заселва в отдалечена пещера, където живее в уединение и молитви около 6 години.
Около 1435 г. към него се присъединяват последователи и Франциск основава общност, която получава името „Отшелници на Свети Франциск Асизки“. Числото на учениците му се увеличава и Франциск и последователите му основават манастири в Патерно през 1444 г. и в Милацо (Сицилия) през 1469 г.
През 1474 г. папа Сикст IV утвърждава новия монашески орден под името „Конгрегация на еремитите на брат Франциск от Паола“.[2].
През 1483 г. френският крал Луи XI кани Франциск от Паола във Франция в замъка Плеси ле Тур. Неговият приемник Шарл VIII също високо цени мъдростта и светостта на Франциск от Паола и основава два манастира – до Плеси ле Тур и в Рим. Франциск умира на 2 април 1507 в замъка Плеси ле Тур.
През 1493 г. папа Александър VI с булата Meritis religiosae vitae дава на ордена името „Еремити от ордена на минимите“ и оттогава последователите на Франциск от Паола стават известни под името „миними“.
През 1495 г. е създадена женската част на ордена, а през 1501 г. се обособява и общността на терциариите. През 1506 г. папа Юлий II одобрява новия устав на ордена. През XVI век минимите притежават над 200 манастира и обители. Разцвета на ордена е през XVII век, когато ордена наброява над 450 манастира, разположени в повечето страни от Западна Европа, Мексико, Перу и Индия. Гоненията, последвали Великата френска революция, нанасят силен удар върху ордена, като упадъкът е преодолян едва през XIX век.
Устав на ордена
[редактиране | редактиране на кода]Минимите живеят по францисканския устав. Дрехите им са изработени от груб черен плат и се опасват с тънка черна връв. Придържат се към строги аскетични практики и спазват строг пост.
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XVII век монаси-миними основават в Мюнхен пивоварна, наречена „Пауланер“, в чест на основателя на ордена – Франциск от Паола. Пивоварната макар и отдавна да не принадлежи на ордена и до днес произвежда прочутата бира „Пауланер“, на етикета и капачката на която е изобразен монах от ордена на минимите.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на ордена ((it))
- www.minimi.it Архив на оригинала от 2011-03-19 в Wayback Machine.
- Католическа енциклопедия ((en))