Лигурия

Лигурия Liguria
регион в Италия
Местоположение на Лигурия в Италия
Страна	Италия
Зона	Северозападна Италия
Главен град	Генуа
Площ	5410 km²
Население	1 615 986 души (2009) 299 души/km²
Провинции	Генуа Империя Савона Специя
Президент	Клаудио Бурландо (ДП)
Официален сайт	www.regione.liguria.it
Лигурия в Общомедия

Лигурия (на италиански: Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (2009).

Граничи на север с регион Пиемонт, на изток с регионите Емилия-Романя и Тоскана, на юг с Лигурското море и на запад с Франция.

Регионалната територия се състои от малка ивица земя между Апенините и морето, и традиционно се разделя от административния център, Генуа, на „Западно крайбрежие“ (Riviera di Ponente) и „Източно крайбрежие“ (Riviera di Levante). Туризмът е важен заради природните привлекателности на бреговете.

Лигурия е била основната част от независимата държава Генуезка република от 11 век до 1797 г. След наполеоновия период тя е част от Сардинското кралство и през 1861 г. влиза в Италианското кралство.

Пред 2 век пр.н.е. на лигурската територия живеят древните лигури, а древните гърци и финикийците основават няколко колонии на бреговете. От името на това древно племе идва съвременната дума „Лигурия“. След 2 век пр.н.е. районът е превзет от римляните. През римския период главните центрове са Генуа (латинско име: Genua), Саво (латинско име: Savo, днес Савона), Вада Сабация (латинско име: Vada Sabatia, днес Вадо Лигуре), Албиум Интемилиум (латинско име: Albium Intemilium, днес Вентимиля), и Лунае (латинско име: Lunae, днес Луни).

След падането на Римската империя районът е разорен от готските нашествия (535 – 553 г.) и е превзет от византийците. През 641 г. лангобардите превземат района, и после франките го завоюват. Лигурия участва в Свещената римска империя, обаче Генуа се налага като свободен град.

Генуа става свободна комуна, а после независима република. Градът създава търговска империя през Средновековието, с колонии в цялото Средиземно море (Корсика и Кипър) и Черно море (Крим). През разширението си Република Генуа се сблъсква с другите италиански морски републики, Венеция и Пиза. В 1451 г. в Генуа се ражда Христофор Колумб. След откритието на американския континент и възхода на отоманската империя икономиката на република Генуа влиза в криза и разширението в околната територия започва. През 1528 г. Генуа превзема Савона: територията на републиката е като днешната регионална територия.

През 1797 републиката Генуа се превзема от Наполеон и се присъединява от френската империя. След Виенския конгрес районът е анексиран от Сардинското кралство. Много важни лигурски хора участват италианското движение за независимостта, Рисорджименто: Джузепе Гарибалди, Джузепе Мацини, Гофредо Мамели, и т.н.

През 1861 г. Лигурия участва Кралство Италия и през 1946 г. италианската република.

С площ 5.410 км², Лигурия е един от най-малките региони в Италия, а с повече от 1.600.000 жители, това е четвъртият регион в Италия по гъстота (298 души/км²). Обаче хората живеят особено на бреговете, тъй като територията е много планинска и горите покриват 70% от нея.

Лигурската територия се състои от тънка ивица земя, от френската граница на запад, където се намират приморските Алпи и продължава към изток до Специйския залив, на границата с регион Тоскана. Територията е включена между Апенините и Лигурското море и е много планинска. В някои зони планините са високи (близо до Вентимиля – 2700 – 3000 м) а в други са ниски (близо до Генуа и Савона – 500 м).

Лигурското море, отсреща на Лигурия, е част от Средиземното море. Много важен е Генуезкият залив, който придава форма на територията. Важни са и по-малките Специйски залив и заливът Тигулио. Бреговете в Източното крайбрежие са особено високи и насечени, а в Западното крайбрежие са по-ниски и понякога песъчливи. Реките са много малки и с нередовно течение през годината, тъй като планините са много близко до морето.

Регионът се разделя на 4 провинции и 235 общини.

Населението на региона през 2009 година е 1 615 441 души. Най-голямата част на населението живее на бреговете в големи или средни центрове. Населението на вътрешните планинни селища е малко. През декември 2006^[1] чужденците са 80.735, около 5% на населението.

Икономиката на Лигурия е много развита в трите сектора. Пъвричният сектор се обосновява на земеделско качествено производство и на риболовските действия на бреговете.

Лигурската промишленост е много важна, с големи промишлени центрове в градовете като Генуа и Специя. Промишлените действия се обосновават на търговията на големите пристанища в Генуа, Специя и Савона, където се намират и много важни корабостроителници. Вносът на необработени материали е подпомогнал развитието на черната металургия, на петролхимията и на металургията.

Това е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек^[2] за Лигурия от 2000 до 2006 г.:

Това е таблица с БВП^[2] на Лигурия през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:

Морфологията на лигурската територия тежко обуславя земеделското производство, тъй като земята може да се обработва само близо до брега или в долините сред планините.

Отглеждат се плодове, маслини и, в Западното крайбрежие цветя. Цветарството е много развито, тъй като в Лигурия се произвежда половината от националното цветно производство; затова Автомагистралата A10, която пресича западната лигурска територия е наречена „Цветна Магистрала“.

Много важно е производството на плодове (лимони, праскови и кайсии), на маслини (в районите близо до селища Лейви, Лаваня и Сестри Леванте) и на лози за вина.

В Лигурия се намират някои от най-важните промишлени центрове в Италия, особено механични и строителни, в районите на Генуа, Специя, Сестри Леванте и Рива Тригозо. Такива промишлени центрове са възбудили други съотносителни второстепенни дейности.

Високотехнологичните промишлени дейности разширяват влиянето си на регионалното стопанство. Затова новият корабен окръг е бил построен в Специя, за нуждата на събирането на производствените корабни дейности в единствен център.

В планинните общини, особено в район Валфонтанабуона, много важни са добивът и изработването на плочата от шисти, общо наречена „черен камък“. Този камък е експортиран в цяла Европа. Други дейности на лигурските долини са изработването на пластмасите, на дървесината и на хартията. В селищата Албисола Марина и Албизола Супериоре характерично се произвежда керамиката.

Сред италианските региони, Лигурия е 19-и за производство на хидроелектрическа енергия (187,2 GWh), 11-и за производство на термоелектрическа енергия (11.227,5 GWh), 9-и за Вятърна енергия (8,4 GWh) и 17-и за производство на енергия от биологически материи (45,4 GWh)^[3].

Термоелектрически централи се намират в Генуа^[4], в Специя^[5] и Вадо Лигуре^[6].

Намират се и други централи за производството на енергия^[7]:

• В Варезе Лигуре (провинция Специя) се намира най-могъщата вятърна електроцентрала в Италия (6,5 GigaWatt годишно)^[8].
• В Берджеджи (провинция Савона) се намират някакви малки вятърни електроцентрали за градската употреба;
• В Мендатика (провинция Империя) се строи нова хидроелектрическа централа близо до река Ароша;
• В Сеста Годано (провинция Специя) се намира хидроелектрическа централа.

Туристическите дейности са много развити и важни за лигурското стопанство^[9]. Мекият климат, хубавите пейзажи в районите като Чинкуе тере или като градовете Портофино или Порто Венере и доброто качество на службите, привличат много туристи от Италия и от чужбина.

Най-голямата част от туристическия прилив идва в Лигурия през лятото за безчетните плажове и добрите къпални служби^[10].

Освен летния туризъм, Лигурия предлага други видове туризъм, като земеделски туризъм, риболовен туризъм и културен туризъм (изложби, конгреси, фестивали и стари селища).

• 
  Брегът в град Рапало
• 
  Поглед на град Вентимиля
• 
  Село Манарола в район Чинкуе Тере
• 
  Адиинистративен дворец на регион Лигурия – Генуа
• 
  Град Генуа с пристанището си.
• 
  Пристанището в Генуа
• 
  Пристанището в Савона (2002 г.)
• 
  Пристанището в Специя

• ((en)) Туристически портал Архив на оригинала от 2006-07-16 в Wayback Machine.

п б р Региони на Италия Региони Абруцо • Базиликата • Венето • Емилия-Романя • Калабрия • Кампания • Лацио • Лигурия • Ломбардия • Марке • Молизе • Пиемонт • Пулия • Тоскана • Умбрия Автономни региони Вале д'Аоста • Сардиния • Сицилия • Трентино-Южен Тирол • Фриули - Венеция Джулия