Красноярски край

Красноярски край Красноярский край
Субект на Руската федерация
Красноярски край на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Красноярск
Площ	2 366 797 km²
Население	2 875 301 души (2017) 1,21 души/km²
Адм. център	Красноярск
Федерален окръг	Сибирски федерален окръг
Губернатор	Александър Хлопонин
Часова зона	UTC +7
МПС код	24
Официален сайт	www.krskstate.ru
Красноярски край в Общомедия

Красноярски край е субект на Руската федерация, разположен в Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район^[1]. Площ 2 366 797 km² (2-ро място по големина след Якутия в Руската Федерация, 13,82% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 2 875 301 души (14-о място в Руската Федерация, 1,96% от цялото население). Административен център град Красноярск. Разстояние от Москва до Красноярск 3955 km.

Първите руски селища на територията на Красноярски край възникват в началото на ХVІІ в. – Енисейск (1618 г.), Красноярск и Канск (1628 г.), Ачинск (1782 г.). Краят е създаден на 7 декември 1934 г., като до 1991 г. в неговия състав влиза Хакаската автономна област, сега отделен субект на Руската Федерация – Република Хакасия, а до 2005 г. – Евенкски автономен окръг и Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг. Съгласно резултатите от референдума, проведен на 17 април 2005 г., от 1 януари 2007 Евенкски автономен окръг и Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг се преобразуват в Евенкски район и Таймирски Долгано-Ненецки район в състава на Красноярски край.

Красноярски край е разположен в Централен Сибир, включвайки архипелазите и островите в Северния ледовит океан (Северна земя, Норденшелд, Сергей Киров, Сибиряков и др. по-малки). Простира се от бреговете на Северния ледовит океан до планинските райони на Южен Сибир почти на 3000 km, като се отличава с изключително разнообразни и богати природни условия и ресурси. На изток граничи с Якутия, на югоизток – с Иркутска област, на юг – с Република Тува, на югозапад с Република Хакасия и Кемеровска област, на запад – с Томска област, Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецки автономен окръг. На северозапад и север се мие от водите на Карско море, а на североизток – от водите на море Лаптеви. В тези си граници заема площ от 2 366 797 km² (2-ро място по големина след Якутия в Руската Федерация, 13,82% от нейната територия).^[2]

Релефът на Красноярския край е изключително разнообразен. Крайбрежието на полуостров Таймир, разположено на крайния север е силно разчленено с многочислени заливи и полуострови. Централната част на полуострова е заета от планината Биранга, стръмно спускаща се на юг към силно заблатената, с голямо количество езера Северосибирска низина, която в пределите на края се нарича Енисейско-Хатангска падина. Долината на река Енисей, протичаща по цялата му територия от юг на север се дели на две части: западна, ниска част (източната периферия на огромната Западносибирска равнина) и източна, по-висока, заета от обширното Средносибирско плато (средна височина 500 – 700 m). Най-високите части са в Енисейското възвишение (Енисейски кряж) – 1104 m и платото Путорана – 1701 m. Южните части на Красноярския край са разположени в пределите на Южен Сибир. Най-големите орографски единици тук са Санските планини – Източни Саяни (до 2922 m), Западни Саяни и редица междупланински котловини, най-голяма от които е Минусинската котловина.^[2]

Климатът е рязко континентален, особено суров на север, с дълга зима. На север и в Средносибирското плато средната януарска температура е от -30 °C до -36 °C, а в районите на Енисейск, Красноярск и на юг от -18 °C до -22 °C. Лятото в централните райони е умерено топло, а на юг – топло. Средната юлска температура е от 13 °C на север (по крайбрежието на Северния ледовит океан под 10 °C), 16 – 18 °C в централните части до 20 °C на юг. Продължителността на безмразовия период е от 73 – 76 денонощия на север до 103 – 120 денонощия на юг. Валежите са предимно през лятото и годишното им количеството се колебае от 200 – 300 mm на север, до 400 – 600 mm в Средносибирското плато и до 800 – 1200 mm по северните склонове на планините в южните райони на края. В междупланинските котловини на юг годишната сума на валежите е малка 250 – 300 mm. На големи територии от Красноярския края, особено на север от долината на река Долна Тунгуска е развита вечно замръзналата почва.^[2]

На територията на Красноярски край има 18700 реки с дължина над 10 km с обща дължина около 624 600 km. Речната мрежа се отнася към два водосборни басейна – на Карско море и море Лаптеви. Към водосборния басейн на Карско море се отнасят: най-голямата река в Красноярски край Енисей с притоците си Туба, Мана, Кан, Ангара, Голям Пит, Долна Тунгуска, Подкаменна Тунгуска, Сим, Елогуй, Турухан, Кочечум (приток на Долна Тунгуска), Чуня (приток на Подкаменна Тунгуска), Тасеева (приток на Ангара) и двете я съставящи Бирюса и Чуна; Пясина; Таймира; горните и средни течения на реките Чулим и Кет (десни притоци на Об) и няколко малки реки от басейна на река Таз. Към водосборния басейн на море Лаптеви се отнасят: Хатанга с двете съставящи я реки Котуй и Хета; Голяма Балахня, Ленинградска, Попигай, Оленьок (най-горното течение) и др.; Вилюй (най-горното течение), ляв приток на Лена.^[3]

Разнообразния релеф обуславя наличието на планински, полупланински и равнинни реки. В планинските си участъци реките имат бурно течение, а по равнините и низините текат спокойно, меандрират, делят се протоци и ръкави. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният режим на болшинството реки е с пролетно, силно разтегнато във времето пълноводие, повишен летен отток и изключително ниско зимно маловодие. Замръзването на реките в края се придвижва от север на юг от септември до ноември, а размразяването обратно – от април до юни. Много от по-малките реки на север замръзват до дъното си за дълъг период от време.^[3]

В Красноярски край над 323 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ над 60 хил.km². Значителна част от тях са разположени в северната част на края – на полуостров Таймир и платото Путорана. Тук се намират три от най-големите руски езера – Таймир, Хантайско и Пясино, а също и други големи – Лабаз, Кета, Портнягино, Лама, Кунгасалах, Плитко езеро, Есей, Виви, Дюпкун и много други. Втори по значение езерен район е западно от река Енисей, в Западносибирската равнина, а незначителна част се намират в югозападната част на края. По произход езерата в Красноярски край са: термокарстови, ледниково-тектонски и крайречни в северните райони; моренни в Средносибирското плато; ерозионно-тектонски солени езера в Минусинската котловина; моренни, карстови и тектонски в Санските планини.^[3]

На територията на Красноярски край са изградени няколко много големи изкуствени водохранилища: Красноярското, Майнското и Саяно-Шушенското на Енисей; Богучанското на Ангара; Курейското и Уст Хантайското на десните притоци на Енисей – реките Курейка и Хантайка.^[3]

На полуостров Таймир в зоната на арктическите пустини и тундрата преобладават заблатените торфени почви, върху които е развита мъхово-лишайникова растителност. В южната част на полуострова се простира тясната полоса на лесотундрата, където наред с храстовата тундра има отделни малки гори от сибирска лиственица върху слабоподзолисти почви и смърч върху торфени почви. Зоната на тайгата заема голяма част от Западносибирската равнина и Средносибирското плато, а на юг постепенно преминава в планинско-иглолистните гори на Санските планини. Сибирската тайга се дели на северна, средна и южна подзона, във всяка от които се различават западна умерено влажна провинция и източна – суха провинция. В северната подзона преобладават заблатените гори от даурска лиственица с примеси от смърч и бреза (северна тайга), развити върху замръзнали подзолисти почви. Южно от Северния полярен кръг господстват храстовидните и тревисто-храстовидните лиственични гори (средна тайга), развити върху подзолисти и замръзнали горски почви. На юг от река Подкаменна Тунгуска се простира южната тайга, като в западната част преобладават тъмните иглолистни гори (смърч, ела, сибирски кедров бор, сибирска лиственица), а на изток – лиственично-борови и борови гори, развити върху ливадно-подзолисти замръзнали почви. Между зоната на тайгата и простиращите се на юг лесостепи е разположена полосата на смесените и дребнолистните широколистни гори (южна подтайга), съчетаваща ланшафтите на тайгата и лесостепта. В Минусинската котловина е развита типична степна растителност, характеризираща се с равнинен и хълмист релеф, плодородни сиви горски, черноземни и кафяви почви. В Санските планини е ясно изразена височинната поясност. Планинската лесостеп по периферията на Минусинската котловина, парково-лиственичните гори и планинската тайга (ела, смърч, лиственица, кедров бор) постепенно се сменят с ливадна и планинска тундрова растителност по най-високите части на Санските планини.^[2]

За района на тундрата са характерни леминги, песец, бял заек, северен елен, тундрова куропатка, полярна сова, лебеди, гъски, патки, тюлени, моржове. В зоната на тайгата – лос, дива свиня, белка, кафява мечка, росомаха, хермелин, собол, лисица, глухар, кълвач и др.^[2]

Населението на Красноярски край е 2 866 490 души към 2016 г.^[4], а към 1 януари 2017 г.2 875 301 души (14-о място по население в Руската Федерация, 1,86% от цялото население).

Според данни от преброяването през 2010 г. краят е населен от:^[5]

руснаци (88.07%)   украинци (1.34%)   татари (1.23%)   немци (0.79%)   азербайджанци (0.58%)   чуваши (0.39%)   арменци (0.38%)   беларуси (0.35%)   киргизи (0.30%)   други (6.57%)

Легенда:

	Краев център, повече от 1 000 000 души
	от 100 000 до 200 000 души
	от 50 000 до 100 000 души
	от 20 000 до 50 000 души
	от 10 000 до 20 000 души
	от 5000 до 10 000 души

Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра

Ямало-Ненецки автономен окръг

Томска област

Кеме-
ровска
област

Хака-
сия

Тува

Иркутска област

Якутия

Красноярск

Норилск

Ачинск

Канск

5

Минусинск

4

Лесосибирск

Назарово

Шарипово

1

2

Дудинка

Боготол

Енисейск

Шушенское

3

Кодинск

Илански

Ужур

Абан

Балахта

Богучани

Болшая Мурта

8

6

Ермаковское

Каратузское

Курагино

Мотигино

7

Северо-Енисейски

Тасеево

Игарка

9

Тура

Агинское

Населени места в Красноярски край

Съкращения:

1. Сосновоборск
2. Дивногорск
3. Бородино
4. Зеленогорск
5. Железногорск
6. Емеляново
7. Заозьорни
8. Дзержинское
9. Уяр

В административно-териториално отношение Красноярски край се дели на 17 краеви градски окръга, 44 муниципални района, 23 града, в т.ч. 13 града с краево подчинение, 8 града с районно подчинение и 2 града със специален статут и 30 селища от градски тип.

Отглежда се едър рогат добитък, свине, птици, овце и елен (на север); зърнени култури, картофи, зеленчуци; и фуражни култури.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Красноярского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.