Вярност
Вярност, също и преданост, лоялност (от английското: loyalty) може да се отнася до вярност в любовта, в обещание или клетва, в службата, към суверен, кралско семейство, държавно управление (Енциклопедия Британика, 11-издание, 1911).
В Християнството това е лоялността към Бога, която предшества и е по-висша, има първенство над лоялността към някого (човек), като християнството отрича дуалната лоялност, в Евангелие от Матей 6:24 Исус казва „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“
Според Джосая Ройс в неговата книга Философия на верността той определя верността като основна ценност и „основно задължение към всички други задължения“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Josiah Royce (1908). The Philosophy of Loyalty. New York: The Macmillan Company.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Loyalty в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |