Букан
| Букан بۆکان | |
| — град — | |
 | |
  Букан | |
| Страна |  Иран |
|---|---|
| Провинция | Западен Азербайджан |
| Надм. височина | 1365 m |
| Население | 171 773 души (2012) |
| Телефонен код | 062 |
| Часова зона | UTC+3:30 |
| Официален сайт | boukan.ir |
| Букан в Общомедия | |
Букан (на персийски: بۆکان) е град в Иран, провинция Западен Азербайджан. При преброяването от 2012 г. има 171 773 жители.[1]
Жителите му говорят предимно кюрдски език.[2]
Като се вземе предвид историята на района, и в съответствие с археологическите открития, от ранни времена Букан е населен от племена, които обитават подножието на Загроската планинска верига. Археологически, най-старите останки, които са възстановени са от могилите Гарагуз, Нахит и Гаракенд. По времето на династия Каджар са възстановени повече от 150 обекта в Букан.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Букан е столица на цивилизацията Маннея от преди около 3000 години под името Изерту.[4] Тази цивилизация се заселва в кюрдския регион в северозападната част на Иран.[5] Те носят изкуството на правене на гланцирани тухли. Тухлите са с цветни рисунки, които остават непокътнати след близо 3000 години. Някои екземпляри от тях се намират в Музея на Източните древни тухли в Токио.
География
[редактиране | редактиране на кода]Букан се намира на юг от езерото Урмия на около 1300 метра над морското равнище, в провинция Западен Азербайджан. Градът се намира на източния бряг на река Симине, известна сред местните като Коми Букан, на пътя между Саке и Миандоаб.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населен е с кюрди, които говорят сорани, диалект на кюрдския език. Провинциалното население се занимава със земеделие (пшеница, ечемик и други зърнени култури, захарно цвекло, тютюн), градинарство и животновъдство. В миналото съществува и еврейска общност от около 70 семейства.[6]
Религия
[редактиране | редактиране на кода]През ноември 1996 г. 94% от населението на града са мюсюлмани. Предимно сунити.[7]
От 1949 г. до 1952 г. стотици евреи се заселват в града. В наши дни повече от 150 000 кюрдски евреи, живеят в Израел.[8]
Замък Сардар
[редактиране | редактиране на кода]През 1247 г. Сардар Азиз Хан Мукри от област Сардащ построява замък в близост до големия язовир на града. Замъкът носи името на своя основател. Построен е на върха на хъм и е висок 13 метра, основните строителни материали са тухли и греди.
През 1325-1351 г. замъкът се превръща в полицейското управление, поща и училище. Разрушен е напълно през 1361 г. и е заменен с новопостроена сграда, която се използва като станция Басидж.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ World Gazetteer // Архивиран от оригинала на 2013-02-09. Посетен на 2016-11-19.
- ↑ Rahim Farrokhnia (Iranian Kurds: A Case Study of Bukan) 2006-2012, University Hamadan, Iran
- ↑ hassanzade, Yuosef, izertu historical Monuments (Bukan) 2007, ISBN 978-964-04-0140-8
- ↑ KARGAR, B. ۲۰۰۴. Qalaichi: zirtu: Center of Manna, Period Ib, in M. Azarnoush (ed.)
- ↑ GODARD, A. ۱۹۴۹. Izirtu(Bukan), La capitale du pays des Manneens, Zibie et Armaid. Comptes de Academie des Inscriptions et Belles-Lettres: ۳۱۲-۳۱۳
- ↑ Razmārā, Ḥosayn-ʿAli. Farhang-e Joḡrāfiāi-e Irān IV. Tehran, The Geographical Bureau of the Iranian Armed Forces, 1950. с. 98. cited by Būkān // Iranica Online. Архивиран от оригинала на 29 април 2011.
- ↑ Religion Bukan
- ↑ pp. 3, 2011, Magazine, Cord, Israel 2011, Iraqi Kurdistan, Kurdish Jews
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bukan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |