Атанас Натев

Атанас Натев
български философ и изкуствовед
Роден	25 април 1929 г. село Гирен (дн. село Белозем), Царство България
Починал	10 ноември 1998 г. (69 г.) София, Република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Културология, литературна критика, изкуствознание
Работил в	Софийски университет Институт за литература при БАН
Атанас Натев в Общомедия

Атанас Василев Натев е български философ, изкуствовед, литературен теоретик. Член-кореспондент на Българската академия на науките^[1] от 1995 г.

Роден е на 25 април 1929 г. в пловдивското село Гирен (днес село Белозем, община Раковски). През 1951 г. завършва философия в Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Московския университет „М. В. Ломоносов“ през 1968 г. Специализира в Лайпциг и Берлин (1957, 1962 г.) и в Москва (1962 г.). Стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ в Германия (Кьолн и Хановер).

Атанас Натев е дългогодишен преподавател в Софийския университет (Катедра по история и теория на културата). Професор е по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководи секция „Естетика и изкуство“ в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Преподава естетика във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ и теория на литературата във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Проф. Натев изнася лекции по теория на драмата и по театрална естетика в Западен Берлин, Лайпциг, Амстердам, Мюнхен, Кьолн, Хановер и др.

Атанас Натев е гостуващ професор в Берлинския свободен университет, в университетите на Бон, Залцбург, Кьолн и в Хумболтовия университет в Берлин.

През 1990 – 1991 г. проф. Натев е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1991 г. става член на Wissenschaftskolleg и директор на Българския културен институт в Берлин.

През време на академичната си кариера, продължила повече от четири десетилетия и половина, проф. Атанас Натев оставя приноси в няколко области на хуманитаристиката: теория на драмата и театъра, литературознание, естетика, социология на изкуството, теория на културата.

Атанас Натев е автор на над двадесет книги и множество статии в български и чужди научни издания.

• „Цел или самоцелност на изкуството. Критични наблюдения върху неокантианската естетика и нейното влияние в България“ (1960)

• „Изкуство и общество“ (1961)
• „Между спорното и безспорното. Литературно-теоретически и критически опити“ (1961)
• „Съвременна западна драматургия. Насоки и тенденции“ (1965)
• „Драматично и драматургично“ (1967)
• „Литературознание и изкуствознание. Методологически въпроси“ (1969)
• „За театъра като изкуство“ (1971)
• „Das Dramatische und das Drama“ (1971)
• „Подстъпи към теория на драмата. С оглед на някои кризисни явления в съвременната западна драматургия“ (1972)
• „Изкуство и културна конфекция“ (1974)
• „Залежи в познатото“ (1977)
• „Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немската култура в България“ (съст.) (1977)
• „Поглед върху чуждестранната художествена култура“ (съст.) (1979)
• „Обрати на художествеността“ (1982)
• „Култура и масово съзнание“ (съст.) (1982)
• „Театрална идеография. Явления, проблеми, насоки в днешния чуждестранен театър“ (1983)
• „Литературни идеи на XX век. Индивид и култура“ (1985)
• „Култура и общуване“ (съст.) (1986)
• „Граници и възможности на литературознанието“ (1986)
• Макс Райнхард, „Театърът – идеал и действителност“ (съст.) (1986)
• Стоян Михайловски, „Божествен размирник. Философска поезия и проза“ (съст.) (1987)
• „Беседи върху самобитността на изкуството“ (1988)
• Валтер Бенямин, „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (съст. и встъп. студия) (1989)
• Алберт Швайцер, „Култура и етика“ (съст.) (1990)
• „Поетика и литературна история“ (съст.) (1990)
• „Изкуството като антитеза на културата“ (1991)
• „Interkulturalität aus osteuropäischer Sicht“ (1996)
• „Историческа злина ли е националната държава? Дискусионни тезиси“ (съст.) (1998)
• „Демокрацията – втората употреба“ (незавършена)

През 1979 г. става носител на Международната Хердерова награда.^[2]

• Атанас Натев, „Прагът на чоглавото“. – сп. Литературна мисъл, 1974, кн. 6
• Атанас Натев, „Прадядо ни в нас“. – в. Култура, бр.16, 1997 г.
• Атанас Натев, „Немската култура е помогнала на българската да открие идентичността си“. Интервю на Катя Кузмова-Зографова. – Демокрация, 5 април 1997 г.
• Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Център по културознание: Сборник, посветен на 60-год. на проф. д-р Атанас Натев. Т. 83, кн. 6, 1990. – София, 1994 г.

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Атанас Натев
• В Общомедия има медийни файлове относно Атанас Натев
• От и за Атанас Натев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Статии на Атанас Натев в сп. „Литературна мисъл“
• Проф. Атанас Натев: Драмата на човека е в това, че той винаги може повече, отколкото постига, Архивен фонд на БНР
• Венцеслав Константинов, „Изкуство и културна конфекция“ Архив на оригинала от 2013-12-02 в Wayback Machine., сп. Литературна мисъл, 1975, кн. 2
• „Загубихме Атанас Натев (1929-1998)“, в. Култура, 13 ноември 1998 г.
• Николай Аретов, „Отвъд доброто и злото. Езикови бележки за националната идентичност и глобализацията“, в. Литературен форум, бр. 23, 2001 г.
• Конференция, посветена на 80-годишнината на проф. д.ф.н. Атанас Натев Архив на оригинала от 2011-07-06 в Wayback Machine., СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, Катедра История и теория на културата – октомври 2009 г.
• ((de)) Georgi Pashov – Schuld^{[неработеща препратка]} (Über Atanas Natew)
• ((de)) Атанас Натев в Deutsche Nationalbibliothek Архив на оригинала от 2016-02-16 в Wayback Machine.

Нормативен контрол CONOR.BG GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC PLWABN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „Философия“          Портал „България“