Муромачи
| Част от серията статии за |
| История на Япония |
|---|
 |
| Палеолит (~ 35 000 – 14 000 г. пр.н.е.) |
| Джомон (~ 14 000 – 300 г. пр.н.е.) |
| Яйои (~ 300 г. пр.н.е. – 250 г.) |
| Ямато (250 – 710 г.) |
| Нара (710 – 794 г.) |
| Хейан (794 – 1185 г.) |
| Камакура (1185 – 1333 г.) |
|
| Муромачи (Ашикага) (1336 – 1578 г.) |
|
| Адзучи-Момояма (1568 – 1603 г.) |
| Едо (Токугава) (1603 – 1868 г.) |
| Мейджи (1868 – 1912 г.) |
| Тайшо (1912 – 1926 г.) |
| Шова (1926 – 1989 г.) |
| Хейсей (1989 – настояще) |
| Тематични |
Муромачи (на японски: 室町時代), наричан също Ашикага, е период от японската история, датиращ от 1336 до 1573 г. Той бележи управлението на шогуната Муромачи, който е официално основан през 1338 г. от шогуна Ашикага Такауджи две години след кратката Реставрация Кенму (1333 – 1336), възвърнала властта на императора. За край на периода се счита 1573 г., когато 15-ият и последен шогун от династията, Ашикага Йошиаки, бива изтласкан от Ода Нобунага от столицата Киото.
Ранните години на периода, от 1336 до 1392 г., са познати под името Нанбоку-чо (букв. „Северен и Южен двор“). Този подпериод е белязан от продължителната съпротива на поддръжниците на император Го-Дайго, който е и инициатор на Реставрацията Кенму. Годините от 1465 г. до края на периода Муромачи са познати под името Сенгоку (букв. „Воюващи държави“). Най-успешен от Ашикага владетелите се оказва третият шогун, Йошимицу, който успява да елиминира съперниците си и да установи дългогодишно разделение сред императорската власт. Това води до период на стабилност, продължил няколко десетилетия. Последвалата вътрешна борба за власт, обаче, води до Ониновата война (1467 – 1477) и век на военни конфликти.[1][2]
Въпреки политическите безредици, периодът Муромачи се радва на голям културен напредък, особено под въздействието на дзен будизма. Уникалните японски изкуства на чаените церемонии, подреждането на цветя и но драмата се развиват по това време, а сунският стил на рисуване с мастило (суми) процъфтява. В архитектурата започват да се ценят простотата и строгостта. В Киото е построен Златният павилион като място за отдих на шогуна.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Muromachi period // Encyclopædia Britannica, 29 май 2018. Посетен на 13 юли 2020.
- ↑ Pierre-François Souyri. Muromachi-jidai // Dictionnaire historique du Japon. Т. 14. Tokyo, Librairie Kinokuniya: Maison franco-japonaise, 1989. p. 15 – 16. (на френски)