Андреас Папандреу

Андреас Папандреу Ανδρέας Παπανδρέου
гръцки политик
1968 г.
Роден	5 февруари 1919 г. Хиос, Гърция
Починал	23 юни 1996 г. (77 г.) Екали, Гърция
Погребан	Първо атинско гробище, Гърция
Учил в	Атински университет Харвардски университет Минесотски университет
Политика
Партия	Общогръцко социалистическо движение
Семейство
Деца	Георгиос Папандреу-младши
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Андреас Папандреу в Общомедия

Андрѐас Георгиу Папандрѐу (на гръцки: Ανδρέας Γεωργίου Παπανδρέου) е гръцки политик, председател на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) и бивш министър-председател на Гърция (1981-1989 и 1993-1996).^[1]

Андреас Папандреу е роден на 5 февруари 1919 г. на остров Хиос. Син е на Георгиос Папандреу и на Софѝя Минѐйко. През 1941 година, след освобождаването си от полицията, където е държан и измъчван по време на диктатурата на Йоанис Метаксас, заминава, третокурстник в Юридическия факултет на Атинския университет, за Съединените щати и се отдава на университетска кариера. През 1942 година става асистент в Харвард, а през 1943 година защитава докторат. През 1943 – 1944 г. е доброволец във Военния флот на Съединените щати.

От 1947 г. Папандреу преподава в университета на Минесота, от 1950 г. - в университета Нордуестърн, от 1951 г. - отново е професор в университета на Минесота. През 1955 г. става професор в университета Бъркли (Калифорния), като от 1956 до 1959 е декан на икономическия факултет. През 1959 се връща за една година в Гърция, в рамките на изследователска икономическа мисия. През 1961 е назначен за председател на управителния съвет и общ научен ръководител на Центъра за икономически изследвания и едновременно за съветник на Гръцката национална банка (1961 – 1962).

Политическата му кариера започва през февруари 1964 г. с избирането му за народен представител от Ахая от партията на Центристката лига, чийто водач по това време е баща му. След победата на Центристката лига първоначално е назначен за държавен секретар и министър на координацията едновременно (1964 – 1965).

Андреас Папандреу придружава баща си в трудното пътуване в Съединените щати, където президентът Линдън Джонсън се опитва да предизвика двустранни гръцко-турски преговори за Кипър. Когато е обявена диктатурата на полковниците, през април 1967 г. е арестуван, а на следващата година е освободен и отива в чужбина. На 15 януари 1968 г. потегля за Париж, а впоследствие се установява първоначално в Швеция, а после — в Канада.

През февруари 1968 година основава Общогръцкото освободително движение, на което става водач и което развива значима дейност до падането на диктаторския режим през юли 1974 г. През 1968 - 1969 е професор по икономика в Стокхолмския университет, а от 1969 до 1974 - професор в университета Йорк в Торонто. През 1970 - 1971 г. преподава и в Мичиганския университет като гост лектор, докато политическият натиск от страна на американското правителство не принуждава университета да анулира договора си с него.

Веднага щом е възстановена демокрацията в Гърция, Андреас Папандреу се връща от изгнание и на 3 септември 1974 година създава ПАСОК (Общогръцкото социалистическо движение), на което става председател. На първите избори след премахването на диктатурата, които се провеждат през ноември 1974, ПАСОК заема 15 места (13,5 % от гласовете). На следващите избори (ноември 1977) ПАСОК прави важна стъпка, удвоявайки потенциала си (от 13,5 на 25%) и става най-голямата опозиционна сила в парламента с 93 депутати.

На изборите през октомври 1981 ПАСОК излиза с лозунга за промяна и триумфира, печелейки 173 депутатски места (48%). Председателят на ПАСОК съставя правителство, което се заклева на 21 октомври 1981 година. В този кабинет Андрѐас Папандрѐу, освен министър-председател, става и министър на отбраната.

ПАСОК печели и изборите през 1985 година със 161 депутати (45,82%). На изборите от 18 юни 1989 ПАСОК взима 39,15% (125 места в парламента). На 21 септември 1989 година е подведен под съдебна отговорност от Нова демокрация и Синаспизмос за злоупотреби с Националната разузнавателна служба, а на 28 септември е обвиняем по скандала Коскотас.

При повторните избори от 5 ноември ПАСОК печели вече 40,7% (128 депутатски места). На изборите от 8 април 1990 печели 38,6% със 123 места. На 11 март 1990 година започва делото Коскотас срещу Критската банка и на 7 януари 1991 година Папандреу е оневинен от съда.

На 11 октомври 1993 година ПАСОК идва отново на власт, с 48% и 170 депутати. На 23 април 1994 посещава Белия дом за пръв път като министър-председател, поканен от президента Клинтън. На 20 ноември 1995 година влиза в болница и на 15 януари 1996 година се оттегля от управлението. На 23 юни 1996 година Папандреу губи битката със смъртта. Тялото му е пренесено от дома му в Ека̀ли до катедралния храм на Атѝна, където е изложено за всенародно поклонение. Погребан е на 26 юни 1996 година с държавни почести.

Нормативен контрол BIBSYS BNF BNper CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLA NLG Open Library PLWABN LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „Македония“          Портал „Гърция“