Алберто Сорди

Алберто Сорди Alberto Sordi
италиански актьор и кинорежисьор
Роден	15 юни 1920 г. Рим, Италия
Починал	24 февруари 2003 г. (82 г.) Рим, Италия
Погребан	Кампо Верано, Италия
Националност	Италия
Актьорска кариера
Активност	1937–1998
Награди	Сребърна мечка (1972) Почетна награда „Златен лъв“ за принос в киноизкуството на фествала във Венеция (1995) Голям кръст на ордена „За заслуги към Италианската Република“ (1994)
Уебсайт	Страница в IMDb
Алберто Сорди в Общомедия

Албѐрто Со̀рди (на италиански: Alberto Sordi) е италиански актьор и кинорежисьор. Кавалер е на ордена „За заслуги към Италианската Република“ (1994). Наред с Тото̀ се смята за най-знаменития от комиците на италианското кино. ^[1]

Бащата на Сорди е учител по музика. Албертоне, както с любов наричат актьора в Италия, се е родил в Рим, в бедняшкия квартал Трастевере. Още от детска възраст проявява склонност към театъра и пеенето. От 1937 г. работи като статист в киноградчето Чинечита̀, занимава се с дублаж (до 1951 г.). С неговия глас в италианските кина говорят Оливър Харди, Брус Бенет, Антъни Куин, Робърт Мичъм. Освен това Сорди участва в представления от жанра мюзикхол, постига и голям успех като радиоводещ – от 1948 г. се излъчва радиопредаването „С вас говори Алберто Сорди“.

Дълго време Сорди изпълнява епизодични роли. Изключение става филмът на Марио Матоли „Трите орлета“ (1942), в който Сорди изиграва една от главните роли. През 1952 г. се случва знаменателна среща на актьора с Федерико Фелини. Сорди се снима в два ранни филма на най-знаменития от италианските режисьори: „Белият шейх“ и „Мамините синчета“; с това завършва сътрудничеството им. Работата с режисьора Стено помага на Сорди напълно да прояви на екрана таланта си на комичен актьор. Етап в неговото творчество бележи филмът на Марио Моничели „Голямата война“ (1959), където той играе обикновен, незабележим войник, загиващ като герой.

В края 1950-те и началото на 1960-те години възниква жанрът „комедия по италиански“ и Алберто Сорди става един от основните изпълнители на роли на „средни италианци“, не във всяко отношение идеални от нравствена гледна точка. Нерядко Сорди сам участва в писането на сценариите на такива комедии, а по-късно и сам се заема с режисурата. Той участва в създаването на около 150 филма от този вид, като на 19 е постановчик. Сред най-известните филми са: „Вдовец“ и „Труден живот“ на Дино Ризи, „Всички по къщите“ на Луиджи Коменчини, „Бум“ на Виторио Де Сика, „Лекар от взаимоспомагателната каса“ на Луиджи Дзампа, „Задържан в очакване на съда“ на Нани Лой, „Маркиз дел Грило“ на Моничели, „Въздушни приключения“ на Кен Ананкин.

Майсторството на актьора да се превъплъщава се проявява с най-голяма сила в три скеча от филма „Новите чудовища“ (режисьори Марио Моничели, Дино Ризи и Еторе Скола). Към най-значителните роли на Сорди трябва да се отнесе отначало комичният, но в крайна сметка плашещ образ на наглия, разпуснал се „малък човек“ от филма на Моничели „Дребен, дребен буржоа“.

В края на 1990-те години Сорди се снима предимно в телевизията. През 2000 г., в деня на своята осемдесетгодишнина, той получава от кмета на Рим „почетния скиптър“ на Вечния град. Кончината на Сорди през февруари 2003 г. става събитие от национален мащаб. Траурната церемония се извършва в знаменитата базилика Сан Джовани ин Латерано, а участниците са около половин милион.

• Fumo di Londra (1966)
• Scusi, lei è favorevole o contrario? (1966)
• Un italiano in America (1967)
• Amore mio aiutami (1969)
• Le coppie (сегмент La camera) (1970)
• Polvere di stelle (1973)
• Finché c'è guerra c'è speranza (1974)
• Il comune senso del pudore (1976)
• Dove vai in vacanza? (сегмент Le vacanze intelligenti) (1978)
• Storia di un italiano - тв филм, 4 издания (1-во и 2-ро 1979, 4-то и 4-то 1981, 5-то 1986)
• Io e Caterina (1980)
• Io so che tu sai che io so (1982)
• In viaggio con papà (1982)
• Il tassinaro (1983)
• Tutti dentro (1984)
• Un tassinaro a New York (1987)
• Assolto per aver commesso il fatto (1992)
• Nestore, l'ultima corsa (1994)
• Incontri proibiti (1998)

• Алберто Сорди е седемкратен лауреат на италианската награда „Давид ди Донатело“ за най-добра мъжка роля (дели този рекорд с Виторио Гасман).
• 1972 получава награда „Сребърна мечка“ за най-добра мъжка роля във филма „Задържан в очакване на съда“ на Берлинале.
• 1983 връчена му е специалната премия „За принос в развитието на киноизкуството“ XIII Московски кинофестивал.
• 1995 получава почетния „Златен лъв“ за принос в киноизкуството на филмовия фестивала във Венеция.

• Скоро след смъртта на актьора на неговото име е наречена бившата „Галерия Колона“ в Рим, разположена на централната улица на града – „Виа дел Корсо“.
• Алберто Сорди е бил един от многото персонажи във филма на Фелини „Рим“, обаче при окончателния монтаж епизодът с неговото участие е бил изрязан.

„Само една четвърт от живота ни се състои от трагични неща; всичко останало е комично. Може да се смеем почти на всичко.“[1]

• Алберто Сорди в Internet Movie Database
• Алберто Сорди в
• Алберто Сорди Статия на сайта „Русское кино“
• Алберто Сорди Досие, подготвено от Кристиан Грение^{[неработеща препратка]} ((fr))
• Алберто Сорди Биография, филмография ((it))
• Sordi A. Storia di un commediante: racconti, aneddoti e confessioni. Milano: Zelig, 1999. ((it))

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN MBa NKC NLA PLWABN ICCU IdRef VIAF WorldCat