Жуау II

Жуау II Тиранин
13-и крал на Португалия
Наследил	Афонсу V
Наследник	Мануел I
Лични данни
Роден	3 март 1455 г. Лисабон, Португалия
Починал	25 октомври 1495 г. (40 г.) Алвор, Португалия
Погребан в	Манастир Баталя
Семейство
Династия	Авис
Баща	Афонсу V
Майка	Изабела де Коимбра
Герб
Жуау II Тиранин в Общомедия

Жуа̀у II (на португалски: João II), наричан „Съвършения принц“ или „Тиранина“, е 13-и крал на Португалия. Той е роден на 3 март 1455 в Лисабон. Син е на крал Афонсу V и съпругата му Изабела де Коимбра. Жуау II поема управлението през 1477, когато баща му се оттегля в манастир, и става крал при смъртта му през 1481.

Още като принц Жуау II придружава баща си в кампаниите в Северна Африка и е посветен в рицарство от него след победата при Арзила през 1471 г. През 1473 г. той се жени за Леунор де Визеу, принцеса на Португалия и негова първа братовчедка.

От ранна възраст Дон Жуау е непопулярен сред благородниците, тъй като е неподатлив на външни влияния и изглежда презира интригите. Някои от най-видните личности в кралството, включително Фернанду II, херцог на Браганса, се страхуват от бъдещата му политика като крал и се оказва, че са прави.

След официалното си възкачване на трона през 1481 г. Жуау II предприема редица мерки, за да ограничи нарасналата власт на аристокрацията и да я задържи за. Незабавно възникват заговори сред благородниците, но кралят не предприема нищо и изчаква развитието на събитията. Херцог де Браганса разменя писма с оплаквания и молби за намеса с кралица Исабела I Кастилска. През 1483 г. тази кореспонденция е разкрита от шпионите на краля. Фамилията Браганса е обявена извън закона, земите им са конфискувани, а херцогът е екзекутиран.

На следващата година, Жуау II извиква при себе си херцог де Визеу, негов братовчед и шурей, и собственоръчно го убива, заради подозрение в нов заговор. Много други видни личности са екзекутирани или прогонени в Кастилия, включително епископът на Евура, който е отровен в затвора. След тези събития никой в кралството не се осмелява да предизвика краля. Жуау II управлява да края на живота си без нови заговори.

През 1492 г. кралете на Кастилия и Арагон вземат решение за прогонване на евреите от границите на държавата си. Крал Жуау II се съгласява да приеме временно тези от тях, които са готови да заплатят сериозни суми за това. Много бежанци се изпратени в колонията Сао Томе, където повечето от тях измират.

След това Дон Жуау възстановява политиката на пътешествия в Атлантическия океан, продължавайки делото на своя чичо Енрике Мореплавателя. Те се превръщат в основен приоритет на управлението му. През 1483 Диогу Кау достига до река Конго, през 1488 Бартоломеу Диаш заобикаля нос Добра Надежда, а през 1493 Алваро Каминя започва заселването на островите Сао Томе и Принсипи. Изпратени са и наземни експедиции към Индия и Етиопия, които, водени от Афонсу Пайва и Перу ди Ковилян, трябва да открият легендария презвитер Йоан.

Пълната история на португалските географски открития е неизвестна. Голяма част от данните са пазени в тайна, заради конкуренцията със съседна Кастилия, а архивите от този период са унищожени при Лисабонското земетресение през 1755.

Съвременните историци продължават да спорят дали португалски мореплаватели не са достигнали Северна Америка преди Христофор Колумб. Със сигурност португалците имат по-добри познания по навигация и математика и разполагат с много по-точни изчисления за диаметъра на Земята. През 1492 от Лисабон заминават експедициите на Жуау Фернандеш Лаврадор и Педру де Барселуш, които след смъртта на краля достигат до Гренландия и Нова земя.

След като кастилците решават, че са открили път до Индия през 1492, възникват спорове между тях и Португалия. На 7 юни 1494 двете страни сключват известния Договор от Тордесиляс. Според него частта от света на изток от меридиана, разположен на 370 левги западно от Кабо Верде, е запазена за Португалия, а западно от него – за Кастилия и Арагон.

Разделянето на задморските територии не е единственият проблем между иберийските кралства. Исабела Кастилска и Фернандо Арагонски имат няколко дъщери и само един болнав мъжки наследник – Хуан.

Най-голямата им дъщеря, Исабела Арагонска, от малка е женена за португалския престолонаследник принц Афонсу Португалски. При евентуална смърт на Хуан той би се оказал наследник не само на Португалия, но също и на Кастилия и Арагон, перспектива неприятна за испанците. Те правят редица неуспешни дипломатически опити да развалят брака, докато през 1491 Афонсу умира при неясни обстоятелства, падайки от кон. Съществуват подозрения, че в този случай са замесени Фернандо и Исабела, но това никога не е доказано.

Освен загубата на евентуални права над Кастилия и Арагон, смъртта на Афонсу довежда и до по-тежки вътрешни последствия. Жуау II няма други законни деца и следващ в реда на престолонаследието е Мануел, херцог де Бежа, негов шурей и брат на убития херцог де Визеу. През остатъка от живота си Жуау II прави безуспешни опити да предотврати идването на власт на своите политически противници като иска от папата узаконяването на незаконния си син Жорже.

От 1491 года, след нещастната смърт на любимия син и наследник, кралят започва да живее уединено, почти не идва в столицата и на цели седмици се затваря в отделни замъци. Здравето му отслабва. Есента на 1495 година Жуау II отива да се лекува на минералните бани в Мончика и по пътя умира на 25 октомври 1495 година.

Поради омразата на аристокрацията към него, не е изключено той да е отровен. Наследен е от първия си братовчед Мануел I и още на следващата година родът Браганса е реабилитиран, а изгнаниците се завръщат в Португалия.

Жуау I

Филипа Ланкастър

Фернандо I Арагонски

Елеонора д’Албуркерке

Жуау I

Филипа Ланкастър

Хайме де Урхел

Изабела де Арагон

{{{ }}}

Дуарте

Елеонора Арагонска

Педру де Коимбра

Изабела де Урхел

Афонсу V

Изабела де Коимбра

Жуау II

• Сарайва, Жузе Ирману. История на Португалия. Светулка 44, 2002. ISBN 978-954-8061-95-7.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John II of Portugal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​