Житомирска област
Житомирска област Житомирська область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Житомир |
Площ | 29 827 km² |
Население | 1 216 699 души (2019) 40,8 души/km² |
Райони | 23 + 5 |
Губернатор | Виталий Иванович Бунечко |
Официален сайт | zt.gov.ua |
Житомирска област в Общомедия |
Житомирска област (на украински: Житомирська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 26 827 km² (5-о място по големина в Украйна, 4,94% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 216 699 души[1] (15-о място по население в Украйна, 2,92% от нейното население). Административен център град Житомир. Разстояние от Киев до Житомир 165 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Основаването на град Житомир се отнася към 884 г., а първото му споменаване в летописите е от 1240 г. През 1795 г. за градове на днешната територия на Житомирска област са признати селищата: Новоград Волински (първи летописни сведения от 1257 г.), Овруч (известен от 977 г.) и Радомишъл (първи сведения за селището от 1150 г.). През 1845 г. за град е признато селището Бердичев. По съветско време, през 1938 г. за градове са признати селищата Коростишев и Малин, а останалите три града в областта са признати за такива след като Украйна става независима държава – Барановка (2001 г.), Олевск (2003 г.) и Чуднив (2012 г.). Житомирска област е образувана на 22 септември 1937 г. от западните райони на Киевска област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Житомирска област се намира в северната част на Украйна. На север граничи с Беларус (290 km), на изток – с Киевска област, на юг – с Виницка област, на югозапад – с Хмелницка област и на запад – с Ровненска област. В тези си граници заема площ от 29 827 km² (5-о място по големина в Украйна, 4,94% от нейната площ). Дължина от север на юг 230 km, ширина от запад на изток 170 km.[2]
По характера на релефа си областта се дели на две части. Югозападна – заета от централните райони на Подолското възвишение с височина до 300 m, а в северната част се простира обширната, слабо разчленена и силно заблатена Полеска низина, сред която се издига остътъчното и изолирано Овручко възвишение, където се намира и най-високата точка на Житомирска област 316 m ( , североизточно от село Городец в Овручки район).[2]
Климатът е умерено континентален с топло и влажно лято и мека и облачна зима. Средна януарска температура -5,6 °C, средна юлска – 18,7 °C. Годишната сума на валежите варира от 515 на юг до 604 mm в Полесието. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е средно около 240 денонощия.[2]
Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър, като през нея протичат 221 реки с обща дължина 5366 km. През западната и северната ѝ част преминават реките Случ, Уборт и Уж (от басейна на Припят, десен приток на Днепър), а в източната и югоизточната част текат реки, десни притоци на Днепър – Тетерев с левия си проток Ирша, горното течение на Ирпен и левите притоци на Рос. Около 25% от северната част на областта се заемат от блатата на Полеската низина.[2]
В южната лесостепна част на Житомирска област преобладават черноземните почви, в Полесието предимно ливадно-подзолисти, блатни и сиви горски почви. Смесените гори (бор, дъб, габър, ела, осика и др.) и храсти заемат около 30% от нейната площ. Животинският свят е представен от лос, кошута, дива свиня, вълк, лисица, бялка, заек и др., а от птиците се срещат славей, сова, кълвач, глухар, ястреб, диви патки, сиви гъски и др.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Житомирска област област е наброявало 1 216 699 души (2,92% от населението на Украйна). Гъстота 40,79 души/km². Градско население 58,99%. Етнически състав: украинци 90,3%, руснаци 5,0%, поляци 3,5%, беларуси 0,4%, евреи 0,2%, немци, чехи, арменци и Цигани по 0,1% и др.[1]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Житомирска област се дели на 5 областни градски окръга, 23 административни района, 12 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение, 42 селища от градски тип и 2 градски района (в град Житомир).[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Житомир (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Бердичев | 35 | 76 711 | гр. Бердичев | 76 711 | 43 | |
2. Житомир | 61 | 265 559 | гр. Житомир | 265 559 | - | |
3. Коростен | 42 | 63 118 | гр. Коростен | 63 118 | 29 | |
4. Малин | 79 | 26 056 | гр. Малин | 26 056 | 102 | |
5. Новоград Волински | 27 | 56 230 | гр. Новоград Волински | 56 230 | 87 | |
Административен район | ||||||
1. Андрушевски | 960 | 33 283 | гр. Андрушевка | 18 595 | 47 | Червоное |
2. Барановски | 1000 | 39 896 | гр. Барановка | 11 654 | 101 | Довбиш, Каменни Брод, Марияновка, Першотравенск, Полянка |
3. Бердичевски | 866 | 28 130 | гр. Бердичев | 43 | Гришковци | |
4. Брусиловски | 600 | 15 093 | сгт Брусилов | 4833 | 69 | |
5. Емилчански | 2112 | 33 048 | сгт Емилчино | 6544 | 154 | Яблонец |
6. Житомирски | 1441 | 72 068 | гр. Житомир | - | Гуйва, Новогуйвинское, Озерное | |
7. Коростенски | 1739 | 26 454 | гр. Коростен | 87 | ||
8. Коростишевски | 974 | 40 446 | гр. Коростишев | 25 084 | 29 | |
9. Лугински | 994 | 16 482 | сгт Лугини | 4000 | 121 | Миролюбов |
10. Любарски | 757 | 26 730 | сгт Любар | 2110 | 88 | |
11. Малински | 1406 | 18 716 | гр. Малин | 102 | Гранитное, Чоповичи | |
12. Народички | 1284 | 9460 | сгт Народичи | 2835 | 140 | |
13. Новоград-Волински | 2100 | 45 354 | гр. Новоград Волински | 87 | Городница | |
14. Овручки | 3222 | 56 113 | гр. Овруч | 15 663 | 138 | Першотравневое |
15. Олевски | 2248 | 41 581 | гр. Олевск | 10 389 | 172 | Бучмани, Диброва, Дружба, Новоозерянка, Новие Белокоровичи |
16. Попелнянски | 1037 | 31 073 | сгт Попелня | 5565 | 72 | Корнин |
17. Пулински | 853 | 22 912 | сгт Пулини | 5361 | 47 | |
18. Радомишълски | 1297 | 37 477 | гр. Радомишъл | 14 348 | 70 | Белая Криница |
19. Романовски | 928 | 28 277 | сгт Романов | 7457 | 72 | Биковка, Миропол |
20.Ружински | 1002 | 27 007 | сгт Ружин | 54 504 | 109 | |
21. Хорошевски | 870 | 34 890 | сгт Хорошев | 7609 | 54 | Иршанск, Новая Боровая |
22. Черняховски | 850 | 28 442 | сгт Черняхов | 9435 | 26 | Вакуленчук, Головино |
23. Чуднивски | 1037 | 34 803 | гр. Чуднив | 5495 | 55 | Великие Коровинци, Иванопол |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|