Дуче

Дуче на фашизма
Duce del Fascismo
Щандартът на дучето
Информация
Статус	Закрита
Обръщение	Негово Превъзходителство
Седалище	Вила Торлония
Назначен от	Голям фашистки съвет
Мандат	1925 – 1945
Създаден	24 декември 1925 г.
Първи	Бенито Мусолини
Последен	Бенито Мусолини
Закрит	25 април 1945 г.

Дуче (на италиански: Duce) е италианска титла, произлизаща от латинската дума dux и имаща връзка с duke (херцог). Водачът (лидерът) на националната фашистка партия Бенито Мусолини е наричан от фашистите Il Duce („водачът“) на движението. През 1925 г. обръщението към него е Sua Eccellenza Benito Mussolini, Capo del Governo, Duce del Fascismo e Fondatore dell'Impero („Негово превъзходителство Бенито Мусолини, ръководител на правителството, водач на фашизма и основател на империята“). Мусолини съчетава това и с длъжността председател на Министерския съвет: конституционната позиция, която го оправомощава да управлява Италия от името на краля на Италия. "Основател на империята" е добавено специално за Мусолини като официално лице, представляващо Италианската империя от името на краля през 1936 г., след победата във Втората италианско-етиопска война. Позицията се заема от Мусолини до 1943 г., когато той е отстранен от длъжност от краля, титлата „Дуче на фашизма“ е премахната, а маршал Пиетро Бадолио е назначен за председател на Министерския съвет.

Тази титла е моделът, възприет от други фашистки лидери, като фюрер от Адолф Хитлер и каудильо от Франсиско Франко. През септември 1943 г. Мусолини остава само „Дуче на Италианската социална република“ (на италиански: Duce della Repubblica Sociale Italiana) и заема длъжността до разпадането на Италианската социална република и смъртта му през април 1945 г.^[1]

Титлата е използвана извън традиционния благороден смисъл в някои от публикациите, възхваляващи Гарибалди по време на обединението на Италия през 1860 г., макар и да не е официално възприета от самия Гарибалди.^[2]

Duce Supremo („Върховен водач“) е използвана по-официално от Виктор Емануил III през 1915 г. по време на Първата световна война, позовавайки се на ролята му на главен командир на въоръжените сили. Терминът е използван и от Габриеле д'Анунцио като диктатор на самопровъзгласения италиански регент на Карнаро през 1920 г., и най-вече от фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Картината Il Duce на Джерардо Дотори представлява Мусолини, а заглавието Il Duce се свързва с фашизма и вече не е обичайно използвано, освен по отношение на него. Поради съвременните антифашистки настроения на италианските оратори, като цяло сега използват други думи за водач, главно с английска заемна дума лидер. Въпреки това, думата дуче оцелява като антономазия за Бенито Мусолини.

Мусолини възнамерява Големият съвет на фашизма да избере наследник от списък от трима избрани от него мъже и да представи името му за одобрение от краля. От 1940 г. може би е подготвян за дуче неговият зет Галеацо Чано.^[3]

Портрет		Име (роден–починал)	Продължителност		Партия
		Бенито Мусолини (1883 – 1945)	24 декември 1925 г.	25 юли 1943 г.	Национална фашистка партия

Портрет		Име (роден–починал)	Продължителност		Партия
		Бенито Мусолини (1883 – 1945)	23 септември 1943 г.	25 април 1945 г.	Републиканска фашистка партия

• Фюрер

п б р Бенито Мусолини Политика Дуче · Манифест · Италиански фашизъм · Spazio vitale · Икономическа политика · Фашистка пропаганда · Страни от Оста · Стоманен пакт Събития Поход към Рим · Втора итало-етиопска война · Италианска империя · Втора световна война · Италианска инвазия в Албания · Гражданска война в Италия · Смърт Избори 1924 г. · 1929 г. · 1934 г. Политически партии Италианска социалистическа партия (1901–1914) · Италиански съюз на борбата (1919–1921) · Национална фашистка партия (1921–1943) · Републиканска фашистка партия (1943–1945) Семейство Ракеле Мусолини (съпруга) · Клара Петачи (любовница) · Ида Далзер (съпруга) · Маргарита Сарфати (любовница) · Еда Мусолини (дъщеря) · Виторио Мусолини (син) · Бруно Мусолини (син) · Романо Мусолини (син) · Алесандра Мусолини (внучка)