Дуло
Тази статия е за род на династията владетели. За ствол на оръжие вижте Дуло (оръжие).
| Дуло | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна | Стара Велика България, Волжка България, Дунавска България |
| Парентална династия | няма |
| Основател | Кубрат (първи известен от историята) |
| Последен владетел | Севар |
| Настоящ потомък | няма |
| Основаване | неизвестна |
| Разпадане | 753 |
| Националност | прабългари |
| Кадетски линии | Крумова династия (?)[1] |
Ду̀ло е родът, от който произлизат ранните владетели на прабългарите. Произходът на династията и нейното име не е точно известен; съществуват множество хипотези.
Митичният прародител на рода Дуло е посочен в Именника на българските ханове като Авитохол.[2][3] Голяма част от историците свързват първите две имена от Именника – Авитохол и Ирник – с Атила и неговия син Ернак.[4][5] Самият Именник не твърди хунска връзка за прародителя, което не я изключва, както и тази с хунну.[6][7] По-късно Кубрат, който е първият член на династията известен от историята, основава Стара Велика България, на територията на днешна Украйна.[8] През втората половина на VII век държавата е завладяна и синовете му се разпръсват из Европа със своите орди:[9] Батбаян (Хазария), Котраг (Волга), Кубер (Македония), Аспарух (Долна Мизия) и Алцек (Италия).
Теории
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че са предложени множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.[10] Голямата част от изследователите приемат, че той е от тюркски произход,[11][12] като е тясно свързан с племената дулу от Западнотюркския хаганат.[13][14] Независимо че също подкрепя тюркския произход на рода,[15] Питър Голдън счита връзката Дуло – дулу за спекулативна.[16] Друга теория за произхода на Дуло е хунската теория,[17][18][19][20] като самите хуни също дълго време са смятани за тюрки, но това виждане не е безспорно.[21][22]
Епосът Джагфар Тарихи твърди, че името на рода Дуло идва от митичната река Дулосу в Централна Азия, покрай която основателите на рода живеели. Някои автори допускат, че това е река Талас, която тече в днешен Казахстан и Киргизстан и в чиято долина са намерени некрополи датиращи от края на първото хилядолетие пр.н.е., характеризиращи се с нишови гробове и брахикранни черепи, носещи следи от изкуствена деформация, подобна на тази практикувана от прабългарите.[23] От друга страна в Южен Казахстан, в района на градовете Шимкент, Тараз и Алмати – до днес сред казахите съществува родът „Дулу“, един от основните в района.
Според някои изследвания тотемното животно на рода е вълкът,[24][25] каквото е и значението на името на първия представител на рода, за чиято идентификация няма спорове – Кубрат.[26][27] Вълкът е приеман също така и от други степни азиатски народи, като тюрките и монголите, за техен митичен прародител.[28]
Хълм на остров Ливингстън, Антарктида, е кръстен на българската управляваща династия Дуло.[29]
Владетели от рода Дуло
[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Васил Златарски: Medieval History of the Bulgarian State, Vol I: History of the First Bulgarian Empire, Part I: Age of Hun-Bulgar Domination (679 – 852), Science and Arts Publishers, 2nd Edition (Petar Petrov, Ed.), Zahari Stoyanov Publishers, 4th Edition, 2006, София
- Walter Pohl (1998): Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies, Debating the Middle Ages: Issues and Readings, Lester K. Little, Barbara H. Rosenwein, Blackwell Publishers 1998 p. 13 – 24
- Steven Runciman, A History of the First Bulgarian Empire, G. Bell & Sons, London, 1930
- Hyun Jin Kim. The Huns, Rome and the Birth of Europe. Cambridge University Press, 2013. ISBN 9781107009066.
- Florin Curta, Roman Kovalev, The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, BRILL, 2008, ISBN 90-04-16389-1
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис ІІІ, Велико Търново 1996 г., стр. 45
- ↑ The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, 2013, ISBN 1-107-00906-5, p. 59.
- ↑ Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 90-04-20695-7, p. 71.
- ↑ www.promacedonia.org
- ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.
- ↑ Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Peter B. Golden, Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0-86078-885-7, p. 71.
- ↑ Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567 – 822 n. Chr. Reihe „Frühe Völker“, Walter Pohl, C.H.Beck, 2002, ISBN 3-406-48969-9, s. 437.
- ↑ The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, Florin Curta, Roman Kovalev, BRILL, 2008, ISBN 90-04-16389-1, p. 284.
- ↑ www.promacedonia.org
- ↑ The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66.
- ↑ The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c.500 – 700, Florin Curta, Cambridge University Press, 2001, ISBN 1-139-42888-8, p. 209.
- ↑ The Jews of Khazaria, KevinBrook, Rowman & Littlefield, 2006, ISBN 1-4422-0302-1, p. 13.
- ↑ The Cambridge History of Early Inner Asia, Denis Sinor, Cambridge University Press, 1990, ISBN 0521243041, p. 261.
- ↑ Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206965, p. 71.
- ↑ Peter B. Golden, Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Publisher: Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0-86078-885-7, стр. 71.
- ↑ OQ AND OĞUR ~ OĞUZ*, Peter B. Golden, бележка 37 Архив на оригинала от 2015-04-19 в Wayback Machine., ... but a Dulo-Dulu connection, however appealing as a legitimating source for Bulğar kingship, cannot be established on the basis of our current data.
- ↑ www.promacedonia.org
- ↑ promacedonia.org
- ↑ The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang, стр. 49: ... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun
- ↑ The Huns, Rome and the birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, стр. 59: „Pritsak argues for a connection between the name Dulo and the name of the old Xiongnu ruling house Tu-ko(EMC Duo-klo“
- ↑ Maenchen-Helfen, Otto J. (1973). The World of the Huns: Studies in Their History and Culture (Edited by Max Knight). University of California Press. ISBN 0-520-01596-7, стр. 441.
- ↑ Grousset, Rene (1970). The Empire of the Steppes. Rutgers University Press. p.78. ISBN 0-8135-1304-9.
- ↑ . „Прабългарите по Северното и Западното Черноморие“, ст.н.с. Д. Димитров, изд. „Г.Бакалов“, Варна, 1987
- ↑ Historia naturalis bulgarica, бр. 8, 1997, стр. 51 – 68, Българска академия на науките, Вълкът (Canis lupus L) във вярванията, фолклора u бита на българина, Николай Боев.
- ↑ Български светци и празници: Ритуали и забрани, гадания, предсказания и магии, метеорологични прогнози, обредни вещи, храни и символи, Лилия Старева, TRUD Publishers, 2005, ISBN 954-528-541-9, стр. 103.
- ↑ Съпоставително езикознание, том 6, Софийски университет „Кл. Охридски“, 1981 г. стр. 88.
- ↑ Българска етнография (етнология), учебник, Николай Колев, Gaberoff, 2000, стр. 63.
- ↑ Wink, André (2002). Al-Hind: The Making of the Indo-Islamic World. Brill Academic Publishers, p. 65. ISBN 0-391-04173-8.
- ↑ Composite Gazetteer of Antarctica: Dulo Hill.
| |||||
