Централноафриканска република
| Централноафриканска република | |
| Девиз: Unité, Dignité, Travail „Единство, достойнство, труд“ | |
| Химн: La Renaissance | |
 Местоположение на Централноафриканската република | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 622 984 km² (на 44-то място) |
| Води | 0% |
| Климат | субекваториален |
| Столица | Банги |
| Най-голям град | Банги |
| Официален език | |
| Религия | 89,5% християнство 8,5% ислям 2,0% нерелигиозност 1,0% местни вярвания |
| Демоним | централноафриканец |
| Население (2023) | 5 552 228 (на 119-о място) |
| Население (2020) | 4 829 764 |
| Гъстота на нас. | 7,48 души/km² (на 221-во място) |
| Градско нас. | 42,2% (на 145-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна полупрезидентска република |
| Президент | Фостен-Арканж Туадера |
| Министър-председател | Феликс Молуа |
| Организации | ООН, АС и др. |
| Законодат. власт | Национално събрание |
| История | |
| Полуавтономен статут | 1 декември 1958 г. |
| Независимост от Франция | 13 август 1960 г. |
| Империя | 4 декември 1976 г. |
| Република | 21 септември 1979 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2023) | 5,678 млрд. щ.д. (на 170-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 1109 щ.д. (на 190-о място) |
| БВП (ном., 2023) | 2,760 млрд. щ.д. (на 182-ро място) |
| БВП на човек (ном.) | 539 щ.д. (на 191-во място) |
| ИЧР (2021) | 0,404 (нисък) (на 188-о място) |
| Джини (2008) | 56,3 (висок) (на 28-о място) |
| Прод. на живота | 52,8 години (на 186-о място) |
| Детска смъртност | 116,5/1000 (на 33-то място) |
| Грамотност | 48,6% (на 162-ро място) |
| Валута | CFA франк (XAF) |
| Други данни | |
| Часова зона | WAT (UTC+1) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | CF |
| Интернет домейн | .cf |
| Телефонен код | +236 |
| ITU префикс | TLA-TLZ |
| Централноафриканска република в Общомедия | |
Централноафриканската република (съкр. ЦАР, на френски: République centrafricaine, на санго: Ködörösêse tî Bêafrîka) е държава в Централна Африка. Столица на страната е Банги. Граничи с Чад на север, със Судан и Южен Судан на изток, с Република Конго и Демократична република Конго на юг и с Камерун на запад. Две трети от територията на страната се намира в басейна на река Убанги, а останалата една трета в басейна на река Шари.
Страната получава независимост от Франция на 13 август 1960. Оттогава до края на Студената война ЦАР е управлявана от президенти, завзели властта чрез сила. Първият президент Давид Дако установява еднопартийна система, но на 31 януари 1965 г. е свален от Жан-Бедел Бокаса. Той суспендира конституцията и разпуска народното събрание, самообявява се за държавен глава, президент и министър-председател, а през 1976 г. за император на Централноафриканската империя, след като заменя републиката с монархия. Ексцентричните му кампании и диктаторското управление в крайна сметка довеждат до свалянето му от власт от предшестващия го Давид Дако. Първите демократични избори са били проведени през 1993 г.
Централноафриканската република е една от най-бедните държави в света, и е сред десетте най-бедни в Африка. Според списание „Еколоджист“ обаче, тя заема първо място в света по устойчиво развитие.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Смята се, че територията на днешна ЦАР е била заселена още 1000 г. пр.н.е. Към 7 век след новата ера тези земи попадат под влиянието на Канемската империя, царствата Уадаи и Багирми. За разлика от останалите части от Африка, ислямът тук се е разпространил значително по-късно, а влиянието му далеч не е било толкова голямо както в по-северните територии. Французите окупират днешна ЦАР заедно с Борнуанското царство и Република Конго, и го включват във Френска екваториална Африка под името Убанги-Шари. През август 1940 много жители на колонията изявяват желание да се сражават за свободна Франция срещу частите на Оста. През 1958 територията получава полуавтономен статут, а през 1960 – независимост. Първият президент е Давид Дако, който през 1962 установява диктатура и еднопартийна система. Макар и авторитарно, управлението му отчасти увеличава икономиката на страната, най-вече чрез премахването на монопола върху диамантите. Така се е улеснил износът им и съответно са се увеличили печалбите. Построена е и фабрика за преработка на диаманти в столицата. ЦАР, подобно на всяка друга диктатура, се е нуждаела от разширена бюрократична система, която в случая е била корумпирана, а част от служителите ѝ – недостатъчно квалифицирани. На 31 януари 1965 Дако е свален чрез почти безкръвен преврат от Жан-Бедел Бокаса. На следващата година, през януари 1966 Бокаса прави изявление, в което се самообявява за държавен глава, президент, министър-председател и ръководител на единствената партия в страната – Движение за социална еволюция в Черна Африка. Шест години по-късно получава доживотно президентско звание. Заради природните богатства на страната, включващи уран и диаманти, Жан-Бедел Бокаса е подкрепян от страни като Швейцария, САЩ и Франция. На 4 декември 1976 републиката е заменена с монархия. Постът президент е заменен с император, а страната преименувана на Централноафриканска империя. Бокаса провежда серия от странни кампании за налагане на европейска култура в империята. Най-активно е печатането на пощенски марки, на които са изобразени европейски писатели, като Виктор Юго и Оноре дьо Балзак, различни породи кучета, известни изследователи и откриватели. Идеята е била тези марки да се продават на богати колекционери и да носят печалби. Самият Бокаса се самопровъзгласява за император с титлата Бокаса I. Освен тези ексцентрични „нововъведения“, имперският период се характеризира с икономически подем, макар и донякъде възпрепятстван от корупцията. През 1979 Жан-Бедел Бокаса е свален чрез преврат, организиран от Франция. Президентският пост е поет от Давид Дако, който малко след това възстановява републиканския строй. След две години управление и Дако е свален от власт, но този път от Андре Колингба, генерал от армията. Неговото военно правителство е сменено чрез демократични избори през 1993. Следва период на нестабилност и вътрешни конфликти, които днес са намалели заради значителното присъствие на мироопазващи контингенти от различни страни.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Централноафриканската република е президентска република, където президентът има широки правомощия и изпълнява функцията едновременно на държавен глава и глава на правителството. Новата конституция е одобрена чрез референдум на 5 декември 2004 година. Изпълнителната власт е в ръцете на правителството, а законодателната – на правителството и парламента.[2]
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]
Централноафриканската република се поделя на 14 административни и две икономически префектури. Столицата на страната – град Банги, е обособена в отделна административна единица – автономна комуна. Префектурите са разделени на общо 71 подпрефектури.
Административните префектури са:
Двете икономически префектури са Нана-Гребизи и Санга-Мбаере.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Централноафриканската република няма излаз на море. Намира се в централната част на африканския континент. Голяма част от страната е заета от саванна растителност и е разположена на равнинна или хълмиста повърхност, която представлява плато. Средната надморска височина е около 500 m. В североизточната част са разположени фертитските хълмове, в югозападните части се намират разпокъсани хълмове. На север се намира масива Яде, който представлява гранитно плато с надморска височина около 1150 m.
Голяма част от южната граница е образувана от притоците на р. Конго, като р. Мбому от изток се съединява с р. Уеле, формирайки р. Убанги. На запад р. Санга протича през част от територията на страната. Източната граница е близо до периферията на речния басейн на р. Нил.
75% от територията на страната е покрита с гори, като в южната част на страната горските ресурси са най-големи. Сегашният темп на обезлесяване е 0,4% на година. Незаконното изсичане на горите е често срещана практика.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Икономиката на републиката е ориентирана главно към отглеждането и износа на продоволствени култури като маниока, фъстъци, царевица, сорго, просо, сусам и на банани. Свидетелство за по-голямото значение на продоволствените култури спрямо културите, отглеждани изцяло за износ, е фактът, че общата продукция на маниоката, която е основната храна на населението на страната, е около 200 – 300 хил. тона годишно, докато производството на памук (първо място по износ в страната) е ок. 25 – 45 хил. тона годишно.
Продоволствените култури не се изнасят в големи количества, но въпреки това износът им е най-голям за страната, защото населението извлича много по-големи доходи от периодичния износ на излишната селскостопанска продукция, отколкото от стоки главно за износ (памук, кафе и др.)
Голяма част от женското население превръщат селскостопанската продукция в алкохолни напитки като бира или ликьор от сорго, продажбата на които им осигурява значителни приходи.
Част от приходите от продажбата на храна и алкохол не се регистрира и поради това при изчисляването на БВП на глава от населението се получават неточни данни. Често за БВП на глава от населението се приема сумата от около 300 американски долара годишно, което нарежда страната в долната половина на страните в света по този показател, но при изчисляването му не се взима предвид печалбата от продажбата на храна, алкохол, диаманти, слонова кост, месни продукти от диви животни и лекарства.
Инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]
Банги е транспортният център на Централноафриканската република. От 1999 г. осем пътя свързват града с други основни градове в страната, Камерун, Чад и Южен Судан. От тях само пътищата, за които се изисква платена тол такса са павирани. През сезона на дъждовете от юли до октомври някои пътища са непроходими. Речните фериботи плават от пристанището на река Банги до Браззавил и Зонго. Реката може да се движи през по-голямата част от годината между Банги и Браззавил. От Бразавил, стоките се транспортират с железопътен транспорт до Поант Ноар, атлантическото пристанище на Конго. Речното пристанище се справя с по-голямата част от международната търговия на страната и има товароносимост от 350 000 тона; има 350 метра дължина на пристанищата и 24 000 квадратни метра складово пространство. Международното летище Бангуи М'Поко е единственото международно летище на Централна Африка. От юни 2014 г. то редовно провежда редовни директни полети до Бразавил, Казабланка, Котону, Дуала, Киншаша, Ломе, Луанда, Малабо, Нджамена, Париж, Поант Ноар и Яунде.
От 2002 г. е планирано свързването на Банги с железопътна линия към Транскамерунската железница.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на страната се състои от 80 етноса, всеки от който говори на собствения си език. Най-многобройната етническа група е бая (33%), следвана от банда (27%), манджия (13%), сара (10%), мбум (7%), мбака (4%) и якома (4%), а последните 2% се заемат от останалите народи, сред които има и европейци.
Според вероизповеданието си 35% от населението имат местни вярвания, 25% са протестанти, 25% са римокатолици и 15% са мюсюлмани.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Други
[редактиране | редактиране на кода]- Комуникации в Централноафриканската република
- Транспорт в Централноафриканската република
- Армия на Централноафриканската република
- Външна политика на Централноафриканската република
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ HS Foreign 24.4.2001 – Централноафриканската република изпреварва Финландия по грижи за природата ?, архив на оригинала от 4 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110604121542/http://www2.hs.fi/english/archive/news.asp?id=20010424IE1, посетен на 11 април 2008
- ↑ BBC NEWS | World | Africa | Country profiles | Timeline: Central African Republic
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
| |||||
 |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |