танц
Облик
танц (български)
ед.ч. | танц | |
---|---|---|
непълен член | тан·ца | |
пълен член | тан·цът | |
мн.ч. | тан·ци | |
членувано | тан·ци·те | |
бройна форма | тан·ца | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Игра, при която се правят ритмични движения с тялото и особено с краката. Мелодията към такава игра.
Етимология
От немски "Tanz"
Фразеологични изрази
Превод
|
|