печал

{{Словоформи/{{{ID}}}}}

Състояние на душевна скръб; тъга, мъка. Дълбока печал личеше в погледа й.

старобълг. печаль (Зогр., Мар., Асем., Сав., Супр., Енин., Син. тр., Рил.), печьль (Син. пс.) λύπη, θλῖψις, μέριμνα „тъга, мъчение, грижа“, диал. печал (Н. Геров; Ботевградско, Софийско, Пирдoпско, Белослатинско), печел (Софийско) „печалба“ от праслав. *pečělь, производна на пека както гыбель „гибел“ от гыбати. В семантично отношение срв. ст.-фр. coitier, прованс. coitar „притеснявам“, ст.-порт. coitarse „притеснявам се“, порт. coita „тъга, печал“, coitado „тъжен“ < лат. coctare „пека“, coctum „опечен“.

• скръб, мъка, тъга, жал, болка, меланхолия, носталгия, тъжба, жалба, горест, прискърбие, безутешност, страдание, тягост, огорчение, траур
• отчаяние, песимизъм
• грижа, загриженост
• натъженост